Решение № 163 от 16.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Д. С. С. като разгледа докладваното от Вера Чочкова Наказателно дело за възобновяване № 20251000600431 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

Образувано е по искане на осъдения А. Б. С. за възобновяване на производството по нохд № 1589/23г. по описа на РС-Видин и потвърждаващото го решение по нохд № 343/24г .по описа на ОС-Видин.

В искането се твърди,че съдебните актове са постановени в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, а наложеното наказание на осъдения е явно несправедливо.

В подкрепа на първото основание се посочва че,съдилищата по същество не са изложили мотиви,с които да се обективира волята им по фактите и правото като са оставали без отговор и възраженията на защитата.В подкрепа на второто основание се твърди,че неправилно осъдения е признат за виновен да е извършил деянието,използвайки сила,тъй като от установените по делото факти не се доказва употребената сила да е използвана за сломяване на съпротивата на пострадалата.Накрая се оспорва справедливостта на наложеното наказание,което според защитникът е прекомерно завишено.

В съдебното заседание пред апелативния съд,защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване на посочените в него основания.Моли същото да бъде уважено.

Представителят на САП, счита ,че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

1

Осъдения С. поддържа изложеното от защитника си.

Софийски апелативен съд,Наказателно отделение,3 състав ,след като провери данните по делото,съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си,намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.Същото е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК.

Разгледано по същество в контекста на очертаната в него аргументация,искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С присъда от 08.07.2024г.постановена по нохд № 1589/23 по описа на РС-Видин,А. Б.

С. е признат за виновен в извършването на престъпления:

- по чл.152 ал.1 т.2 от НК за което е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца,

-по чл.150 ал.1 от НК за което е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца

-по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.Б от НК за което е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца.

Със същата присъда на С. е наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото такова -десет месеца лишаване от свобода ,за изтърпяването на което е определен строг режим.

С решение от 27.02.2025г. ,постановено по внохд № 343/24г ОС-Видин е изменил първоинстнационната присъдата ,като е увеличил наложените наказания на осъдения на четири години и шест месеца лишаване от свобода,съответно увеличил е и общото такова определено по чл.23 ал.1 от НК на четири години и шест месеца като потвърдил присъдата в останалата й част.

На първо място следва да се отбележи,че касационните основания за отмяна на присъдата са изчерпателно изброени в закона и необосноваността на съдебния акт не е сред тях,респективно не е и основание за възобновяване на наказателно дело в извънредната процедура по Глава 33.Ето защо доводите в тази насока в искането за възобновяване на осъдения С. следва да бъдат преценявани в контекста на твърдения за съществено нарушение на процесуалните правила,което съставлява възобновително основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

На второ място,нужно е да се отбележи и,че поначало оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда като настоящата извънредна инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения и не може да установява нови такива.Не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища.На проверка подлежи единствено и само правилността на процеса на 2 формиране на вътрешно убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно,всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото като наред с това се изследва и въпроса дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина.

В конкретният случай ,инстанционните съдилища са събрали възможния обем от доказателства,като същите са оценени при спазване на изискванията на НПК,поради което и не се констатират допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13 и 14 от НПК.Делото не страда от доказателствен дефицит,който да е попречил на предходните инстанции да установят по предвидения в закона ред,фактите, подлежащи на доказване.Не се установява някои доказателствени източници да са били надценени, а други пренебрегнати или подценени.Приетата от решаващите съдилища фактическа обстановка е резултат от вярна и точна интерпретация на данните,установени с годни доказателствени средства,които са били съпоставени помежду си.

Според САС не е налице твърдението на защитникът на осъдения за липса на мотиви към съдебните актове,в контекста на отсъствието на такава част от тях която да дава отговор на въпроса С. извършил ли е престъпление,по кой текст от закона,извършено ли е виновно.В основата на доказателствената съвкупност ,предвид спецификата на конкретният случай са поставени показанията на пострадалата А.,която е разпитвана както в хода на досъдебното производство ,така и в съдебната фаза на процеса.Показанията й от досъдебното производство са приобщени по реда на чл.281 от НПК,като съдилищата по същество са приели ,че същите по-пълно и точно отразяват процесните събития,тъй като са депозирани в непосредствена близост след тях.Правилно е отчетено и,че същите не са изолирани,тъй като намират подкрепа както в показанията на редица свидетели сред които А. Е. и П. П.,така и в назначените по делото експертизи.Така изложеното от пострадалата ,че С. е осъществил съвкупление, а след това и блудствени действия ,използвайки сила е преценено с необходимата критичност ,като е отчетен факта ,че А. не е упражнила правата си на пострадал в процеса,т.е. показанията и не са натоварени с произтичащите от друго процесуално качество съмнения за обективност, а от друга ,че намират и нужното потвърждение в други доказателства по делото.В тази връзка,свидетелите П. и Е. съобщават в показанията си ,че пристигайки на местопрестъплението,пострадалата им е съобщила както за сексуалното посегателство,така и за извършената кражба от страна на осъдения.И двамата свидетели са категорични ,че А. е разказала ,че за сексуалното насилие е употребена сила“била бита“ ,с което действие осъдения е постигнал целения резултат-сломяване на съпротивата на пострадалата.По-късните твърдения на пострадалата в съдебно заседание,че е насилена ,но без да обяснява в какво точно се е изразявала упражнената принуда, правилно са оценени от инстанциите по същество като несъществени доколкото в нито един момент пострадалата не е отрекла ,че както съвкуплението ,така и блудствените действия са осъществени без съгласието й и както тя е посочила „насила“.

