Присъда № 83 от 19.03.2025, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 83, постановена на 19.03.2025 г. по НОХД № 433 по описа на Районен съд – Варна за 2025 г.

Производството по НОХД № 433 по описа на Районен съд – Варна за 2025 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 643 по описа за 2024 г. на Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна срещу обв. Д.Н.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на обв. Б. за това, че на 10.03.2024 г. в гр. Варна, в условията на домашно насилие причинил на Й.В.С., с която живял на семейни начала и имат общо дете, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на короната на втори горен ляв зъб до основата й на нивото на венеца, обулсавящо затруднение във функцията на дъвчене във фазата на захапване и фунцкията на говора – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. с чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 19.03.2025 г. открито съдебно заседание по НОХД № 433 по описа на Районен съд – Варна за 2025 г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо подс. Б., намирайки, че обективната и субективна съставомерност на деянието са установени по несъмнен и категоричен начин. Представителят на държавното обвинение акцентира в своята пледоария върху показанията на св. Й.В.С., които подробно установяват начина на извършване на престъпното деяние. Предвид гореизложената позиция на държавното обвинение, представителят на Прокуратурата предлага съдът да постанови осъдителна спрямо подс. Б. присъда, като му наложи наказание „лишаване от свобода“ под минималния размер, предевиден в разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. с чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, доколкото са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 19.03.2025 г. открито съдебно заседание по НОХД № 433 по описа на Районен съд – Варна за 2025 г., упълномощеният защитник на подс. Б. – адв. Н.В. от АК – Търговище пледира за постановяване на оправдателна спрямо нейния подзащитен присъда, мотивирайки се, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, както изисква процесуалния закон. Според 1 адв. В. са налице изключително дълбоки противоречия в събрания доакзателствен материал, като защитникът обръща внимание на съда върху поведението на св. С. след инцидента, когато тя не е сигнализирала за посегателството срещу себе си на тел. 112, също така подчертава сериозните противоречия в показанията на св. С., в обясненията на подсъдимото лице и показанията на св. Т.В.Б., като също посочва, че няма данни дали избития втори горен ляв зъб е бил естествен зъб, предвид постановките на Постановление № 3/ 27.09.1979 г. на Пленума на ВС, че за да се квалифицира едно деяние като средна телесна повреда, законът има предвид естествени, а не изкуствени зъби. Предвид гореизложените аргументи, адв. В. моли за постановяване на оправдателна спрямо нейния подзащитен присъда.

Подс. Д.Н.Б. се придържа към позицията на своя защитник адв. В., като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. Б. моли да бъде оправдан по възведеното му обвинение, заявявайки, че отсъства житейската логика да извърши престъпното деяние, за което е обвинен.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В продължение на около три години подс. Д.Н.Б. живеел на семейни начала със св. Й.В.С., като от съвместното им съжителство, през 2020 г. се родила дъщеря им Й..

През 2021 г. подс. Б. и св. С. се разделили, като упражняването на родителските права върху детето били предоставени на св. С., а на подс. Б. бил предоставен режим на лични контакти с дъщеря му Й..

На 09.03.2024 г. подс. Б. отишъл до жилището, обитавано от св. С. и дъщеря им Й., находящо се в гр. Варна, ул. „Цанко Дюстабанов“ № 16, ет. 1, ап. № 1, като взел детето в изпълнение на режима на лични отношения.

На следващия ден 10.03.2024 г. около 16:30 часа, подс. Б. се обадил по телефона на св. С. и я уведомил, че заедно с дъщеря им Й. се намират пред жилищната сграда, на ул. „Цанко Дюстабанов“ № 16 и я помолил да слезе пред жилищната сграда, за да вземе детето.

Св. С. веднага слязла пред жилищния блок, като подс. Б. я запитал каква е причината Й. да не е посещавала детска градина на дата 08.03.2024 г., при което св. С. отгорила, че детето е посетило детска градина в този ден, след което св. С. и дъщеря й Й. влезли във входа на сградата и започнали да се 2 качват по стълбите.

Подс. Б. започнал да чука с ръка по стъклото на вратата на входа на жилищната сграда, като св. С. се върнала при него и отворила вратата.

Подс. Б. потърсил сметка от св. С. с груб тон за нейното поведение спрямо него, като св. С. не отговорила, а се обърнала и започнала да се качва по стълбите и достигнала до входната врата на своето жилище.

Подс. Б. обаче я последвал по стълбите и препречил с крак входната врата на жилището да не се затвори.

Св. С. помолила подс. Б. да махне крака си, за да затвори вратата към жилището си, при което подс. Б. й нанесъл силен удар с юмрук, който попаднал в лицето на св. С..

В резултат на нанесения й от подс. Б. юмручен удар, потекла кръв от устата на св. С., а втория й горен ляв зъб се счупил до основата му.

По отношение на доказателствата.

Фактическата обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: показанията на св. Й.В.С., показанията на св. Т.В.Б.; изготвената от д-р. Д.Г. съдебно – медицинска експертиза; изготвения Протокол за предупреждение спрямо подс. Б., от служители на ОД на МВР гр. Търговище; изготвената от мл. ПИ В. Д. от РУ Търговище към ОД на МВР гр. Търговище характеристична справка; свидетелство за съдимост на подс. Б., издадено от бюро „Съдимост“ към РС Търговище.

На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на св. Й.В.С. като последователни, логични и най – същественото, подкрепени от заключението на изготвената от д-р. Д.Г. съдебно – медицинска експертиза.

