Решение № 28 от 30.04.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Габрово, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Благовеста Костова при участието на секретаря Веселина Венкова в присъствието на прокурора Ж.Х.Ш. като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264200600091 по описа за 2026 година С присъда № 9 от 02.02.2026 г., постановена по нохд № 127 по описа за 2025 г. на Севлиевски районен съд подсъдимият П.З.В. от с. А., общ. Севлиево е признат за виновен в това, че на 16.12.2023 г., около 21.45 ч. в с. А., чрез нанасяне на удари в областта на лицето, причинил на Н.Д.М., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в основата на левия ставен израстък на долна челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок по-голям от един месец, поради което и на основание чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 и чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което да търпи при първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНВЗС.

Подсъдимият П.В. е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Н.М. сумата от 9000 евро - обезщетение за претърпени неимуществени вреди претърпени от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 562,42 евро. Искът е отхвърлен в останалата му част като неоснователен и недоказан.

1

Подсъдимият е осъден да заплати ДТ върху уважения граждански иск, както и направените по делото разноски.

Срещу присъдата е подадена жалба от адв. П.Д., в качеството на повереник на частния обвинител и граждански ищец Н.М. В жалбата се навежда довод за неправилност на съдебния акт. Сочи се, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, като същото не съответствало на степента на обществена опасност на деянието и на отегчаващите вината обстоятелства. Не било отчетено съдебното минало на подсъдимия, който и към настоящия момент имал агресивно и заплашващо поведение към пострадалия.

Не бил приложен правилно принципа на справедливостта, като не е присъден пълния размер на поисканото обезщетение, като присъдения бил занижен. Не били отчетени в достатъчна степен последиците за пострадалия от телесното увреждане, дългия период на възстановяване, съпроводено с болки и и страдания.

Направено е искане за изменение на присъдата, като се увеличи размера на наложеното наказание към средния на предвиденото в закона, както и да се увеличи размера на гражданския иск до пълния му размер. Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.

Срещу присъдата е подадена жалба и от адвокат Д.Д., в качеството на защитник на подсъдимия П.З.В.. В жалбата се навежда довод за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Защитника намира, че не е доказано авторството на деянието по безспорен и категоричен начин, както и механизма на причиняване на средната телесна повреда. Счита и че определеното наказание е прекомерно завишено. На следващо място намира, че уважения граждански иск е неоснователен и недоказан.

Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Направено е и алтернативно искане за изменение на присъдата, като се намали размера на наложеното наказание, както и размера на уважения граждански иск.

В съдебно заседание частния обвинител и граждански ищец Н.М. и повереника му адв. П.Д. поддържат депозираната жалба по изложените в нея доводи и направено искане за изменение на присъдата, като молят същата да бъде уважена.

2

Подсъдимият П.В. и защитника му адв. Д.Д. подържат подадената жалба по изложените в нея доводи и направено искане, като защитника излага подробно съображенията си за това. Не се поддържа алтернативното искане по отношение размера на наложеното наказание. Оспорват жалбата на частния обвинител и граждански ищец.

Представителят на прокуратурата оспорва жалбата на подсъдимия, като сочи, че по делото са събрани всички доказателства и правилно е установен механизма на причиняване на увреждането. Прави искане същата да се остави без уважение. Не оспорва жалбата на частния обвинител и граждански ищец, като счита, че същата следва да бъде уважена.

Въззивният съд, в настоящия си състав, разгледа подадените жалби с изложените в тях доводи, взе предвид становището на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното:

На подсъдимия П.З.В. от с. А., общ. Севлиево е предявено обвинение по чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, а така също и в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Св. Н.М. и подсъдимия П.В. живеят в с. А., общ. Севлиево, като се познават от години помежду си.

На 16.12.2023 г. св. Н.М. и св. Х.Х., с която живеел на семейни начала, клали в дома си прасе. При осъществяване на тази дейност му помагал св.

П.И., който е чичо на подсъдимия и с когото се намирал в добри приятелски отношения. След приключването на дейността, двамата се почерпили, като употребили алкохол. След това св. П.И. се прибрал в дома си, за да си почине, като нова е било около 15.00-16.00 ч.

На центъра на с. А. имало магазин със заведение, стопанисван от св.

3

А.А.. На заведението е имало монтирани няколко охранителни камери, които правили записи както вътре в заведението, така и около входа на същата. В заведението се предлагали напитки и храна и то е било посещавано предимно от хора от селото.

В късния след обяд на 16.12.2023 г. св. Н.М. отишъл в заведението, за да закупи подправки за месото. В същото време там се намирали свидетелите Б.А., И.И., М.М. и А.А., като е имало и други клиенти. В заведението пристигнал и св. П.И. заедно със съжителката си св. М.Т. Те седнали на масата на св. Н.М., който почерпил присъстващите по повод закланото прасе. Покъсно в заведението пристигнал и подсъдимия, който седнала на тяхната маса.

Пострадалият почерпил и него. По-късно подсъдимия поискал от пострадалия да му даде пари, което му било отказано. Двамата на няколко пъти излизали пред заведението, където пушили. Подсъдимият отново настоявал св. Н.М. да му даде пари, но той отказвал.