Без значение за съставомерността и на двете деяния засягащи половата неприкосновеност на жертвата е морала на последната.В този смисъл, несъмнения факт 3 установен по делото ,че пострадалата е предоставяла сексуални услуги срещу заплащане, не променя престъпния характер на извършеното от С., а още по-малко може да оправдае действията му.Не влияе върху състовомерността на извършеното и обстоятелството дали пострадалата е имала други съвкупления преди процесното с осъдения,с него или други лица.

Единствено в обясненията на осъдения се твърди,че сексуалните действия са осъществени без употребата на сила в условията на доброволност.Правилно ,на неговите обяснения не е дадена вяра ,тъй като същите се опровергават от всички други доказателства по делото.

Както първата ,така и втората инстанция са дали мотивиран отговор на въпроса защо действията на С. се субсумират под признаците на три отделни престъпления,извършени в условията на реална съвкупност.Правните изводи на първия съд са били споделени и доразвити от втората инстанция,която също е дала своя обосновка за обективната и субективната съставомерност на стореното от С..С оглед на приетите от съдилищата факти за употребата на сила и липса на съгласие от страна на А. за извършване на съвкупление с осъдения , а след това и на блудстствени действия,правилно е прието ,че елементите и на двете престъпления са осъществени както от обективна ,така и от субективна страна.

Твърденията на пострадалата,че осъдения е взел и наличните й пари,без нейно съгласие,подкрепени и от показанията на останалите свидетели по делото, включително и с факта,че осъдения е възстановил част от сумата в хода на досъдебното производство е дало основание на съдилищата по същество да приемат ,че е налице и трето престъплениекражба, а с оглед предходната съдимост на осъдения-което е осъществено при условията на опасен рецидив.

По отношение на твърденията в искането за възобновяване за явна несправедливост на наложените наказания,САС счита същите за неоснователни.

Действително в решението на въззивната инстанция са изложени лаконични съображения защо наложеното наказание на осъдения следва да бъде увеличено в съответствие с искането в постъпилия протест срещу първоинстанционната присъда.За да бъде увеличен размера на наложените наказания и за трите престъпления окръжния съд посочил едно единствено съображение-предходната съдимост на осъдения,както и отсъствието на смекчаващи отговорността обстоятелства.

Въпреки липсата на подробни съображения в тази посока,САС счита ,че решаващият извод на въззивния съд за явна несправедливост на наложеното наказание на осъдения С. респективно неговото увеличаване е верен.Това е така,тъй като освен предходната съдимост на С.,извън квалифициращата извършеното от него престъпление по чл.196 от НК /опасен рецидив/като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отбележат и реалната съвкупност от престъпления,която във всички случай води до по-висока степен на обществена опасност най-вече на дееца,особената дързост и цинизъм при извършване на деянието,тъй като същото е осъществено в светлата част на денонощието,на сравнително оживено място,осъденият е познавал пострадалата и си е послужил с лъжа,за да остане 4 насаме с нея, а след като е злоупотребил сексуално с нея е взел и парите й.

Изложените и пред САС доводите на защитникът на осъдения ,че последния е създал семейство и има дете,за което следва да полага грижи,не са достатъчни, за да внесат каквото й да е колебание в решаващия извод за необходимостта от продължителна изолация на осъдения в място за лишаване от свобода.Осъденият попада в категорията на лица със завишена степен на обществена опасност ,с устойчиви престъпни нагласи,поради което, за да бъдат постигнати целите на наказанието и необратимост в корекционния процес е нужно срокът на наказанието лишаване от свобода да бъде около средния размер предвиден в санкционната част на престъпленията, за които С. е осъден , а именно четири години и шест месеца.

САС също счита ,че липсват смекчаващи отговорността обстоятелства,които да обусловят проява на снизходителност,рефлектираща върху размера на наказанието,поради което същото се явява справедливо.

По така изложените съображения,,настоящият съдебен състав намира,че в пределите на възложената при извънредния контрол по реда на възобновяването компетентност следва да остави искането на осъдения С. без уважение.

Мотивиран от горното,САС,НО,3 състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на нохд №1589/23г. по описа на РСВидин и внохд № 343/24г.по описа на ОС-Видин, депозирано от осъдения А. Б. С. като неоснователно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.