Определение № 4113 от 16.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4113 гр. София, 13.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно дело № 20241100607835 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

С Определения от 22.10.2024г. е по нохд № 11334/2024г по описа на СРС, НО, 3 състав, е прието ,че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата но обвиняемата, поради което съдебното производство е прекратено и делото върнато на СРП.

Срещу Определението на основание чл. 249,ал.3 вр. чл.248,ал.1,т.3 и чл.341, ал.2 от НПК, в срок, е подаден протест от прокурор при СРП с искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество. Според прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени достатъчно деянията на обвиняемото лице, които осъществяват състав на престъпление по чл.325, ал.1 от НК, като изключването на обидните реплики не може да повлияе на извода за осъществен състав на престъплението. Аргумент в подкрепа на изложеното е , че е невъзможно събиране на гласни доказателства в хода на съдебното следствие за проверка за конкретни реплики, произнесени далеч в миналото.В протеста се сочи, че съдът прекратява за пети път делото, като в предходните определения, не е констатирал посочените в атакуваното определение нарушение, въпреки задължението си при връщане на делото в прокуратурата в пълнотта да установи нарушенията, а не да ги отстранява по единично.

По делото е постъпило становище от защитата на подсъдимата относно неоснователността на протеста.

Въззивният състав след запознаване с делото, намери за установено следното:

Протестът е процесуално допустима, подаден е в установения от закона срок, с правно основание чл.249,ал.3 вр. чл.248,ал.1,т.3 от НПК.

При разглеждане на протеста по същество настоящият съдебен състав намери същия за неоснователен, поради следните съображения:

1

СРС е формирал извод за наличие на основание за прекратяване на съдебното производство, поради допуснати в хода на досъдебното производство на отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата/подсъдимата, изразяващи се в несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл.246 от НПК. Съставът на СРС е приел, че в обстоятелствена част на обвинителния акт не са изложени факти и обстоятелства, съответно действията на обвиняемата/подсъдимата касаещи обвинението по чл.325,ал.1 от НК, и по – конкретно не са посочени обидни думите / инкриминирани в обвинението/, с които лице е изразил явно неуважение към обществото. Първата инстанция е отбелязала, че обвинението за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди на повече лица, не може да служи като обосноваване на непристойни действия, изразени чрез обидни думи по отношение на същите лица по обвинението по чл.325,ал.1 от НК.

СГС се съгласява с направения от СРС извод, че са налице посочените основания за прекратяване на съдебното производство, съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 т.3 от НПК, поради следните съображения:

Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза.

Предназначението на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия/те в него. В тази връзка в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия/ подсъдимия в осъществяването му - описанието на извършеното престъпление, посредством отделните признаци на неговото изпълнително деяние – време, място, начин на извършване, форма на вина и др.

Доводите на прокурора, изложени в протеста за отмяна на определението за прекратяване и връщане делото на съда за разглеждането му по общия ред са неоснователни. Настоящата инстанция споделя направената констатация на първоинстанционния съд, като намира, че действително в обстоятелствената част на обвинителния акт липса конкретика по отношение на съставомерните признаци отнасящи се за престъплението по чл.325, ал.1 от НК, за което спрямо Л. е повдигнато обвинение.Необходимостта от ясно дефиниране на действията на обвиняемото / подсъдимото лице, с които е осъществен състав на конкретно престъпление, за което се претендира ангажиране на наказателна отговорност, се налага с оглед формиране на ясна позиция от прокурора относно обвинението. Безспорно е, че в обстоятелствената част е изложена фактология в подробен и хронологичен вид за случилото се, но същевременно от нея не става ясно кои действия /използвани обидни думи/ са относими към осъществяване на престъпление по чл.325,ал.1 от НК т.е. липсват част от обстоятелства установяващи механизма на осъществяване на конкретното престъплението, като е налице неяснота по отношение твърденията на прокурора относно фактическото отразяване на елементи от състава му - относно начина какви и към кого са насочени инкриминираните обидни думи, включително и относно субективната страна, при които е осъществено деянието. В този смисъл съдържанието на обвинителния акт не съответства на изискванията на чл.246 от НПК с оглед липсата на посочването на фактите пряко относими към приложимия престъпен състав.

Следва да се отбележи, че прокурорът изготвя обвинителния акт и съобразява съдържанието му със събраните в хода на досъдебното производство доказателство. Дали в хода на съдебното следствие обстоятелствата, установени чрез събраните доказателства на досъдебното производство ще бъдат потвърдени или не, е 2 въпрос на които отговор може да бъде даден отговор едва в края на процеса. Отделно от това следва да се отбележи, че съдът разполага с процесуални възможности за приобщаване на показания от досъдебното производство и следва да прецени чрез дължимо обосноваване кои от тях носят достоверна информация. При това положение възражението в протеста е неоснователно.

Възражението на прокурора, обаче, че съдебното производство е прекратяване многократно, като всеки път съдът констатира за първи път съществено процесуално нарушение, което препятства възможността за насрочване на делото за разглеждане, е основателно. Съдът има задължение да констатира в пълнотта нарушенията, допуснати в хода на досъдебното производство и да ги посочи, за да може да бъдат отстранени и да осигурят своевременното разглеждане и приключване на наказателното производство. Същевременно обаче, доколкото и настоящият състав е на позиция, че следва да бъдат посочени всички елемент от състава на престъплението, като единствено при това положение ще е налице изискуемото от закона единство между обстоятелствена част и заключителна част на обвинителния акт, която ще осигури яснота на обвинението и респ.ще обезпечи права на подсъдимата/ обвиняемата/ в рамките на наказателното производство, приема, че са налице на основания за прекратяване на съдебното производство, поради допуснати съществени нарушения. Въззивният състав счита, че атакуваното определение на СРС следва да бъде потвърдено и делото върнато на СРП за изготвяне на обвинителен акт, чието съдържание да съответства на разпоредбата на чл.246 от НПК С оглед гореизложеното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, 12-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 22.10.2024г. по НОХД № 11334/2024г. по описа на СРС, НО, 3 състав.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3