Решение № 31 от 25.01.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Пазарджик, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20225220201637 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ЕТ „Ж.- К. Ж.“- гр.Велинград ЕИК ****, представлявано от управителя К. Георгиев Ж., депозирана чрез пълномощника адв.Д. К.-П. от АК- Пазарджик, против НП № 630193F630550 от 28.03.2022г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което, на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС, за нарушение по чл.124 ал.5 от ЗДДС, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на издаденото НП. Жалбоподателят твърди, че АУАН, въз основа на който е издаден санкционният акт, е съставен след изтичане на преклузивния 3месечен срок от откриване на нарушителя, съгласно разпоредбата на чл.34 ЗАНН. Намира, че в АУАН и НП липсва подробно описание на нарушението касателно обстоятелствата, при които е извършено, датата, мястото и доказателствата, които го потвърждават. Счита, че не са посочени и конкретните законови разпоредби, които АНО приема за нарушени. С тези доводи моли атакуваното НП да бъде отменено. В условията на евентуалност се излагат съображения относно наличието на предпоставки за прилагане нормата на чл.28 ЗАНН. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от пълномощника си адв.Д. К.- П., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в представена писмена защита по съществото на спора. Релевира допълнително възражение относно липса на доказателства за осъществяване от обективна и субективна страна на вменените с НП нарушения.

1

Въззиваемата страна- АНО, се представлява от процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Представя писмена защита, в която излага подробни аргументи в подкрепа на искането. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП. Намира, че нарушенията са доказани както от обективна, така и субективна страна, като твърди, че без значение е обстоятелството дали данъчно задълженото лице е получило процесните кредитни известния, които е следвало да отрази в своите отчетни регистри. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят ЕТ „Ж.- К. Ж.“-гр.Велинград е регистрирано по ЗДДС данъчно задължено лице с основен предмет на дейност- търговия на едро и дребно с бира, друг алкохол, безалкохолни напитки и пакетирани захарни изделия. Търговският обект на ЕТ се намира в гр.Велинград.

През лятото на 2021г. инспектори при ТД НАП- Пловдив извършили насрещни проверки на няколко доставчици на ЕТ „Ж.-К. Ж.“. В тази връзка на данъчните органи била предоставена информация относно кредитни известия, издадени от контрагенти на ЕТ „Ж.-К. Ж.“ по повод извършени доставки на стоки. След приключване на проверките св.М. Б.- инспектор по приходите приела, че жалбоподателят, в качеството си на получател по доставки от „Загорка“ АД, „Кока Кола ХБК България“ АД и „Каменица“ АД, не е отразил в дневника си за покупките за м.10.2019г. 24 броя кредитни известия с данъчен кредит в размер на 1999.92 лева. Сред невключените от ЕТ в отчетния регистър за покупките към СД по ДДС №13001667110/14.11.2019г. за посочения данъчен период кредитни известния било и това с №0096574644/16.10.2019г. с данъчна основа 3243.80 лева и ДДС 648.76 лева, издадено от доставчика „Загорка“ АД. По този начин ЕТ декларирал ДДС за внасяне в размер по-малък от реално дължимия. Посочените кредитни известия не били отразени от данъчно задълженото лице в дневник покупки и към датата на приключване на проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с протокол КД-73№П-16001320167710-073001/06.08.2021г.

Нарушението е извършено на 15.11.2019г. в гр.Пловдив, ИРМПазарджик-до когато и където е следвало да бъде подаден дневникът за покупките на ЕТ, съдържащ коректно отразяване на всички издадени му за данъчния период м.10.2019г. кредитни известния във връзка с получени доставки от контрагенти.

С оглед установеното, на жалбоподателя била изпратена покана с изх.

№18734/01.10.2021г. за съставяне на АУАН, връчена по електронен път на 08.10.2021г. на декларирания от ЕТ електронен адрес за кореспонденция.

На 08.10.2021г. св.Б. съставила АУАН № F630550, с който на ЕТ „Ж.- К.

Ж.“ било вменено извършването на нарушение по чл.124 ал. 5 от ЗДДС, изразяващо се в неотразяване в Дневника за покупките към СД по ЗДДС №13001667110/14.11.2019г. за данъчния период м.10.2019г., както на процесното кредитно известие с №0096574644/16.10.2019г. с данъчна основа 2

3243.80 лева и ДДС 648.76 лева, издадено от доставчика „Загорка“ АД, така и на още 23бр. кредитни известия, издадени през месец октомври 2019г. от доставчиците „Загорка“ АД и „Кока Кола ХБК България“ АД и „Каменица“ АД.

АУАН бил съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН- в отсъствие на жалбоподателя или негов упълномощен представител, след което на 11.10.2021г. бил предявен и връчен лично на представляващия ЕТ- К. Ж..