Междувременно от заведението си тръгнали свидетелите М.М., И.И., Б.А. и М.Т.. Около 21.00 ч.свидетелите П.И. и Н.М. също решили да се прибират, като първия предложил на М. да го закара до тях с автомобила си, на което той се съгласил. Двамата излезли от заведението и се отправили към автомобила на И., като той се движел пред пострадалия. Те били последвани от подсъдимия П.В.. Св. И. се качил в автомобила си, запалил двигателя и включил светлините. Междувременно подсъдимия отново започнал да иска от пострадалия да му даде пари, на което той за пореден път му отказал. По повод на това между двамата настанало спречкване, като започнали да се бутат взаимно. В един момент подсъдимия нанесъл на св. М. удари с юмруци в лицето и тялото, в резултат на което той паднал на земята. Непосредствено след това подсъдимия му нанесъл удар с крак в областта на лицето. Виждайки какво се случва, св. И. слязъл от автомобила и избутал подсъдимия от св. М., който останал да лежи на земята. Св. И. избутвал подсъдимия, за да го отдалечи от пострадалия. След като го отдалечил от мястото, св. И. се върнал при пострадалия и му помогнал да стане. Св. М. си тръгнал пеша към дома си, като по пътя усещал силна болка в областта на устната и челюстта.

Междувременно кавгата била чута от Г.Х. - баща на подсъдимия и св.

М.Т. – съжителката на св. П.И.. Двамата отишли до заведението, където в този момент св. П.И. и подсъдимия се бутали и спорели помежду си. Х. се намесил 4 и ги разтървал, а св. Т. подала сигнал на тел.112 за възникналия конфликт в 22.11 ч.. Сигнал за конфликта бил подаден и от Х. в 22.15 ч.

Когато се прибрал в дома си пострадалия бил посрещнат от съжителката си св. Х.Х..Тя забелязала, че горната му устна е спукана и кърви.

Когато го запитала какво е станало св. П.В. й отговорил, че не помни, тъй като бил припаднал.

След подадения сигнал на тел.112, мястото е посетено от полицейски екип, в състава на който били св. С.С. и Д.Д.. На място те установили св. П.И. и Х., като им е било обяснено, че е възникнало спречкване между подсъдимия В. и пострадалия М., при което първия от тях е ударил втория. Обяснено им било и къде се намира дома на М.. Полицейските служители го посетили. При отиването в дома му, те установили, че пострадалия има нараняване на горната уста и че по него има кръв. На тях той им е обяснил, че го е ударил подсъдимия П.В., както и че му липсва телефона.

Във връзка с подадения на тел.112 сигнал за конфликт мястото е посетено и от екип на ЦСМП Габрово в състава на който бил св. Н.Н. Той посетил пострадалия, като при прегледа установил, че М. има разкъсноконтузна рана в областта на горната устна, като миришел на алкохол, но походката му била нормална. Пострадалия е транспортиран до ЦСМП където му е била зашита устна. Бил е посъветван да посети стоматолог. Тъй като изпитвал силни болки, сутринта на 19.02.2023 г. пострадалия посетил съдебен лекар, който го прегледал и му издал Съдебно-медицинско удостоверение. В същия ден пострадалия посетил и д-р М. - лекар по дентална медицина, който му извършил преглед и издал медицинско удостоверение. На 20.12.23 г. М. посетил и невролог.

Тъй като не е бил здравно осигурено лице, пострадалия нямал възможност да се лекува в здравно заведение, поради констатираната фрактура на челюстта зараснала самостоятелно, без медицинска намеса.

По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните по делото. От него с установява, че при инцидента на 16.12.2023 г. Н.М. е получил следните увреждания: травми на меките тъкани на лицето - изразен оток в дясната половина на долната челюст и на дясната буза; силна болка по хода на долната челюст двустранно; линейно разскъсна рана с дължина 1,5 см, разположена от вътрешната страна 5 на горната устна вдясно, силна болезненост на горните резци. Вещото лице сочи, че тези травми са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около две седмици при благоприятно протичане на оздравителния процес. Сочи се и че вследствие на травмата пострадалия е получил мозъчно сътресение, протекло без загуба на съзнанието.

Пострадалият е получил и счупване в основата на левия ставен израстък на долната челюст, причинило трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по- голям от един месец. В заключението е посочен и механизма на причинените увреждания. Посочено е, че разкъсно-контузната рана на горната устна с трамирането на горните резци, както и счупването на долната челюст вляво могат да бъдат получени при удари с твърди тъпи предмети с ограничена площ каквито са юмруци и ритници в посочените области.

В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че фрактурата може да се получи от един удар със значителна сила, като удара трябва да е бил в дяната половина на челюстта. Вещото лице отново е посочило, че това счупване може да е причина от удар с юмрук, с ритник, с тъп ръбест предмет.

Възможно е да се причини и от падане върху повърхност, но ако има твърд ръбест предмет, като например бордюр, ръб на пейка, маса и др. Сочи, че ако е имало такова падане, то би следвало да останат видими следи върху кожата и кръвонасядане, защото има по- изразени ръбове, като такива следи не са били констатирани. Вещото лице посочва, че липсата на спомен е категоричен белег за мозъчно сътресение и това е причината пострадалия да не си спомня времето на инцидента до ставането от подлежащия терен.