Определение № 277 от 03.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. Благоевград, 03.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело № 20261200900006 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 116/06.01.2026 г., подадена от Е. А. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р, ул. “З.“ № , чрез адв. Л. Б., съдебен адрес: гр. С., ул. „Т.“ №, ет., офис № против „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. С., рн „Л.“, ул.“Д. Х.“ №, представлявано от В. Г., А. Д., Н. С и Л. Т., с която е предявен иск за обявяване за нищожен договор за потребителски кредит № *** сключен на *** г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и Е. А. Х., поради противоречие със закона.

След проверка на приложените по делото документи, съдът констатира надлежно извършена размяна на книжа по реда на чл. 367 и сл. ГПК.

Съдът, на основание чл. 374 ГПК във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК изготви следния проект за доклад по делото :

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

В исковата молба се твърди, че на 23.08.2024 г. между ищеца Е. Х. и „ТИ БИ АЙ Банка“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 7200312188554, по силата на който банката е предоставила в заем на ищеца сумата от 11800 лв. при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 30,40% и годишен процент на разходите (ГПР) от 34,30 %. Пояснява се, че съгласно погасителния план заемната сума следвало да бъде върната на 59 месечни вноски по 519,57 лв. и една последна вноска от 519,72 лв., като сумата включвала главница, лихва и застрахователна премия, която била на стойност 4139,40 лв. и била присъединена към главницата, съгласно чл. 7.1 от Договора.

Твърди се, че сключения Договор за потребителски кредит № 7200312188554 е нищожен. Сочи се, че в договора е посочен ГПР в размер на 30,40 %, но същият е увеличен по скрит начин, тъй като в него не е включена застрахователната премия, което е основание за нищожност на договора.

Посочва се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски 1 кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Твърди се, че в настоящия случай липсва ясно разписана методика н а формиране на годишния процент на разходите по кредита- кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Пояснява се, че в договора е посочено ГПР 34,30 % и ГЛП 30,40 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Сочи се, че сумата за застрахователна премия е била добавена към главницата на кредита, а не като отделна сума за плащане, въпреки че тези 4139,40 лева не са получени от ищеца. Според ищеца със сключването на договора за застраховка, макар и с кредитора като застрахователен посредник на трето за спора и кредита лице- застрахователна компания, се увеличава финансовата тежест за потребителя. Към всяка една от месечните погасителни вноски се прибавя и сума за сключената застраховка, а отделно от това, се увеличава и размера на общата сума, дължима от потребителя, като по този начин с тази клауза в договора за потребителски кредит се цели заобикаляне на закона по отношение на ГПР, който е нормативно определен с императивната норма на член 19, ал. 4 ЗПК. По този начин, при предоставен кредит от 11800 лв., ищецът следва да върне сумата от 31174,35 лв., което де факто означава оскъпяване на кредита с почти 300 %. На практика чрез включването на сумите за застрахователната премия в главницата, банката е начислявала както лихва, а съответно и ГПР, в размери, несъответстващи на посочените в договора. Твърди се, че кумулирането на застрахователната премия по сключената застраховка на стойност от 4139,40 лв., води до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 34,30 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Посочва се, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри.

Сочи се, че дали сключването на застрахователния договор (присъединяването на потребителя към съществуващите застрахователни програми) е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. В този смисъл обстоятелството, че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора за потребителски кредит застраховката е определена като незадължителна 2 допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното. Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер. Според ищеца сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит, тъй като въпреки клаузите на чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора, размерът на застрахователната премия също е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в размера на главницата по погасителния план. Посочва се, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянеточл. 22 ЗПК. В настоящия случай, тъй като не е оповестил действителния ГПР в договора за кредит, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. Съгласно чл. 23 ЗПК, в тази хипотеза потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.

************************************************************************

Не се оспорва твърдението, че застрахователната премия, финансирана от банката, не е включена в общите разходи по кредита, които формират стойността на ГПР, посочена в процесния договор. Това обстоятелство изрично било посочено в чл. 10 от договора за потребителски кредит, където са записани допусканията, използвани за изчисляването на ГПР. Според ответника застрахователната премия не е общ разход по кредита, съответно не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Разяснява се, че застрахователните премии могат да бъдат включени като разход по кредита единствено в случаите, когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за отпускане на кредита, което не е налице в настоящия случай. Посочва се, че сключеният от ищеца застрахователен договор е обективиран в Сертификат № 172003121885542024, но същият не е условие за получаването на кредита, за което банката е информирала абсолютно прозрачно потребителя- ищец.

Твърди се, че още при кандидатстването за кредит през приложението на банката, при избора на сумата и срока на кредита, потребителят е уведомен, че застраховката не е условие за получаване на кредита В процеса на кандидатстване на потребителя се предоставя Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит (СЕФ), в който в част III, т. 3 е предоставена информация за условията, при които се сключва застраховката, както и че същата 3 не е условие за получаване на кредита. В случая, в т. 13 от Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, попълнено от ищеца, във връзка със сключването на процесния договор, ищецът заявил изрично сключването на договор за застраховка.

Оспорват се твърденията, че предварителното знание за размера на застрахователната премия е доказателство за задължителния характер на застраховката. Сочи се, че застраховката е сключена с посредничеството на банката, като същата е и застраховащо лице. Договорът за кредит, както и застраховката са заявени и сключени от ищеца посредством автоматизиран процес за кандидатстване и сключване на договора, където потребителят е абсолютно свободен да избира сумата и срокът на договора за кредит, както и дали да има сключена застраховка. Цената на застраховката е определена като процент от размера на кредита, умножен по продължителността на кредита в месеци.

Твърди се, че с подписването на процесния застрахователен договор, обективиран в Застрахователен сертификат № 172003121885542024, както и с предоставянето на приложимите общи условия и предварителна информация, на застрахованото лице е предоставена съответната услуга по смисъла на Кодекса за застраховането. Конкретната застраховка е сключена между застраховател„Кардиф Животозастраховане, Клон България” КЧТ и “Кардиф Общо Застраховане, Клон България” КЧТ, застраховащ- „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, застрахован- ищеца Е. А. Х., застрахователен посредник- „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.

Пояснява се, че на кредитополучателя са предоставени Общи условия, които са неразделна част от Груповия застрахователен договор № 01/2019 за застраховки „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, сключен между застрахователите и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, застраховка „BANK пакет 3 КРЕДИТ+СМЕТКА“ се сключва по реда на чл. 382 КЗ като застраховка в полза на кредитора за обезпечаване на вземането му от застрахования по договора за потребителски кредит. Тя предоставя застрахователна закрила при настъпване на рискове, които могат да доведат до загуба на доход и невъзможност за погасяване на кредита. По договора за застраховка на ищеца е предоставена реална услуга, от която той е могъл да се възползва при настъпване на застрахователно събитие.

Според ответника тълкуването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е неправилно и в противоречие с приложимото законодателство.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Направено е възражение по чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа депозираната искова молба.

Правната квалификация на претендираните права и възражения:

Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл.

22 ЗПК.

Относно правата, които се признават и обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване.