Решение № 333 от 16.11.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Враца, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело № 20231420200770 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. С. И. от село ****, област ****, ЕГН ********** против Наказателно постановление № BG13062022/5800/P8-1146 от 28.11.2022 год., издадено от директора на Национално Тол Управление към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 800.00 лева за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушаване на административнопроизводствените правила и материалния закон, като се прави искане за неговата отмяна.Излагат се подробни доводи и съображения.

Делото е гледано от състав на РС и с решение от 06.03.2023г. по АНД № 81/2023г. наказателното постановление е потвърдено. С решение от

31.07.2023г. по КАНД

№370/2023г. Адм. съд Враца е обезсилил решението на РС Враца на основание чл.221 ал.3 ЗАНН, поради допуснати процесуални нарушения- неправилно конституирана страна, и върнал делото на РС за разглеждане от друг състав.

При новото гледане на делото жалбоподателят не се е явил в с.з.и не е ангажирал друго становище,извън изразеното такова в жалбата.

Новоконституираният ответник – директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктора“ /АПИ/ гр.София оспорва жалбата.Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.Претендира разноски.

1

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване и против акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите.

Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.06.2022 г в 09:21 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата е пристигнало ППС с рег. номер ****, вид: ****, марка и модел ****, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона, управлявано от жалбоподателя М. С.И.. След извършена проверка е установено, че същото попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като на 30.05.2022г., в 16:46 часа на Обход Враца път I-l, км 8+849 е засечено с контролно устройство с идентификатор №20562 (АПИ).

За нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл.167a, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението E1108C7A15D34B9CE053021F160A64F5. Съгласно чл.10б, ал. ал.1-3 от ЗП, тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и пр.

Като резултат от тази фактическа обстановка на 13.06.2022 год. е издаден АУАН № BG13062022/5800/P8-1146, който е надлежно връчен на нарушителя, като последният го е подписал без вписани възражения. В хода на извършената проверка е установено, че за процесното ППС, за дата 30.05.2022 г. няма получени тол декларации и маршрутни карти и не е получено надлежно плащане в АПИ за сегмента на рамката 20562, на която е отчетено нарушението.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното НП № BG13062022/5800/P8-1146 от 28.11.2022 год., - от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което на жалбоподателят И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 800.00 лева за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства,вкл.и гласни такива - показанията на актосъставителя Д.

А..

Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и последователни,подкрепящи се и от събраните писмени доказателства.

По делото са събрани следните релевантни писмени доказателства: АУАН № BG13062/5800/P8-1146 от 13.06.2022 г.; НП № BG13062022/5800/P8-1146 от 28.11.2022 г.;

Становище от отдел УИСИ на НТУ; Заповед ЧР-СП-662/11.08.2022 г.; Заповед ЗАМ-332/3266544 от 28.02.2020 г.; Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г.; Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г.; Създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167a. ал.3 от 2

ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал. 3 - 3в - извлечение; Статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег. № **** - 2 бр. снимки; Писмо с изх. № 94-00-25991/11.12.2022 г.; Писмо с вх.№24-00-1398/05.07.2022 г.; Известие за доставяне ИД PS 1618 00Т1М0 D - оригинал; Свидетелство за регистрация част II и копие на документи за самоличност на водача на ППС.След изискано от съда становище от представляващия „****“ООД гр.**** е постъпило такова,с което представляващия уведомява съда,че не е в състояние да представи изисканите от съда данни от дегиталния тахограф на процесния автомобил,собственост на дружеството и от картите на водачите,тъй като същите се съхраняват за период от една година,но представя копие от пътния лист на т.а.за дата 30.05.2022г.,в който е отразен маршрута и водача – настоящия жалбоподател.Представеният пътен лист е приет от съда като доказателство и не се оспорва от страните.

При гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок, и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от материално и териториално компетентните за това органи, в предвидената от закона писмена форма. Изискванията към процедурата по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя са спазени, съгласно нормативните разпоредби. Актът за установяване на административно нарушение и издаденото НП съдържат всички необходими реквизити, съобразно изискванията на ЗАНН.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление ,според настоящия състав,обаче, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на санкционната процедура. Претендираното нарушение и обстоятелствата, при които същото е било извършено са описани достатъчно пълно и ясно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателното постановление,но при отразяване и посочване на относимата правна норма,която е нарушена и на основание на която е наложено административното наказание е допусната грешка,с оглед на която жалбата в тази насока се явява основателна,и която грешка представлява съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на НП.

Няма спор, че жалбоподателят е имал качеството водач на МПС, по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП, както и че е извършил действия по привеждане на процесното МПС в движение и реално е управлявал такова на посочената дата и място/30.05.2022г./, които са в достатъчна степен конкретизирани. И в акта, и в НП е отразено словестно, че нарушението се изразява в това, че водачът-жалбоподател е управлявал пътното превозно средство от посочената категория по чл.10б, ал.3 от ЗП по път,включен в обхвата на платената пътна 3 мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 ЗП. Нарушението е описано точно и правилно, посочена е датата и мястото на извършването му и са установените обстоятелства, при които същото е било извършено. Авторството на така посоченото деяние и неговата субективна страна се установява изцяло от събраните гласни и писмени доказателства, в т.ч. и от приложените - Доклад от Електронната система за събиране на пътни такси и снимков материал на процесното ППС, от представеното становище и пътен лист от фирмата-собственик на ПС, от генерирания доказателствен запис (доклад) с номер на нарушението от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства, относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 20562) - част от системата.

Заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък .Ползването на платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от закона такса е правонарушение, за което може да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на правонарушителите. Именно това нарушение на жалбоподателя е отразено в АУАН и НП, и е доказано по безспорен и категоричен начин, като формата на вината на жалбоподателя е пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не бива да управлява МПС, по платената пътна мрежа без предварително да е заплатил определената от закона такса, но въпреки това е управлявал процесното ППС, с което е целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние. Управлението на МПС по платената пътна мрежа без предварително да е заплатена определената от закона такса е нарушение, което,обаче е наказуемо не по чл.179, ал.3а ЗДвП, както е отразено в акта и НП, и която разпоредба гласи: „Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“

Според настоящия съдебен състав допуснатото от жалбоподателя нарушение, 4 отразено в АУАН и НП се подвежда не под нормата на чл.179 ал.3а ЗДвП, която санкционира водач, който управлява ППС по път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,за което не са изпълнени задълженията за установяване на изминатото разстояние или няма закупена маршрутна карта, каквото нарушение не е отразено в административнонаказателната преписка, нито са налице доказателства в тази насока.

Съдът намира при това положение изложените в жалбата възражения за основателни.

Отразеното в АУАН и НП нарушение е наказуемо по чл.187а ЗДвП. Като е посочил друга правна норма административно-наказващият орган е допуснал грубо процесуално нарушение, при което правото на защита на жалбоподателя е накърнено и злепоставено.

Наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Жалбоподателят, както се изложи не се е явил в с.з., не е изразил становище и не претендира разноски.

При този изход на делото ответникът следва да заплати разноски в полза на съда в размер на 56,80 лв.

Разпечатката съдържа 39 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38514bcc-a296-4b96-9373-aaf23b6beee1