Решение № 7898 от 29.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7898 гр. С., 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100105199 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявен е иск по чл.432 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени вреди / неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на 24.01.2025г., което се твърди да е причинено виновно от водач на застраховано при ответника МПС.

В исковата молба се твърди, че на 24.01.2025 г. около 11:30 часа, ищцата пресичала бул. „Княз Ал.Дондуков”на кръстовището на ул. „Дунав“, при което била блъсната от лек автомобил „Дачия Докер“, с per. № CВ ******** CB, управляван от П. Н. П.. Твърди, че вина за ПТП има водачът на застрахованото при ответника МПС, тъй като не я е пропуснал да премине, въпреки, че пресичала на кръстовище, където продължението на тротоара се явявало пешеходна пътека, при което нарушил ЗДвП. Твърди, че в резултат от ПТП е получила счупване на бедрена шийка, фрактура на лявото рамо на пубична кост, фрактура на шийка на лява тазобедрена става. Твърди, че както към датата на настъпване на ПТП, така и към датата на подаване на ИМ, състоянието й е тежко. Била напълно обездвижена и се налагала непрекъсната помощ в ежедневието й. Приемала обезболяващи. Към датата на подаване на ИМ не била възстановено, а оперативната рана на крака й не е зарастнала – било налице възпаление. Твърди, че е търпяла и търпи негативни 1 емоции, свързани както с чисто болковите симптоми, така и с негативните душевни емоции във връзка с невъзможността за ежедневно обслужване е необходимостта от помощ, чието обезщетяване иска. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, наличието на виновно и протИ.правно поведение на водача на застраховнания при него автомобил, пряката причинно следствена връзка между процесното ПТП и твърдяните травматични увреди. Твърди , че вина за надтъпване на процесното ПТП има едиствено и само пострадалия, което свързва с навлизане на пътното платно на ищцата на необозначено за това място, без пешеходна пътека, без добра видимост и без да съобрази приближаващото МПС и скоростта му на движение При условията на евентуалност въвежда твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат, което свързва с наришения на чл.113, ал.1, т.1-3 от ЗДвП и чл.114, ал.1 и 2 от ЗДвП. Твърди освен това, че търпените болки и страдания са в резултат от предходни заболявания на ищцата, както и, че последната не е изпълнявала предписанията за лечение, с което е увеличила периода на търпените болки. Оспорва размера на претендираното обезщетение, както и дължимостта на акцесорната претенция за лихва. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

На 24.01.2025 г. около 11:30 часа, ищцата – Р. Х., пресичала бул. „Княз Ал.Дондуков” в гр.С., малко след кръстовището с ул. „Дунав“ /на около 9 м. от него/. В същото време автомобил „Дачия Докер“, с per. № CВ ******** CB, управляван от св.П. Н. П., извършвал маневра завиване наляво от ул.Дунав към бул.Кн.Ал.Дондуков, при което блъснал навлязлата вече напречно на платното за движение по булеварда ищца.

Безспорно между страните по делото е, че към датата на настъпване на събитието, отговорността на водача на лек автомобил с рег.№ СВ ******** СВ, е застрахована със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на настъпване на ПТП, при ответника.

След инцидента пострадалата била откарана в дома си от водача – св.П., но по-късно била приета по спешност в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД с диагноза счупване на шийката на лявата бедрена кост и на горния клон на лявата срамна кост с мииималио разместване. Проведена е лечебно диагностична дейност с направата на образни изследвания, консултативни прегледи, параклиничен мониторинг и след поставяне на диагнозата е обсъдено и проведено оперативно 2 лечение, което включва еднополюсно протезиране на лявата ТБС с циментна фиксация на бедреното стъбло. По време на престоя е получавала постоянна медикаментозна терапия, включваща венозни инфузии с водно-солеви разтвори, антикоагулант, антибиотик, аналгетици и антихипертензивни средства.

Постоперативно е започната и рехабилитация с вертикализация и използване на проходилка за придвижване. Изписана е с препоръка за етапни превръзки и сваляне на конците на 14-тия следоперативен ден, контрол и следене на придружаващите заболявания, както и назначени два контролни прегледа.

Амбулаторно е продължена терапията с антикоагулант Еликвис за 20 дни, след което е дадена препоръка за преминаване към Аспирин протект.

От заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза, което съдът цени като обективно изготвено, се установяват вида и характера на травматичните увреди, причинени на ищцата, които са в резултат от процесното ПТП. Вещото лице сочи, че т ипа на счупване на бедрената шийка е наложило смяна на биологичната тазобедрена става с изкуствена, чието поставяне се определяло като състояние с трайно нарушена трудоспособност от 50 % пожизнено, а счупването на горния клон на лявата срамна кост покрива критериите за трайно нарушена функция на таза за период по-голям от 30 дни. Установява освен това, че в острия период болката е била много силна със силно ограничени движения в лявата ТБС, невъзможност за самостоятелно изправяне и ограничена функция на левия долей крайник. След операцията болките са били свързани с преминаването през меките тъкани, имплантирането на протезата, постоперативните хематом и оток. Движенията са били болезнени, с невъзможност за функционално натоварване на крайника, свързано и със счупения горен клон на лявата срамна кост. През периода на възстановяване затрудненията и страданията са предизвикани от необходимостта от ползване на помощни средства, затруднение в личния тоалет и ежедневното обслужване. Неприятните болки се изпитват по време на преодоляване на ставната контрактура и възстановяване на мускулната сила и обем. Вещото лице сочи, че функцията на крайника е възстановена, но е възможно в бъдеще да остане леко накуцване по време на походка, както и болки при претоварване и промяна на времето. От експертното заключение се установява и това, че придружаващите и предходни заболявания на ищцата не са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.

От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза се установява механизма на настъпване на процесното ПТП. Вещото лице установява освен това, че основната причина за настъпване на произшествието е в 3 субективните действия на водача на автомобила, който при извършване на ляв завой не е внимавал достатъчно и въпреки, че е имал пряка видимост спрямо пострадалата пешеходка още от момента, в който тя тръгва да пресича от десния тротоар, не е предприел своевременни мерки за да не допусне удара и ПТП.

Установява още и тава, че действията на пешеходката са също в причинна връзка с настъпване на произшествието, защото е предприела пресичане на платното за движение на нерегламентирано за това място, по време на пресичането не е била внимателна, въпреки че е имала пряка видимост към извършващия маневра автомобил и не е предприела действия да осигури собствената си безопасност, като спре извън траекторията на автомобила.

От показанията на свидетеля П. П.- водач на автомобила, участвал в процесното ПТП, се установяват факти относно време, място и начин на настъпване на инцидента. Показанията на свидетеля са последователни, непротИ.речиви и неопровергани от останалите доказателства по делото, поради което съдът ги възприема изцяло.

От показанията на свидетеля М. Х., които съдът не намира основание да не цени, се установяват претърпените от ищеца негативни емоции, болки и страдания, периода на възстановяване. Свидетелката установява, че освен чисто физическата болка от извършената оперативна интервенция, ищцата не можела да става, не можела да се обслужва, имала нужда от непрекъсната помощ. Това наложило св.Х. да се грижи за нея непрекъснато в период за около 3 месеца. Свидетелката установява, че след инцидента ищцата изпитва страх, не желае да излиза от дома си.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”, при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са: 1/валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното 4 застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие — ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - протИ.правно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.

В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени /писмени доказателства, свидетелски показания и експертни заключения/ причинено на 24.01.2025 г. от П. Н. П. – водач на застрахованото при ответника МПС с per. № СВ ******** СВ, пътно-транспортно произшествие в град С., който нарушавайки правилата за движение по пътищата, при маневра завиване на ляво не проявил внимание, не предприел действия за спиране и не пропуснал пресичащата бул.Кн.Ал.Дондуков пешеходка – ищцата Р. Х., при което й били причинени травматични увреждания - счупване на шийката на лявата бедрена кост и на горния клон на лявата ср амна кост.

Вина за настъпването на процесното ПТП има водачът П. П., който не проявил необходимото внимание и въпреки, че е имал пряка видимост спрямо пострадалата пешеходка, не е предприел своевременни мерки за да не допусне удара и ПТП/така САТЕ/.

Безспорно е установено по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество — ответник и собственикът на автомобил с per. № СВ ******** СВ, с който виновно е реализирано пътнотранспортното произшествие.

При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в закона предпоставки: протИ.правно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат телесните увреждания, търпените болки и страдания от страна на пострадалата са в пряка причинно-следствена връзка с протИ.правното деяние /така заключението на вещото лице по СМЕ/, а придружаващите заболявания на ищцата не са допринесли по никакъв начин за настъпването му, при което доводите в противната насока, поддържани от ответника се явяват неоснователни. Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането — имуществени и неимуществени такива, като размерът на неимуществените вреди 5 следва да се определи от съда по справедлИ.ст, съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д.