Решение № 264 от 23.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Бургас, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Георги Хр. И.ов Въззивно административно наказателно дело № 20232100600660 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба от адв.

Д. Радева, защитник на С. Д. В. – обвиняема по АНД № 3759/2022 г. на РС – Бургас, против Решение № 251/28.03.2023 г., постановено по същото дело, с което обвиняемата С. Д. В., ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 01.09.2019 г. в гр. Бургас, ***********, не положила достатъчно грижи за гръбначно животно – куче, порода „питбул“, което се намирало под неин надзор, в резултат на което кучето /чрез захапване/ причинило на Д. Г. Д. средна телесна повреда – обезобразяване на други части от тялото , изразяваща се в белег от кожен цикатрикс над дясно коляно, като на основание чл. 325в, ал. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева.

С решението, на основание чл. 189, ал. 3 съдът е осъдил обвиняемата С.

В. да заплати по сметка на ОДМВР – Бургас сума в размер на 217,80 лева, представляваща сторени в хода на досъдебното производство разноски, както и по сметка на Районен съд – Бургас сума в размер на 50.00 лева, за явяване на вещо лице в съдебното производство.

На основание чл. 190, ал. 2 от НПК обвиняемата е осъдена да заплати по сметка на БРС сума в размер на 5,00 лева – държавна такса в случай на 1 служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Иска се от въззивния съд да отмени решението и да оправдае В., поради липса на обективна и субективна съставомерност на нейното деяние по чл. 325в, ал. 1 от НК. Твърди се, че инкриминираното обезобразяване на пострадалата Д. би могло да е в резултат от неправилно лечение. В тази връзка е направено доказателствено искане за назначаване на допълнителна медицинска експертиза, с посочени във въззивната жалба въпроси.

По направените доказателствени искания на защитата, съдът се произнесе в съдебно заседание, като остави без уважение искането за назначаване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза, а относно искането за извършване на освидетелстване на Д. Г. Д., съдът намери същото за основателно.

В съдебно заседание пред въззивния съд, обвиняемата С. В. се явява лично и със защитника си – адв. Димитринка Радева от АК – Бургас.

Последната поддържа жалбата и навадените с нея възражения. Счита, че по делото не са събрани доказателства дали измененията във външния вид на пострадалата са били възприемани от околните като загрозяващи, като се позовава на константната съдебна практика – Постановление № 3 от 1979 г. на Пленума на ВС, в което е посочено, че не всяко обезобразяване представлява обезобразяване по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК . Изтъква се и, че субективните усещания на самата пострадала за уврежданията, загрозяващи или не, са без значение. Също така, защитата, с оглед личните възприятия на състава на съда и страните по делото относно белега на пострадалата, намира че е настъпила добра консолидация на раната и не може да се приеме наличието на квалифициращия белег, „обезобразяване“. На следващо място, защитата посочва, че БРС е постановил незаконосъобразен съдебен акт, като е признал подсъдимата за виновна в извършване на деянието при форма на вината непредпазливост, като разпоредбата, за която е призната за виновна, не предвижда наказуемост за извършване на деянието при такава форма на вина. Моли подсъдимата да бъде оправдана, поради несъставомерност на деянието.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира решението на БРС за правилно, обосновано и законосъобразно. Според прокурора първоинстанционният съд е изяснил обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по делото, като е направил обоснован извод, че обв. В. е осъществила престъплението, за което й е повдигнато обвинение. Също така намира, че обвиняемата е освободена от наказателна отговорност, като й е определено административно наказание глоба към минимума, предвиден в чл. 78а НК, а именно в размер на 1000 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства и в предмета и в 2 пределите на въззивното производство по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, настоящият въззивен състав намира следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за събиране на пълния обем от доказателства, позволяващи цялостното и всестранно изясняване на делото. Въз основа на тях е направил и изводите си относно фактите, които се споделят и от настоящия съдебен състав, а именно:

Обвиняемата С. Д. В. е родена на ****** г. в гр. ******, с постоянен адрес в ************. Тя е *****, *****, ****, ЕГН **********. Видно от приложената па делото справка за съдимост, тя е *****.

Обвиняемата В. се грижела в гр. Бургас, ж.к. „******“ за мъжко куче, порода „питбул“.

Инспектори от отдел „Контрол и административно – наказателна дейност по опазване на околната среда“ при Община – Бургас, при извършена проверка по прилагане разпоредбите на Закона за ветеринарномедицинската дейност на 21.02.2019 г. установили, че в ************. В. отглеждала куче, порода „питбул“, цвят – черно-бял, без поставен идентификационен чип. Бил съставен констативен протокол за резултата от проверката, като били дадени предписания на обвиняемата, сред които да постави микрочип на кучето. На 01.03.2019 г. обвиняемата не представила в Община – Бургас паспорт с идентификационен микрочип за кучето, като не изпълнила предписанието, за което й бил съставен АУАН № 0093338/01.03.2019 г. Въз основа на АУАН на обв. В. било издадено Наказателно постановление № Е 230/14.03.2019 г.

Около 22:30 часа на 01.09.2019 г. в гр. Бургас, ж.к. „******“, свидетелката Д. Д. се прибирала в дома си, находящ се в ****** на комплекса.

Свидетелката чула от входа кучешки лай и входната врата се отворила. В този момент от там излизала обв. В., която с едната си ръка държала на повод кечето си, порода „питбул“. Обвиняемата казала на свид. Д. да се отдръпне, като последната направила крачка назад, но кучето, водено от обвиняемата я захапало за десния крак, в областта на коляното и Д. паднала на земята.

Свидетелят А.Р., който бил приятел на обвиняемата, чул виковете и веднага отишъл до кучето, като му разтворил устата, за да пусне свид. Д..

За случилото се бил подаден сигнал на тел. 112, като на място пристигнали полицейски служители от Четвърто РУ Бургас и автомобил на спешна помощ, с който свид. Д. била откарана в МБАЛ „Бургасмед“, където била приета за лечение.

В болницата било проведено оперативно лечение на свидетелката, като тя била изписана на 08.09.2019 г. с диагноза, посочена от вещото лице „Флегмон на десни бедро и подбедрица. Рани от ухапване от куче“.

3

На досъдебното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, от които се установява, че раните от ухапването, както и развилият се на тази основа флегмон, се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Вещото лице д-р Янков дава заключение, че развилото се усложнение е очаквано и нерядко срещано усложнение при замърсена рана.

След като е минал период на възстановяване, по делото е била назначена и изготвена допълнителна съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която – д-р Милева, след извършен преглед на свид. Д. в съдебна медицина на 23.10.2021 г. , е установила над дясното коляно на площ 14х3 см белег от оперативна интервенция, който е в пряка причинна връзка с рана от ухапване от куче, с белезникав цвят, на места с липсващо кожно ламбо, като раната е била покрита с белезникава кожа, на места вдлъбната и неравна. В заключението си, вещото лице е посочило, че установеният белег води до обезобразяване на други части от тялото, изразяваща се в белег от кожен цикатрикс над дясно коляно и белега е постоянен.

Този белег е констатиран в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, както и на съдебно следствие пред настоящия въззивен състав.

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на всички събрани в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите Д. Д., А.Р., Ж. Д., обясненията на обв. С. В., дадени на досъдебното производство, протокол за оглед на местопроизшествие, медицински документи, съдебномедицинско удостоверение, болнични листи, писмо отговор от Община Бургас, ведно с приложения – Констативен протокол, АУАН и НП, паспорт на домашен любимец ******, справка за съдимост, от изготвените съдебномедицинска експертиза по писмени данни и допълнителна съдебномедицинска експертиза.

Настоящият въззивен състав намира, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на постановлението по чл. 375 от НПК.

Първоинстанционният съд е извършил анализ на доказателствените източници, покриващ изискванията на закона и подчинен на правилата на формалната логика, въз основа на което е направил обоснован и верен извод за това, че на 01.09.2019 г. в гр. Бургас, ***********, не положила достатъчно грижи за гръбначно животно – куче, порода „питбул“, което се намирало под неин надзор, в резултат на което кучето /чрез захапване/ причинило на Д. Г.

Д. средна телесна повреда.

Показанията на свидетелката Д. Д., дадени на досъдебното производство и на съдебно следствие пред първоинстанционния съд са подробни, конкретни, съдържащи факти относно времето, мястото на инцидента, поведението на кучето и принадлежността му, а именно, че се касае за куче от породата „питбул“, което е държано на повод от обвиняемата 4

В.,в момента когато я е нападнала. В показанията на свидетелката се съдържат в детайли действията на обвиняемата и на кучето при инцидента, къде е станал той, как кучето я е захапало и къде я е захапало, както и последващите действия на свидетеля А.Р..

Показанията на пострадалата свидетелка кореспондират и с показанията на свидетеля А.Р. – приятел на обв. В., както и с показанията на свид. Ж. Д..

Относно причинените на Д. наранявания, показанията й се подкрепят от приложената по делото медицинска документация, както и от заключенията на вещите лица по извършените съдебномедицински експертизи.

Настоящата инстанция намира за неоснователно твърдението на защитата, заявено във въззивната жалба и в пледоарията пред въззивния съд, че неправилно избрания метод за лечение е довело до белега на пострадалата, като се твърди, че с използването на друга техника на лечение би могло той да бъде избегнат, като в тази връзка бе отправено искане за назначаване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която да провери дали към момента белегът е загрозяващ, както и дали извършеното лечение на пострадалата е било адекватно с поставени конкретни въпроси, касаещи метода на зашиване на раната и начина на третиране на тъканите. За наличието на причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, е ирелевантно обстоятелството, дали извършеното лечение на пострадалата е било най-подходящото в случая. Доктрината и постоянната съдебна практика на ВС и ВКС неизменно се придържат към разбирането, че причинната връзка между даденото деяние и определения престъпен резултат неразривно съществуват, когато деянието на извършителя е настъпилото първо по време обективно явление, без което вредоносните последици въобще на биха се реализирали. Пряка и непосредствена причинна връзка в наказателно-правен аспект е налице, ако деянието (в случая под формата на бездействие да се положат предписаните в нормативен акт грижи за гръбначно животно) представлява това условия, без наличието на което противоправния резултат не би настъпил. Причинната връзка не се прекъсва в случай, че в причинния процес, чието начало е поставено от инкриминираното деяние, се вмести и друга, допълнителна причина, която може да допринесе за съставомерния резултат, но сама по себе си не променя съществено хода на причинния процес. В този смисъл дори и да се установи, че е имало възможност за друг метод за зашиване на раната, който е възможно да е бил по-подходящ в случая, то това не би изключило причинната връзка между твърдяното от държавното обвинение изпълнително деяние и неговите общественоопасни последици. От изготвената на досъдебното производство допълнителна съдебно-медицинска експертиза от д-р Милева, се установява, че в резултат от ухапването от кучето пострадалата е претърпяла оперативна интервенция, като след извършен преглед на свид. Д. в съдебна медицина на 23.10.2021 г. вещото лице е установило над дясното коляно на площ 14х3 см белег от оперативна интервенция, която е в пряка причинна връзка с рана от ухапване от куче. Вещото лице е посочило, че белегът е с белезникав цвят, на места с 5 липсващо кожно ламбо, като раната е била покрита с белезникава кожа, на места вдлъбната и неравна, като в заключение е посочено, че установеният белег води до обезобразяване на други част от тялото, изразяваща се в белег от кожен цикатрикс над дясно коляно и белегът е постоянен. Така представеното заключение се подкрепя и от освидетелстването на свид. Д. в съдебно заседание пред въззивната инстанция.