Въз основа на така съставения АУАН на 28.03.2022г. е издадено обжалваното наказателно постановление №630193-F630550, с което жалбоподателят е санкциониран за неотразяването в Дневника за покупките към СД по ЗДДС №№13001667110/14.11.2019г. за данъчния период м.10.2019г. само на процесното кредитно известие с

№0096574644/16.10.2019г. /т.7 от НП/ с данъчна основа 3243.80 лева и ДДС 648.76 лева, издадено от доставчика „Закорка“ АД, а за останалите 23 бр. неотразени кредитни известия били издадени предупреждения.

НП е връчено на представляващия ЕТ „Ж.- К. Ж.“ на 27.10.2022г., видно от разписката към санкционния акт, а жалбата против него е депозирана от надлежно упълномощен адвокат чрез АНО до РС- Пазарджик по СЕЕВ на 10.11.2022г., видно от разпечатка от системата /л.4/. Поради това жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на св.М. Б.актосъставител и св.С. А.- свидетел при съставянето на процесния АУАН.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Предвид изложеното, съобразно наведените от страните доводи, и след извършена цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна.

Като инстанция по същество съдът е длъжен да провери законността на обжалвания санкционен акт, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Актосъставителят- М. Б., заема длъжността инспектор по приходите в ТД на НАП- Пловдив и като такъв разполага с компетентността да съставя АУАН за нарушения на ЗДДС.

НП е съставено от заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, който разполага с компетентност да издава НП за нарушения на ЗДДС и в частностза конкретното нарушение, тъй като е упълномощен за това от изпълнителния директор на НАП, съгласно т.1.3.в. от Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП на /л.44-46 от делото/. Издателите на АУАН и НП разполагат и с т.нар. териториална компетентност, тъй като СД по ЗДДС и Дневникът за покупките към нея, където е следвало да се отразят процесните КИ, се подават по седалище и адрес на управление на ЕТ в гр.Велинград, а именно- в Офис Пазарджик към ТД на НАП- Пловдив.

Проведеното против жалбоподателя административнонаказателно 3 производство е започнало със съставяне на АУАН в установения от закона тримесечен срок съгласно чл.34 ал.1 изр.2 пр.1 от ЗАНН от откриване на нарушителя. В ТР №48/1981г. по тълк. дело №48/1981г. на ОСНК на ВС, е посочено, че тримесечният срок започва да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението. Неговото бездействие повече от три месеца от откриване на нарушението изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта. Според ТР №4/2021г. по тълк. дело №3/2019г. на ВАС, „откриване на нарушението“ е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира неговия извършител. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществуващите му признаци от обективна и субективна страна. В настоящия случай отговорът на „Загорка“ АД- доставчик на санкционираното дружество, е постъпил в ТД на НАП Пловдив на 09.07.2021г./л.21 по делото/. Тоест информацията, чрез която е открит нарушителят и по този начин е установено нарушението, е била на разположение на актосъставителя най-рано на 09.07.2021г.. Този факт е отразен и в Протокол №П-16001320167710-073001/06.08.2021г., изготвен от св.Б. във връзка с приключване на проверката /л.37-42 от делото/. При това положение АУАН е съставен на 08.10.2021г. в законоустановения тримесечен срок по чл.34 от ЗАНН. Поради това възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.

Съдът не споделя и възражението, релевирано в жалбата, за допуснато процесуално нарушение при съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя. Нарушителят следва да се счита поканен за съставяне на акта, тъй като поканата за това му е била изпратена и връчена на обявения пред НАП електронен адрес. Съгласно чл.84 от ЗАНН, разпоредбите на НПК за призоваване са субсидиарно приложими и в административнонаказателното производство. В чл.178 ал.8 от НПК е предвидена и възможността за връчване на призовки, съобщения и книжа по електронен път, когато лицата са посочили електронен адрес. В настоящия случай уведомяването на ЕТ е осъществено на предварително обявен от него за контакти с НАП ел. адрес, съгласно изискванията на чл.29 от ДОПК, на който задълженото лице се е съгласило да получава уведомленията, адресирани до него. Вярно е, че ел. съобщението се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация, по арг. на чл.30 ал.6 от ДОПК. По делото не са ангажирани доказателства от АНО за такова надлежно връчване на поканата на ЕТ. Поради тази причина действително не е налице изпълнение на изискването на чл.40 ал.2 от ЗАНН и актът е съставен в отсъствие на нарушителя, без той да е бил на практика надлежно поканен преди това.

Налице е нарушение на процесуалния закон, което обаче не е съществено, тъй като не засяга правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Както се посочи по-горе, АУАН е бил надлежно предявен и връчен на нарушителя, няколко дни покъсно- на 11.10.2021г.. Така допуснатото процесуално нарушение по никакъв начин не засяга правото на защита на санкционираното лице, защото то нито е било лишено от възможността да разбере какво административно обвинение 4 му е повдигнато, нито- да се защити срещу същото. Това е можел да стори още при предявяване на АУАН, а впоследствие и чрез писмено възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, а най-сетне- и чрез обжалване на издаденото НП пред съда, което в случая е направил, като по този начин в най-пълна степен е реализирал правото си на защита.