Решение № 221 от 21.11.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Ловеч, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20224300500280 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК

ДВАДЕСЕТА ГПК)

(ГЛАВА

С решение № 83/30.05.2022г. по гражданско дело № 20214330100511 по описа за 2020 година на РС – *** са уважени изцяло предявените о т С. М.

Ж., ЕГН **********, с. ****, общ. ***, ул. „****“ № 106 и Д. А. И., ЕГН **********, с ****, общ. ***, ул. „****“ № 14, против М. Д. А., ЕГН **********, с. ****, общ. ***, ул. „****“ №14 и Р. А. И., ЕГН **********, с.

*****, общ. ***, ул. „*****“ № 3, обективно кумулативно съединени искове, като с тях съдът е постановил: по иска с правна квалификация по чл.87, ал.3 ЗЗД е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 1, том I, рег. № 11, дело 1/1999г., по описа на нотариус И.И., с което е прехвърлен УПИ с идентификатор *** ведно със застроените в него жилищна 1 еднофамилна сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, поради неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане от страна на ответниците; по иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД, ответниците са осъдени да върнат описаните по-горе недвижими имоти в патримониума на ищците.

С решението съдът се е произнесъл и по акцесорното вземане по чл.78 ГПК, с което ответниците са осъдени да заплатят съответните разноски на ищците.

Срещу така постановеното решение, в цялата му част, е постъпила въззивна жалба с вх. № 2713/08.06.2022г. от Р. А. И. чрез процесуален представител адв. С. С. от АК – Ловеч.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно като излага следните въззивни основания: прехвърлянето на имота е под отлагателно условие, до полагане на лични грижи за ищците и да дава издръжка при поискване. Твърди, че ищците не са поискали издръжка и гледане от ответницата И., няма такова искане от тях до този момент, липсва такова волеизявление в самата искова молба. Твърди, че не е спазена процедурата по която кредиторът трябва да даде предизвестие за разваляне на договора. Навежда доводи, че кредиторите не приели изпълнението на ответника без основателна причина. Позовава се на факти и обстоятелства, които са събрани по гр. д. № 296/2018г. по описа на РС – ***, което не е приобщено. Твърди, че по делото не се установило и второто отлагателно условие, а имено ищците да имат нуждата от издръжка. Излага подробни съображения за подялба на имота между ответниците, за развитието на брачните им отношения и подобрения на имота, както и че ищцата получавала доход, който надхвърлял 1000 лева, от който могла сама да се гледа и издържа. Навежда доводи, че по делото не са се събрали доказателства, дали другият от собствениците е давал издръжка, което счита, че е необходимо, с оглед практиката на съдилищата. Позовава се на съдебни решения на търговска колегия на ВКС досежно писменото предизвестие за разваляне на договора и поканата за изпълнението му в подходящ срок.

Въвежда, че в производството са допуснати съществени отстраними процесуални грешки като: ответникът М. А. не е бил надлежно уведомен за 2 делото, с което му е нарушено правото на защита, същият не е подписал определението на съдия ****, призовките към него не са връчени по реда на ГПК, а разпореждането за насрочване на първото съдебно заседание е изготвено преди да е изтекъл срока по чл.131 ГПК за ответника М. А.. Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите С. М. Ж. И Д. А. И. изразяват становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, а решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно. Отделя като безспорни фактите за поетото облигационно задължение, предмета му, насрещната престация и тяхната индивидуализация като недвижими имоти, както и субектите по правоотношението. Твърди, че по делото е доказано пълно и виновно неизпълнение на поетите задължения от страна на ответниците, както липсващата престацията за гледане и издръжка. Позовава се на съдебна практиката, според което неизпълнението на задължението на длъжника за известно време е достатъчно, за да се иска разваляне на договора, тъй като е равно на окончателното неизпълнение. Твърди, че РС – *** е достигнал до правилен и законосъобразен извод като е приел за недоказано ищците да са направили невъзможно изпълнението на приобретателите, тъй като единствено при неизправен кредитор, длъжникът може да поска трансформация на натуралното задължение в парично. Счита, че след като ответниците живеят и работят във Франция и Германия, се е доказал факта на липсата на гледане и издръжка. Сочи, че престационното натурално задължение се дължи независимо дали кредиторът е болен, здравен дали може самостоятелно да се обслужи или не. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивникът Р. А. И. се представлява от процесуален представител адв. С. С. от АК – Ловеч.

Поддържа въззивната жалба, оспорва отговора на въззивната жалба. В писмени бележки прави възражение, че съставът на въззивният съд е бил предубеден, тъй като не е допуснал Д. А. И. да отговори на въпроси по чл.176 ГПК, не приемане като доказателство на решение от 15.05.2013г. по ЗЗДН, неприемане на справка за вписани актове в СВ на името на ищците, както и че въззиваемата С. М. Ж. потвърдила, че има и друг имот. Посочва, че въззивният съд не е положил усилия да отстрани процесуалните нарушения, 3 допуснати от първоинстанционния съд. По отношение на изпълнението на договора, счита, че той е под отлагателно условие „да им дава издръжка при нужда и поискване“. Твърди, че ищцата С. М. Ж. получавала доход, поради което не е налице нуждата от издръжка, и не са поискали от ответника Р. А.