Св. С. е повече от категорична, че в следобедните часове на 10.03.2024 г. подс. Б. й е нанесъл удар с юмрук в лицето, като от изготвената от д-р. Г. съдебно – медицинска експертиза се установява, че на 10.03.2024 г. св. С. е получила следните травматични увреждания: травматичен оток и кръвонасядане по лигавиците на двте устни в централната им част, разкъсно контузна рана по лигавицата на горната устна в дясна половина, счупване на короната на втори горен ляв зъб до основата й, на нивото на венеца, с 3 хоризонтално направление на фрактурната ивица.

Вещото лице д-р. Г. е категоричен, че описаните травматични увреждания са резултат на удар с или върху твърди, тъп предмет и реално биха могли да бъдат получени при удар с ръка в областта на устата, като също така биха могли да бъдат получени по начин, посочен в показанията на св. С..

Експертът обобщава, че счупването на короната на втори горен ляв зъб, отсъствието на цялата корона, обуславят затруднение във функцията на дъвчене във фазата на захапване и функцията на говора.

В случая именно въз основа на показанията на св. С. и заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза, съдът намира, че извършеното от подс. Б. престъпление е доказано безспорно от обективна и субективна страна.

По отношение показанията на св. Т.В.Б., принципно съдът няма причина да не ги кредитира. Действително св. Б. е съпруга на подс. Б. и следва нейните показания да бъдат анализирани с по – висока степен на критичност, предвид факта, че са съпрузи, но в случая по – важното е, че самата тя призна, че не е влизала в жилищната сграда, находяща се на ул. „Цанко Дюстабанов“ в гр.

Варна, където е извършено изпълнителното деяние, т.е. тя не е пряк очевидец на поведението и действията на подс. Б., който сам признава, че е влязъл в сградата, за да опита да поговори със св. С., поради което и показанията й не представляват доказателство с висока доказателствена стойност.

В една голяма част от своите показания, св. Б. говори за силно влошените отношения на съпруга й с бившата му партньорка св. С. – обстоятелство, което никога не е било отричано нито от св. С., нито от подс.

Б., но който факт в случая е ирелевантен по отношение конкретното повдигнато обвинение на подсъдимия и няма смисъл съдът да се фокусира в дълбочина върху него.

От изготвената справка за съдимост на подс. Б. се установява, че същият е неосъждан, като от харкатеристичната справка, изготвена от служител на РУ Търговище към ОД ан МВР гр. Търговище се установява, че подс. Б. е лице с много добри характеристични данни.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Субектът на престъпното деяние по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. с чл. 129, ал. 2 4 вр. ал. 1 от НК – Д.Н.Б. е пълнолетно и напълно вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да ги контролира.

От субективна страна обв. Б. е извършил престъпното деяние при форма на вината пряк умисъл. Същият отлично е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като същевременно е искал и целял тяхното настъпване.

От обективна страна следва да се има предвид, че счупването на короната на втори горен ляв зъб, отсъствието на цялата корона обуславят затруднение във фунцкията на дъвчене въз фазата на захапване и фунцкията на говора, поради което и следва деянието да се квалифицира като средна телесна повреда.

Предвид разпоредбата на т. 31 от чл. 93 на НК следва да се приеме, че престъплението е извършено в условията на домашно насилие, доколкото е безспорно, че подс. Б. и св. С. имат общо дете и в случая съвсем конкретно престъплението е извършено при изпълнение на режима на лични отношения между бащата и неговото дете, поради което и според съда квалификацията на деянието в съвсем коректна, а именно престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. с чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

По отношение конкретните възражения на защитата в лицето на адв. Н.В..

В своята пледоария в хода на съдебните прения адв. В. направи няколко възражения срещу повдигнатото обвинение на нейния подзащитен, които заслужават да бъдат коментирани за по – голяма коректност към страните и за пълнота на мотивите.

Обстоятелството, че св. С. не е сигнализирала веднага след извършване на изпълнителното деяние на тел. 112 за извършеното посегателство срещу нея по никакъв начин не разколебава обвинението. Следва да се подчертае, че още същия ден (около 17:30 часа на 10.03.2024 г.) св. С. е посетила отделение по съдебна медицина към МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД и е била прегледана от д-р. Г..

В случая очевидно не е имало някаква необходимост да се търси съдействие от тел. 112, доколкото след извършване на изпълнителното деяние, подс. Б. е излязъл от жилищната сграда и с автомобил, придружен от своята 5 съпруга е отпътувал за с. Певец, общ. Търговище, където живее, т.е. противоправните му действия са приключили след нанасянето на юмручния удар в лицето на св. С., физическата агресия не е продължила, поради което и св. С. не се е чувствала повече в опасност (след нанасянето на удара).

Съдът не може да сподели възражението, че показанията на свидетелите са противоречиви – те в действителност в една част са противоречиви, но що се отнася за характера и първоизточника на проблемите в отношенията между св. С. и подс. Б..

По отношение механизма на извършеното изпълнително деяние, следва да се има предвид, че св. Б. не е пряк очевидец на действията на нейния съпруг, поради което и разминаване в свидетелските показания няма.

Действително подс. Б. заявява, че не е удрял св. С., но съдът приема тази негова позиция за лична защита, опровергана от събраните в хода на наказателното производство доказателства – съвсем конкретно показанията на св. С. и заключението на съдебно – медицинската експертиза.

Следва да се подчертае, че д-р. Г. е направил личен преглед на св. С. буквално час след извършеното посегателство срещу нея и експертът не е установил наличието на изкуствени зъби, нито пък св. Б. в своите показания или пък подс. Б. в своите обяснения, някога са навеждали твърдения, че св. С. е имала някога изкуствени зъби, поради което и това възражение не намира опора върху събраните в хода на наказателното производство доказателства.