Определение № 541 от 25.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 541 гр. Благоевград, 24.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Атанас Маскръчки

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно наказателно дело № 20231200600967 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 НПК.

Подадена е частна жалба с вх. № 5036 от 16.06.2023 г. на адв. Т. И., в качеството й на повереник на К. И. В. - частен тъжител по НЧХД № 13/2022 г. по описа на Районен съд С.. С посочената жалба се атакува определение № 138/25.05.2023 г. по НЧХД № 13/2022 г. на РС - С., с което частният тъжител е осъден да заплати на подсъдимия Д. М. И. на основание чл. 306, ал. 1 т. 4 НПК разноски в размер на 771.32 лева. В жалбата се сочи, че определението на съда било недопустимо и необосновано, постановено при липса на мотиви.

Първоинстанционният съд не обсъдил и не се е произнесъл относно искането на адв. Т. И. да бъде отменена наложена глоба в размер на 200 лв., заради неявяването й в съдебно заседание на 16.09.2022 г. Твърди се в жалбата, че по повод на тази санкция е представено удостоверение № 42/16.09.2022 г. на А.

ООД, установяващо уважителна причина за неявяването на процесуалния представител. Отделно, с протоколно определение от 16.09.2022 г. съдът възложил в тежест на повереника и сторените от насрещната страна разноски за явяване в съдебно заседание в общ размер на 271.32 лева. Тези разноски обаче били присъдени с определение № 138/25.05.2023 г. и в тежест на частния тъжител, ето защо с атакуваното в настоящото производство определение съдът по недопустим начин се произнесъл за втори път по посочените разноски. Отделно се възразява, че съдът не следвало да присъжда разноски, сторени от страна за явяване в съдебно заседание в хода 1 на съдебното производство, доколкото произнасяне по тях съдът следвало да извърши с акта си по същество.

С определение № 164 от 22.06.2023 г., постановено по горепосоченото дело, първоинстанционният съд отказал да уважи искането на адв. Т. И. да бъде отменена наложена с протоколно определение от 16.09.2022 г. в нейна тежест глоба в размер на 200 лева заради неявяването й в открито съдебно заседание.

Съдът приел, че процесуалният представител не представил уважителни причини за своето отсъствие, като посочил, първо, че повереникът не доказал наличието на служебен ангажимент, който довод изтъкнал с молбата си за отлагане от 15.09.2022 г., второ, представеното впоследствие с молба от 10.11.2022 г. удостоверение, констатиращо заболяване, било в свободен текст и не било ясно кой всъщност е неговият издател, поради което същото не могло да послужи като доказателство за наличие на здравословна причина, препятстваща явяването. С посоченото определение е отменено протоколно определение от 16.09.2022 г. в частта му, с която е възложено в тежест на адвокат Т. И. възстановяването на сторените от подсъдимия и неговия защитник разноски за явяване в съдебно заседание. С частна жалба с вх. № 6227 от 28.07.2023 г. се атакува отказът на първата инстанция да отмени наложената глоба в размер на 200 лева., като жалбоподателят излага, че представеното удостоверение било издадено от лечебно заведение по смисъла на чл. 3 от ЗЛЗ и от него ставало ясно, че на повереника е предписан домашен режим на лечение, което следвало да се счете като достатъчна уважителна причина за невъзможност за явяване в съдебно заседание. Съдът не бил отчел, че няма нормативен акт, който да изисква всяко внезапно заболяване да бъде констатирано с болничен или амбулаторен лист. Възразява се и срещу аргумента на съдебния състав, че жалбоподателят е следвало да представи и доказателства за служебен ангажимент, изтъкнат предварително като пречка за присъствие.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид гореизложеното и като прецени приложените по делото материали, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по частна тъжба на К. И. В. против Д. М. И.. С молба от 15.09.2022 г. на повереника на частния тъжител - 2 адвокат Т. И., е поискано да не се дава ход на насрочено за следващия ден открито съдебно заседание, поради нейна служебна ангажираност. С протоколно определение от 16.09.2022 г. на делото ход не е даден, а на адв. Т.