И. издръжка. Посочва, че ищците не са потърсили въззивницата И. за издръжка. Твърди, че не са се събрали доказателства, дали другият ответник М. Д. А. е полагал грижи за въззиваемите, поради което договорът не може да бъде развален спрямо единият ответник. Прави възражение, че ищците не дали подходящ срок по чл.87, ал.1 ЗЗД за изпълнение на договора и липсвало писмено предупреждение за разваляне на договора. Твърди, че въззиваемите не са доказали, че е настъпила невъзможност за изпълнение, за да поискат разваляне на договора. Претендира разноски.

Въззивникът М. Д. А., редовно призован за о.с.з., явява се лично в първото въззивно заседание. Заявява, че предоставя на съда.

В о.с.з. въззиваемите С. М. Ж. и Д. А. И. се представляват от адв. С.

**** – АК-Ловеч. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора на възизвната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Налице било пълно и виновно неизпълнение на поетите по договора задължения след заминаването на приобретателите за чужбина.

Доказало се липсата на постоянни, ежедневни непрекъснати грижи за ищците.

Не претендира разноски за настоящата инстанция, поради липса на направени такива.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По възраженията на процесуални нарушения

Основанията за отвод на съда са детерминирани в чл.22 ГПК и могат да се разделят като обективен и субективен критерии. Служебно известен факт е, че процесуалният представител на въззиваемите адв. С. **** е съпруга на съдия ***** от ОС – Ловеч. Същият не участва в състава по делото и правораздава в наказателно отделение, поради което не са налице обективните предпоставки на чл. 22, ал.1, т.1-5 ГПК. Не са налице и предпоставката по т.6 на същата разпоредба (субективен критерии), тъй като 4 адв. **** е процесуален представител, а не страна по делото. Същата не е заинтересована от изхода на делото, нито има други факти и обстоятелства, свързани с адв. **** и състава на съда по това дело, които да пораждат предположение или наличие на безпристрастност у съдебния състав. По тези съображения неоснователно е възражението на въззивника Р. А. И. за предубеден и липса на безпристрастност у съдебния състав.

По отношение на възраженията за предубеденост на състава, тъй като съдът не е допуснал Д. А. И. да отговори въпроси по чл.176 ГПК, приемането на справките от СВ, както и че С. М. Ж. има и друг имот от процесния, същите са неоснователни. По сега действащия ГПК, въззивният съд действа при условията на ограничен въззив, поради което настъпва преклузия за доказателствени искани едва с приемането на доклада по чл.146 ГПК от първоинстанционния съд, поради което направеното искане е извън преклузивния срок и въззивникът не успя да докаже предпоставките по чл.266 ГПК, за да бъде допуснат до разпит това лице. Във въззивната жалба няма направено обосновано възражение за сгрешен доклад, поради което въззивният съд не изготви нов такъв (ТР 1/09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/2013 на ОСГТК на ВКС). Освен това зададените въпроси не са относими към предмета на спора, тъй като касаят прекратяването на брака на въззивниците и упражнено домашно насилие между тях и същото няма по никакъв начин да разкрие или да установи факти и обстоятелства по развалянето на алеторния договор за гледане и издръжка, поради неизпълнение на основание чл.87, ал.3 ЗЗД. В предмета на този иска следва да се установи доколко ответниците са полагани грижи в натура и издръжка, а не правото на собственост. Ето защо доказателствени искания за прилагане на справки от СВ – *** за имотите на ищците – въззиваеми, се неотносими и не необходими към предмета на спора, поради което тяхното отхвърляне не може да се счете за основание за отвод, наличие на предубеденост и безпристрастност у настоящия съдебен състав.

Същото се отнася и за прилагането на Решение от 15.05.2013г. по ЗЗДН, тъй като същото касае други субекти и друг предмет от настоящия спор (отношения между въззиваемите) и за друг времеви период, различен от посочения в исковата молба.

Препис от исковата молба с указания за преклузиите по чл.131 ГПК е връчена на ответника в първоинстанционното производство на 03.12.2021г.

(л.84 от гр.д. № 511/2021 ), първото по делото съдебно заседание е проведено 5 на 21.02.2022 (л.117-119 от гр.д. № 511/2021 ), а призовката за първото съдебно заседание е връчена на 31.01.2022г. (л.111 от гр.д. № 511/2021 ), поради което са спазени изцяло процесуалните срокове и реда на закона по чл.56, ал.3 и чл.131 ГПК. Съобщението и призовките са получени от трето лице, което се е задължило да ги предаде - дъщеря на М. ***** А. (л.146 от гр.д. № 511/2021). В този смисъл е неоснователно възражението на въззивника Р. А. И., че РС – *** е допуснал съществени отстраними процесуални грешки като: ответникът М. А. не е бил надлежно уведомен за делото, с което му е нарушено правото на защита, същият не е подписал определението на съдия ****, призовките към него не са връчени по реда на ГПК, а разпореждането за насрочване на първото съдебно заседание е изготвено преди да е изтекъл срока по чл.131 ГПК за ответника М. А.. Още в повече, определенията на районния съд се подписват от съдия – докладчика, когато в закрито съдебно заседания, а когато са в открито и от секретаря, но не и от страните по делото. В ГПК няма разпоредби, които задължават страните да се подписват на определението на съда.

С Определение № 278/17.08.2021г. съдът е приложил гр.д. № 296/2018г. по описа на РС – ***, поради което същото е приобщено като годно доказателство и се намира към кориците на настоящото дело. Ето защо е неоснователно възражението на въззивника Р. А. И., че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения като се е позовал на факти и обстоятелства по приобщеното дело.