Решение № 6620 от 16.06.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 61600/2021
- Вид
- Решение № 6620
- Подписан
- 16.06.2022
- Състав
- МАРИЯ ГЕОРГИЕВА КОЮВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.6 · Закон за енергетиката
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 6620 гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: при участието на секретаря като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20211110161600 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД и вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец „Т С ” ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление , срещу ответник В. К. В., ЕГН **********, с адрес чрез адвокат К Пл.К., със съдебен адрес , с предявен иск и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца С. С.: в общ размер на 832,47 лева/лв./, от които 676,20лв./BGN/ /шестстотин седемдесет и шест лева и 20 стотинки/ цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период 1.5.2017г. до 30.4.2020г., ведно със законна лихва от 4.8.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ТЕ от 15.9.2018г. до 20.7.2021г. в размер на 119,70лв./BGN/сто и деветнадесет лева и 70 стотинки/, и главница от 1.7.2018г. до 30.4.2020г. в размер на 30,58лв./BGN/тридесет лева и 58 стотинки/ цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/, ведно със законна лихва от 4.8.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ДР от 31.8.2018г. до 20.7.2021г. в размер на 5,99лв./BGN/пет лева и 99 стотинки/, за които суми е издадена ЗАПОВЕД № 9202 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 45889/2021г. на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът, твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за периода, описан в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес аб.№ /инсталация № Сочи, че съгласно действащите през този период общи условия /ОУ/ срокът за заплащане на дължимите суми от ответника е в размера, посочен в ежемесечно 1 получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Навежда твърдения, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово разпределение.
По подробно изложени съображения моли съдът да уважи исковата претенция, като му присъди на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ, в рамките на законоустановения срок по чл. 131 ГПК, е подал отговор, чрез процесуален представител по пълномощно-адв.Кремена Пл.К., в който оспорва изцяло исковата молба по допустимост, основание и размер. Прави възражение за наличие на нищожни неравноправни клаузи в ОУ, както и възражение за изтекла погасителна давност без да е посочено дали се твърди, че всички дължими суми са погасени по давност. Счита за недоказани твърденията на ищеца относно претендираните суми за процесния период, влизането в сила на ОУ и основанието за извърване на дялово разпределение в сградата етажна собственост /СЕС/. Оспорва ответникът да е потребител на ТЕ и да му доставявана ТЕ в процесния имот. Навежда твърдения за неточно отчитане от страна на ищцовото дружество. Противопоставя се на така направените от ищеца доказателствени искания в частта относно приложения Констативен протокол, извлеченията от сметки по месеци и съобщения от общи фактури. По останалите доказателствени искания не прави възражения.
Моли съдът да остави без уважение исканията за допускане на експертизи. Претендира съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.
БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства – само обстоятелтвото, свързано с присъединяване на СЕС към аботната станция.
В открито съдебно заседание /о.с.з./ ищецът, редовно призован, не се представлява. С молба от 18.3.2022г. моли делото да се разгледа в негово отсъствие, като поддържа предявените искове. Претендира разноски.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява от адвокат.
В о.с.з. третото лице помагач „Б ” ООД, ЕИК редовно призован, не се представлява.
Депозирало е писмена молба с доказателства на 4.3.2022г. с вх. № , която е приета от съда.
Съдът, като съобрази правилото на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по единично и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи – Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.№ 36452/4.8.2021г. по което е образувано ч.гр.д.№45889/2021г. по опис на СРС, ГО, 163-ти състав; Документ за внесена 2 държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение от 29.7.2021г. /л.14/;
Съобщения към Общи фактури от 31.7.2018г., 31.7.2019г.; обща фактура № 1006694891/31.8.2020г./л.18-19/; Извлечение от сметки по месеци за процесния период за аб.