И. е наложена глоба в размер на 200 лева, както и е възложено в нейна тежест възстановяване на разноските, сторени от подсъдимия и неговият защитник за явяването им в съдебно заседание. Във връзка с последното с молба от 19.09.2022 г. защитникът адв. Г. Ю. представила доказателства за сторени разноски в общ размер на 271.32 лева - 200 лева заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в съдебно заседание от 16.09.2022 г., както и 71.32 лева за заплатен разход за транспорт. С нарочна молба от 10.11.2022 г. повереникът на частния тъжител поискал отмяна на така наложените глоба и разноски, като представил и удостоверение, в което било отбелязано, че адв.

Т. И. е боледувала от инфекция, считано от 16.09.22 г. В следващото открито съдебно заседание съдът отсрочил произнасянето си по това искане, като предоставил възможност на адв. Т. И. да предостави доказателства за наличие на служебен ангажимент, изтъкнат като пречка за явяване в молбата й от 15.09.22 г. С протоколно определение № 199/07.12.2022 г. (влязло в сила на 10.05.2023 г., когато е постановено решение № 130 по в.ч.н.д. № 267/2023 г. на ОС - Благоевград, с което определението за прекратяване е потвърдено) на основание чл. 250, ал. 1 т. 1 вр. чл. 24, ал. 5 т. 2 НПК производството е прекратено. След влизане в сила на прекратителното определение, първоинстанционният съдебен състав в производство по реда на чл. 306, ал. 1 т. 4 НПК присъдил в полза на подсъдимия Д. И. сторените от него разноски в общ размер на 771.32 лева, от които 500 лева разноски за заплатен адвокатски хонорар във въззивното производство, 200 лева за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в о.с.з., проведено на 16.09.2022 г. в първоинстанционното производство, както и 71.32 лева заплатени разходи за транспорт. След нарочна молба от 09.06.22 г., а и подадената жалба до ОС - Благоевград от 16.06.2022 г., с определение № 164/22.06.2023 г. съдът отказал на основание чл. 271, ал. 11 ГПК да отмени наложената на адв. Т. И. глоба в размер на 200 лева, но отменил протоколно определение от 16.09.22 г., с което присъдил в тежест на последната сторените от подсъдимия и неговия защитник разходи за явяване в съдебно заседание.

3

Предмет на настоящото въззивно производство е жалба от 28.07.23 г. на адв.

Т. И., в лично качество, подадена по реда на чл. 271, ал. 11 вр. с чл. 341 и следващите от НПК, с която се атакува отказ, обективиран в определение № 164/22.06.2023 г., на първоинстанционния съд да отмени наложена на 16.09.2022 г. в съдебно заседание глоба в размер на 200 лева. Жалбата е допустима и редовна, изхожда от лице с правен интерес да обжалва визирания съдебен акт, доколкото с него се засяга правната му сфера. Отказът на съда да отмени наложената глоба в размер на 200 лева е узнат от адв. И. на 24.07.2023 г., а жалбата срещу него е подадена на 28.07.2023 г. и е придружена с доказателство за заплатена държавна такса по реда на т. 14, раздел “А” от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, препис от същата е връчена на подсъдимия Д. И. на 10.08.23 г.

Отделно, представена за разглеждане е и частна жалба от 16.06.23 г. на повереника адв. Т. И., подадена по реда на чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1 т. 4 НПК, срещу определение 138/25.05.2023 г., с което съдът осъдил частния тъжител да заплати в полза на подсъдимия адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева и 71.32 лева разходи за транспорт. Съдът достига до този правен извод, тълкувайки жалбата, доколкото в нея жалбоподателят е преплел както аргументи срещу протоколното определение, с което са наложени в тежест лично на повереника глоба и разноски, така и такива срещу разноските, определени с акта от 25.05.23 г. (и това е така, доколкото към датата на тази жалба не е налице произнасяне на съда по глобата и разходите, определени по реда на чл. 271, ал. 11 НПК). И тази жалба е придружена с документ за платена държавна такса в размер на 5 лв. по сметка на БОС.

