Решение № 204 от 14.12.2022, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Сливница, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. М. Маркова при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от М. М. Маркова Гражданско дело №

20201890100570 по описа за 2020 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „............., представлявано от изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника си юрк. П. срещу М. М. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ............., с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответницата, че последната дължи сумата от 65,80 лева, от които 47,36 лв. главница, представляваща цената на доставена топлинна енергия за периода месец 01.2017 г. до месец 02.2017 г., за топлоснабден имот - апартамент в гр. ............., 7, 65 лв. - обезщетение за забава за периода 18.03.2017 г. – 29.01.2020 г., 8,95 лева главница, представляваща цена за дялово разпределение за периода 01.2017 г. до месец 02.2017 г., 1,84 лева обезщетение за забава за периода 03.03.2017 г. до 29.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 10.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е енергийно предприятие и притежава лиценз за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ в качеството си на собственик на апартамент № 169 в гр. ............., за който й е даден абонатен № 73444. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Според чл.31, ал.1 от Общите условия (в сила от 10.07.2016 г.), потребителите на топлинна енергия, какъвто е и 1 ответницата, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за доставената й топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването на общата фактура на официалната интернет страница на продавача. Ответницата е използвала доставената й топлоенергия през периода от м. януари 2017 г. до м. февруари 2017 г., но не е погасила задълженията си за заплащането на цената й. Отразено е в исковата молба, че с решение на общото събрание на етажната собственост, в която се намира топлоснабдения имот, е избрано „Техем сървисиз“ ООД за предоставяне на услуга дялово разпределение на топлинна енергия.

Сумите за топлинна енергия са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия. Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата М. М.

Д. за претендираните суми и било образувано ч.гр.дело № 201/2020 год. по описа на РС – гр.

Сливница, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл.414 от ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното и изплащане.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответницата е депозирала писмен отговор, в който твърди, че искът е допустим, но го оспорва изцяло като неоснователен. Оспорва твърдението на ищцовото дружество, че през процесния период в описания в исковата молба имот е доставяна топлинна енергия. Уточнява, че нейният абонатен номер е 73444 и се отнася за посочения в исковата молба имот, а не погрешно отразения от ищеца 73445. Оспорва дължимостта на сумите, тъй като не е ясно как са формирани. Ответницата посочва, че към исковата молба не са представени извлечения от сметки от счетоводството на ищцовото дружество, които и да били представени не доказват, че тя е собственик на топлофицирания имот и не съдържат данни какво е конкретното количество и стойност на доставената топлинна енергия за посочения в исковата молба период. Счита, че калкулирането и натрупването на претендираното от топлофикация задължение е извършено в нарушение на изискванията на чл.13 на Директива на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (2006/32/ЕО), според който в сметките трябва да е включено само реално потребеното отчетено количество енергия. Изтъква, че извлеченията от сметки са в нарушение на чл.5, ал.2 ЗЗП, тъй като изчисленията са направени на базата на прогнозни месечни вноски, а при последвалото изравняване, в случай на намаляване на главницата, не са коригирани начислените лихви. Заявява, че към исковата молба не са представени доказателства във връзка с експлоатацията, годността, сертифицирането и преминаването през периодична метрологична проверка на абонатната станция, топлоразпределителните прибори и отоплителните тела. Липсата на такива доказателства е пречка за доказване основателността на претенцията. В случай, че съдът приеме, че между страните е 2 налице валидно възникнало облигационно отношение, ответницата въвежда възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми, доколкото задължението за заплащане на консумираната топлинна енергия от потребители за битови нужди е за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД и се погасява с изтичането на тригодишна давност, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо. В тази връзка се позовава на ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. При тези съображения моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице помагач по делото е допуснато дружеството, извършващо дялово разпределение на ТЕ „Техем сървисис“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“............., което не изразява становище.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

