Решение № 2525 от 25.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2525 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100510077 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „С. Г. Г.“ ЕАД срещу решение от 30.05.2023 г. по гр.д. №19079/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 45 състав, с което е уважен предявеният от Д. Е. Д. срещу жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за сумите по изпълнителен лист от 06.01.2012 г., издаден в производството по ч.гр.д. №12716/2010 г. по описа на СРС, 84 състав, както следва: сумата в размер на 32,94 лв. – главница, сумата от 38,46 лв., представляваща законна лихва за периода от 25.10.2010 г. до 10.02.2022 г., сумата от 96,66 лв. - присъдени разноски, 240,00 лв. - разноски по изпълнителното дело, поради обстоятелството, че сумите са погасени по давност, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения на ответника относно давностния срок, като поддържа, че доброволното частично плащане от страна на длъжника /наследодател на ищеца/ представлява признание на вземането и прекъсва давността на основание чл.116 б. „а“ ЗЗД.

Твърди също, че давност не е текла от смъртта на длъжника до конституиране на наследниците му, поради липса на годен субект, срещу когото да бъдат насочени изпълнителните действия. Сочи също, че неправилно СРС е приел, че вземането е погасено по давност, като не е съобразил практиката на ВКС, според която, ако искането на взискателя е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето до изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането на взискателя, ако същото е редовно. Твърди, че с искането за образуване на ново изпълнително дело на 06.03.2019 г., с което е поискано извършване на конкретни изпълнителни действия, давността е прекъсната. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли 1 предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Д. Е. Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, но е недопустимо в частта, в която съдът е уважил предявения иск за разноските по образуваното въз основа на изпълнителен лист от 06.01.2012 г. по гр.д. №12716/2010 г. по описа на СРС, 84 състав изп.д. №20198630400643 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. №863 на КЧСИ, а именно: за сумата от 240,00 лв. Допустим предмет на иска по чл.439 ГПК са вземанията, обективирани в изпълнителното основание - заповедта за изпълнение, а оттам „пренесени“ и в изпълнителния лист. За ищеца липсва правен интерес за установяване недължимост на суми за разноски и такси по процесното изпълнително делo. Сумата от 240,00 лв. за разноски по изпълнителното дело не представлява претендирани от ищеца суми въз основа на изпълнителния титул по изп. дело, а представлява разноски и заплатени такси по ЗЧСИ, дължими във връзка с образуването и воденето на изпълнителното дело. Съгласно чл.79 ал.1 т.1 пр.1 ЗЗД, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК. Според чл.433 ал.1 т.7 ГПК, изпълнителното производство се прекратява при представено влязло в сила решение, с което е уважен искът п о чл.439 ГПК. Евентуалното благоприятно съдебно решение води автоматично до недължимост на разноски и такси по образуваното изпълнително дело от страна на длъжника – по арг. от чл.79 ал.1 т.1 пр.1 ЗЗД , поради което и за ищеца липсва изначално правен интерес от претенциите за установяване недължимост на посочените суми.

Разноските по изпълнението се оспорват с жалба по реда на чл.436 ГПК на основание чл.435 ал.2 т.7, а не с иск по чл.439 ГПК /в този смисъл определение №303 от 29.09.2020 г. на ВКС по ч.т.д. № 404/2020 г., I ТО/. С иска по чл.439 ГПК длъжникът може да оспори изпълнението, като твърди, че не дължи на взискателя вземанията по изпълнителното основание, но в предмета на тази искова претенция не се включват разноските по самото изпълнително дело. Налице е произнасяне на СРС по недопустим иск, което в приложение правомощията на въззивния съд по чл.270 ал.3 изр.1 ГПК налага извод за обезсилване на решението в тази част.

В останалата си част процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Правно легитимирани страни по иска по чл.439 ГПК се явяват страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът взискател в производството. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в 2 сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска /в този смисъл ТР №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл.116 б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116 б. „в“ ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие /в т.ч. и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл.426 ал.4 ГПК и чл.18 ЗЧСИ/, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител 3 бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл.129 ГПК /така решение №127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр.д. №2884/2021 г., III ГО/ . Прекъсване на погасителната давност ще настъпи, само ако в молбата е посочен изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, т.е. изрично е поискано извършването на валидно изпълнително действие. Този изпълнителен способ може да е нов или да е подновено искането на първоначалния взискател, но следва да е изрично обективирано в молбата до съдебния изпълнител /така решение №50094/16.11.2023 г. по т.д. №770/2022 г. на І ТО на ВКС/.

По делото не е спорно, че по повод процесните вземания е издаден на 06.01.2012 г. в полза на „С. Г. Г.“ ЕАД изп. лист по гр.д. №12716/2010 г. по описа на СРС, 84 състав, въз основа на който са образувани изп.д. №20127840400067 по описа на ЧСИ Й.Ц. с рег. №784 на КЧСИ, изп.д. №20138630401025 по описа на ЧСИ С.Х. с рег. №863 на КЧСИ, прекратено на 14.05.2018 г. поради перемпция, и изп.д. №20198630400643 по описа на ЧСИ С.Х. с рег.

№863 на КЧСИ 10.04.2012 г. , като с молбата за образуване на изп. дело взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл.18 ал.1 ЗЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа, да определя начина на изпълнението и други.

Със запорни съобщения от 03.02.2012 г. по изп.д. №20127840400067 ЧСИ Й.Ц. е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в „Сибанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „ПИБ“ АД, „Юробанк и Еф Джи България“ АД, „Райфазенбанк България“ ЕАД, „ОББ“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД.