Определение № 484 от 13.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 484 гр. Кюстендил, 12.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500329 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. номер 6802/05.07.2023 г., подадена от „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление: ***** Бизнес център „Люлин-6“, ет.

2, чрез процесуалния му представител юрк. Т.Х., срещу определение № 637/29.05.2023 г., постановено по гр. д. № 433/2023 г., по описа на КРС, I състав, с което първоинстанционният съд е върнал подадената от настоящия жалбоподател искова молба и приложенията към нея и е прекратил производството по делото.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят излага твърдения, че със становища, входирани съответно на 24.03.2023 г. и на 15.05.2023 г., е изпълнил всички указания дадени му от районния съд, като по този начин е изправил нередовностите на исковата молба. Поддържа, че обстоятелствената част на исковата молба и петитумът на същата са безпротиворечиви, като отправените към съда искания са очертани по основание и размер. Допълва, че не е налице противоречие между формулирания петитум и диспозитива на Заповед за изпълнение на парично задължение № 724/16.08.2022 г. на КРС. Моли съда да отмени обжалваното определение.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът „К.И.И. БГ“ ЕАД е предявил пред КРС иск против С. К. И. с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът има вземане от ответника за следните суми: 1/ сумата от 11 1

321,17 лева, от които 10 818,22 лева – остатък от неизплатена главница и 502,95 лева – остатък от възнаградителна лихва за периода 21.07.2015 г. – 22.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.06.2022 г.) до окончателното изплащане на вземането; 2/ сума в размер на 226,42, представляваща платена държавна такса в заповедното производство и 3/ присъденото на ищеца в заповедта за изпълнение юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 283/02.03.2023 г., постановено по гр.д. № 433/2023 г. по описа на КРС, районният съд е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатирани нередовности по исковата молба, а именно: 1/ да внесе дължимата държавна такса за разглеждане на делото в размер на 256,31 лева; 2/ да посочи електронен адрес за връчване при условията на чл. 50, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ГПК, както и номер на телефон, факс или телекс, ако има такива, номер на телефон на пълномощника му; 3/ да формулира петитум, съответен на обстоятелствената част на исковата молба и на диспозитива на Заповед за изпълнение на парично задължение № 724/16.08.2022 г. Със същото определение производството по делото е било прекратено в частта по предявените от ищеца искове да бъде признато за установено, че ответницата му дължи сумата от 226,42, представляваща платена държавна такса в заповедното производство и присъденото му в заповедта за изпълнение юрисконсултско възнаграждение. Препис от определението е връчено на ищеца на 16.03.2023 г., който не го е обжалвал в прекратителната му част, поради което в същата определението е влязло в сила.

Със становище с вх. № 2935/24.03.2023 г., ищецът е посочил електронен адрес за връчване, телефонен номер на пълномощника му юрк. Х. и е представил вносна бележка за внесена дължима държавна такса в размер на 256,31 лева. Ищецът също така се е опитал да изпълни указанията за прецизиране на петитума, като обаче на практика почти е преповторил първоначално заявения такъв, като единствено е уточнил, ненужно с оглед прекратяването на производството в тази му част, че юрисконсултското възнаграждение, присъдено в рамките на заповедното производство, чиято дължимост се иска да бъде установена, е в размер на 300 лева.

С определение № 371/24.03.2023 г. районният съд отново е обездвижил исковата молба, тъй като е приел, че дадените указания за формулиране на петитум, съответен на обстоятелствената част на исковата молба и на диспозитива на Заповед за изпълнение на парично задължение № 724/16.08.2022 г. не са били изпълнени.

Със становище с вх. № 4740/15.05.2023 г., ищецът е конкретизирал, че моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. К. И., ЕГН: **********, дължи на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление: ***** Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2 сума в размер на 11 321,17 лева, представляваща незаплатена сума по договор за потребителски кредит № 1920365, а именно главница в размер на 10 818,22 лева и договорна лихва в размер на 502,95 лева за периода от 21.07.2015 г. /датата на сключване 2 на договора за кредит/, до 22.08.2016 г. /датата на цесия/, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 21.06.2022 г. До окончателното погасяване на дълга.

С обжалваното в настоящото производство определение № 637/29.05.2023 г. съдът е прекратил производството по делото и върнал исковата молба на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, приемайки, че указанията, дадени с определение № 371/24.03.2023 г., не са изпълнени в цялост.

При така установеното от фактическа страна, от правна КОС приема следното:

Частната жалба е допустима, доколкото е подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване.

По същество въззивният съд я приема за основателна като съображенията в тази насока са следните:

Правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 422 ГПК има само кредитор, който желае да се установи съществуването на вече оспореното в проведено заповедно производство вземане, като целта е с решението по този иск да се признае или отрече същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение. Предявеният иск е продължение на защитата на кредитора по повод направени в заповедното производство възражения на длъжника, поради което е необходимо материалноправната характеристика на вземането да е идентична с тази заявена в заповедното производство.

Въззивният съд, като съобрази претендираните материални права съобразно индивидуализация им въведена от ищеца по отношение на страни, основание, размер и период, приема, че е налице идентичност между вземанията предмет на издадената заповед за изпълнение и тези, съществуването на които ищецът желае да бъде установено по гр. д.

№ 1037/2023 г., по описа на КРС, I състав. Със заповедта за изпълнение са присъдени суми в размер на: 1/ 10 818,22 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит № 1920365, сключен на 21.07.2015 г. между „УК К Ф“ ЕАД и длъжника, вземанията по които са прехвърлени от страна на „УК К Ф“ ЕАД в полза на „К.И.И. БГ“ ЕАД по силата на договор за прехвърляне на вземания от дата 22.08.2016 г. и 2/ договорна лихва в размер на 502,95 лева за периода от 21.07.2015 г. до 22.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Безспорно е налице абсолютно съвпадение между страните по правоотношението, размера на всяко от вземания и периода, за който се претендира договорната лихва. В първоначално формулирания от ищеца петитум е посочено, че се иска установяване съществуването на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 724/16.08.2022 г., а в становището от 15.05.2023 г. се конкретизира, че основанието на твърдяните вземания е договор за потребителски кредит № 1920365.

Въпреки че ищецът не е посочил в допълнение прехвърлянето на вземанията по силата на договор от 22.08.2023 г. като основание на претендираното материално право, това не 3 създава неяснота по отношение на кои свои права ищецът търси защита. Липсата на уточнението не може да доведе и до извод, че претендираните в исковото производство права са различни от тези предмет на заповедта за изпълнение.

Настоящият състав на КОС приема, че уточненият със становището от 15.05.2023 г. петитум е в достатъчна степен съответен на обстоятелствената част на исковата молба и на диспозитива на Заповед за изпълнение на парично задължение № 724/16.08.2022 г., поради което ищцовото дружество е изпълнило дадените от първоинстанционния съд указания, касаещи редовността на исковата молба. При това положение ищецът неоснователно е санкциониран за процесуално бездействие, което не е допуснал, респ. не следва да понесе неблагоприятните последици, нормирани в разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

С оглед на изложеното, обжалваното определение, с което исковата молба е върната на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК и производството по делото е прекратено, се явява неправилно и следва да бъде отменено.

Делото следва да бъде съдопроизводствените действия. върнато на районния съд за продължаване на

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 637/29.05.2023 г., постановено по гр. д. № 433/2023 г.. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд - Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4