По делото е приложено ч.гр.д. № 201 / 2020 г. по описа на РС – гр. Сливница, от което е видно, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 125 / 09.06.2020 г. в полза на ищеца за сумата от 65,80 лева, от които 47,36 лв. главница, представляваща цената на доставена топлинна енергия за периода месец 01.2017 г. до месец 02.2017 г., за топлоснабден имот - апартамент в гр. ............. - обезщетение за забава за периода 18.03.2017 г. – 10.02.2020 г. и 8,95 лева главница, представляваща цена за дялово разпределение за периода 01.2017 г. до месец 02.2017 г., 1,84 лева обезщетение за забава за периода 03.03.2017 г. до 29.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 10.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за разноските по делото на стойност 75 лева. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът възразил срещу заповедта, поради което с разпореждане от 29.09.2020 г. съдът е указал на заявителя необходимостта от предявяване на установителни искове относно вземанията.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Не се спори между страните, а и от сключения договор от 29.07.2015 г. между ищеца и дружество за дялово разпределение на топлинната енергия се установява, че „Техем сървисис“ ЕООД се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия на потребителите (собственици и ползватели) в сграда-етажна собственост, в която се намира имотът на ответницата, а „Топлофикация София“ ЕАД се задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

Преди това по силата на договор № 2239 от 07.11.2002 г. в периода 2002 – 2007 г. услугата „топлинно счетоводство“ за сградата в етажна собственост, в която се намира и процесния имот, е била предоставяна от „Електрон Комерс“ ООД.

Към този договор е представена нотариално заверена поръчка за доставка на уреди за топлинно счетоводство, съдържаща списък на апартаментите във вх.10 от ЕС в бл.214 в ж.к.“Красно село“, от който е видно, че за ап.169 са отразени два абонатни номера – 73444 и 73445.

На основание заповед № ЖН-04-6/03.06.2016 г., след извеждането на предишен 3 общински наемател, считано от тази дата ответницата е била настанена в апартамент № 169, намиращ се в гр. София, район „..............

По силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 13.02.2017 г. ответницата е придобила от Столична община правото на собственост върху имота, който е с идентификатор ***, и е с площ от 64,78 кв.м.

Въз основа на заявление – декларация от ответницата партидата за топлоснабден имот с абонатен № 73444 е прехвърлена на нейно име.

В писмо от 18.04.2017 г. ищцовото дружество е уведомило ответницата и третото лице помагач, че от м.март 2017 г. данните по партида с аб. № 73444 за ап. 169 в ж.к.

„............., са обединени с тези от партида с аб. № 73445 и считано от м.март 2017 г. последната е закрита.

Представени са и фактури с № 0014061220 и № 0014061221 и двете от 31.05.2018 г. за аб. № 73445 от корекции за м. януари 2017 г. и м. февруари 2017 г., с които са начислени сумите съответно от 23,06 лева и от 24,30 лева за енергия за отопление на имот - ап.169, ж.к.“............., с потребител 0073445.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за аб. № 73444 сумите за топлинна енергия, касаещи процесния период са платени. Няма данни за извършени от ответницата плащания на суми за топлинна енергия, касаещи периода м.01.2017 г. до м.02.2017 г. за абонатен № 073445. Начислената главница е 47,36 лева, а начислената лихва е 7,65 лева за периода 18.03.2017 г. – 29.01.2020 г. Размерът на дължимите суми за ТЕ за процесния период е общо 48,69 лева. Размерът на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане в забава – 15.04.2017 г. до 29.01.2020 г. е 13,80 лева.

От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че за процесния имот са предоставени следните изравнителни сметки: обща изравнителна сметка за изразходваната ТЕ за отопление и БГВ в сградата – вх.8,9 и 10 за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и индивидуална справка за отопление и топла вода за периода 01.06.2016 г. – 30.04.2017 г. на името на ответницата за аб. № 73444, по която дължимата сума е 132,89 лева. Дължимата сума по индивидуалната справка за периода 01.01.2017 г. – 28.02.2017 г. е 48,69 лева. Дължимата сума за изразходената ТЕ за периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г. съгласно изравнителните сметки е 30,19 лева (16,72 лева за отопление, 13,47 лева за сградна инсталация) и 1,36 лева сума за дялово разпределние. Дължимата сума за изразходената ТЕ за периода 01.02.2017 г. – 28.02.2017 г. съгласно изравнителните сметки е 18,50 лева (9,93 лева за отопление, 8,57 лева за сградна инсталация) и 1,36 лева сума за дялово разпределение. Сумите за топлоенергия в имота на ответницата са начислени съгласно действащата нормативна уредба - Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и Закона за енергетиката. Отчислявани са технологични разходи на топлинна енергия за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД. Общият топломер в абонатната станция с сградата ЕС е 4 преминал първоначална и последваща метрологични проверки, обхващащи процесния период. Разпределените мощности за имота на ответницата са начислени съгласно действащите норми. В имота БГВ в процесния период не се е ползвала. Начислените суми са само за отопление и за сградна инсталация.