№ 4000328201, който е процесния; Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка или гледане № 162, том LLLII, дело № 31013/1993г. от В Н И и М Р Н а в полза на техния внук-ответника В. К. В./л.21-22/; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 196, том XXXVII, дело № 7964/1992г. в полза на ответника от баба му и дядо му/л.23-24/; Констативен протокол от 25.9.2012г. за идентичност между номерации на имоти; Удостоверение от ГИС ЕООД - София за настоящ адрес на жилищна сграда/л.26/;
Договор № 2280/16.10.2002г. сключен между СЕС и „ББ“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия/л.27-28/; протокол от 2.10.2002г. с решение на СЕС за избор на фирма, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия със списък на собственици /л.29-31/; Договор при ОУ от 8.7.2011г. сключен между „Т С” ЕАД и „Б“ ООД/л.33-35/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” ЕАД на потребители в гр. София публикувани в пресата/ищеца-л.36-37/; декларация за демонтирана лира в банята за процесния имот от ответника В. К. В./л.50/; Молба от „Б“ ООД с вх. № 42666 от 4.3.2022г. /л.78-84/.
По делото е прието и ЧГД № 45889/2021 г. на СРС.
С писмо от СО-район Л са приети по делото преписи от акт за смърт на В Н И ЕГН **********, починал на 23.12.2008г. и на М Р Н, ЕГН **********, починала на 3.2.2003г./л.85-87/, което е много преди процесния период по делото, затова ответника е едноличен собственик на процесния имот описан в ИМ с посочените абонатни номера.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че за процесния период м.5.2017г. до м.4.2020г. ответника дължи неплатената главница за ТЕ е в размер на 676,20 лв., задължение за дялово разпределение в размер на 30,58 лв., законна лихва върху общите месечни задължения (сума за отопление, сградна инсталация и сума за битова гореща вода) в размер на 119,70 лв. и върху сумите за дялово разпределение 5,99 лв.
Сумите за период 1.5.2017г.-1.7.2018г. са общо 218,50 лв.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза /СТЕ/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че за сградата, в която се намира процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване за периода 1.5.2017г. до 30.4.2020г., извършвани са ежемесечни отчети на потребената ТЕ и е приспадната ТЕ за технологични нужди от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца съгласно нормативните изисквания. В имота всички радиатори са демонтирани, като има монтиран само водомер за топла вода. Общите части на сградата не се отопляват. За отчетен период 1.5.2019г.-30.4.2020г. абонатът не е осигурил достъп за отчет. За предходен период от 1.5.2017г.-30.4.2019г. абонатът е осигурил достъп за отчет, като е засечен само водомера за топла вода. Изравнителната сума за процесния период е 60,46 (за доплащане).
Общата сума за потребената ТЕ по прогнозни изчисления за абоната е 602,66 лв., от които 3
359,51 лв. е сума за отопление и ТЕ отдадена от сградната инсталация и 243,15 лв. за подгряване на топла вода за битови нужди. Общият разход в лева за топлинна енергия за аб.
№ 384949 за процесния период от м.5.2017г. до м.4.2020 г. е 663,11 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.
В разглеждания случай, ответника в качеството си на ползвател на процесния топлоснабден имот има качеството „потребител” по смисъла на чл.150 ЗЕ, като неговите праводатели баба и дядо В Н И ЕГН **********, починал на 23.12.2008г. и на М РН ЕГН **********, починала на 3.2.2003г., не са вече собственици на процесния имот, доколкото са били запазили ползването на имота до смъртта си, поради което следва да се приеме страните са били във валидни облигационни отношения по силата на договор за доставка на топлинна енергия през релевирания период.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника, следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството „потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния топлоснабден имот.
Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът остава потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това 4 изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че предвид установеното право на собственост на ответника преди исковия период, върху жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, както и обстоятелствата досежно откриване на партида на името на ответника и начисляването на суми за топлоенергия по тази партида през продължителен период от време и в исковия период, водят до извода за качеството на потребител на ответника. Отделно от това няма спор за откриване на партида за абонат.