По съществото на така подадените частни жалби настоящият съдебен състав намира следното:

1. По жалбата срещу отказа на съда да отмени наложената на адв. Т. И. глоба в размер на 200 лева.

Спорно в случая е обстоятелството дали от приложеното с молбата от 10.11.2022 г. удостоверение с изх. № 42 от 16.09.2022 г. на лекуващ лекар към “А.0” ООД се констатира по надлежен ред пречка от здравословен характер, 4 непозволяваща на повереника да се яви в съдебно заседание, както и дали е необходимо същият да доказва наличие на служебен ангажимент, изтъкнат с първоначалната молба за отлагане. Действащата специална нормативна уредба (чл. 103, ал. 3 от Закона за здравето и чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза) предвиждат специален ред, чрез който да бъде удостоверено по надлежен начин, че осигурено лице не може да се яви пред съдебен, разследващ орган в случай на временна неработоспособност (чл.

101, ал. 1 от ЗЗ във вр. с т. 34,§ 1 от ДР на ЗЗ). Посочената нормативна база урежда именно болничния лист като разрешение за отпуск за временна неработоспособност, но последният документ е неприложим към лица, които не са осигурени за риск „общо заболяване", сред които могат да бъдат и свободните професии (чл. 4 ал. 4 КСО). В случая жалбоподателят не твърди поначало да е налице ползван отпуск за временна неработоспособност, съответно да се е възползвал от специалната процедура, предвидена за констатиране на влошено здравословно състояние, уредена за осигурените лица. Това обаче не означава, че адв. И. не може с други писмени доказателства да удостовери, че за нея е било налице пречка от здравословен характер, препятстваща възможността й да се яви в открито съдебно заседание (както е сторила в настоящата хипотеза). Решаващият орган е този, който има възможността да извърши проверка на представено му медицинско удостоверение (при съмнение да провери достоверността му), както и дори да приеме наличието на медицински или свързани с тях уважителни причини дори при липса на съответна бланка, която се представя в подобни случаи (в този смисъл Решение № 316 от 30.06.2011 г. по н.д. 1739/2011 г., II НО ВКС).

Такава преценка досежно приложеното медицинско удостоверение е извършена от първоинстанционния съд, но настоящият съдебен състав не се съгласява с неговите правни изводи по този въпрос. В случая е представено писмено доказателство, което носи подпис на съответното длъжностно лице лекуващ лекар, с отразени негови констатации за наличие на заболяване, ограничаващо възможността за явяване пред съд в интересуващия съдебния състав период. Отделно, при целокупната преценка на процесуалното поведение на адвоката в производството липсват основания да се приеме, че същият е имал за цел именно шиканиране на процеса. На следващо място, вярно е, че с нарочна молба, подадена преди съдебното заседание, повереникът е изтъкнал наличието на служебен ангажимент, но 5 нововъзникналото обстоятелство от здравословен характер само по себе си е достатъчно основателна причина за отсъствие, поради което за повереника не е съществувало задължение да доказва своята служебна ангажираност. Ето защо молбата на повереника следва да бъде уважена и наложената глоба по реда на чл. 271, ал. 11 НПК отменена.

2. Относно атакуваното определение, с което съдът е присъдил в тежест на тъжителя сторените от подсъдимия съдебно-деловодни разноски в производството.

Съгласно чл. 190, ал. 1 НПК, когато наказателното производство бъде прекратено разноските по дела от частен характер се възлагат на частния тъжител. Съобразно задължителните указания на върховната съдебна инстанция, дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. по т. д. № 6 от 2012 г., ОСГТК, ВКС, за да се присъдят разноски е необходимо да се установи, че претендираните разходи действително са били направени, което следва да се докаже въз основа на документ, установяващ плащането на разноските. В случаите, при които този документ е самият договор за правна защита и съдействие, в него следва да бъде указан вида на плащането, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път.