Решение № 3541 от 17.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3541 гр. Варна, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20213110117776 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба предявена от ищцата Н. К. К., ЕГН **********, с адрес : ***, чрез процесуален представител адвокат от АК Варна Й. А., със съдебен адрес : *** против ответното дружество ЗАД „Д. Ж. И. З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителните директори Ж. К. и Б. И. , с правно основание на иска чл. 432, ал. 1 КЗ и цена на частично предявения иск 20,00 лв. от общо 695,85 лв.

Отправеното до съда искане с исковата молба съгл.чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, съобразно уточнението от 22.12.2021 г. е: да бъде постановено Решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 20,00 лв. ( формирана както следва: предна броня 3,00 лв., преден ляв калник 3,00 лв. , декоративна решетка под ляв фар 6,00 лв. , камера и тониране 8,00 лв.) представляваща частичен иск от остатъка в размер на 695,85 лв., формирана както следва : предна броня 280,00 лв., преден ляв калник 300,00 лв. , декоративна решетка под ляв фар 45,85 лв., камера и тониране 70,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на л.а. „***“ , с рег. № *** , причинени в резултат на реализирано на 27.12.2020 г. ПТП в гр.Варна, на паркинга на магазин „***“, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „***“, с рег. № ***, застрахован по Договор за гражданска отговорност № 30/120003339965, със срок на действие 05/12/2020 г. - 04/12/2021 г. при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 13.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата .Ищцата претендира и заплащане на сторените по делото разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.12.2020 г., около 11:32 ч., в гр. Варна, на паркинга на магазин „***“, К. В. при управление на л.а. „***“ с рег. № *** блъснал собствения на ищцата Н.К. л.а. „***“ с рег. № ***. Според ищцата ПТП настъпило при следните обстоятелства : На 27.12.2020 г., около 11:32 ч., на паркинга на магазин „***“ Н. К. установила, че неизвестно лице увредило собствения й автомобил /посочен по-горе/, а след преглед на камерите се 1 установило, че К. В., управлявайки на заден ход л.а. „***“ с рег. № *** блъснал автомобила на ищцата . За настъпилото ПТП сочи ищцата, че бил съставен протокол за ПТП, като виновен за произшествието бил посочен водача на л.а. „***“, а причина за настъпване на ПТП - то, че водачът на л.а. „***“ при движение на заден ход блъснал паркирания л.а. „***“ с рег. № *** и напуснал ПТП – то.

Л. а. на виновния водач сочи ищцата, че бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност „ при застрахователна компания „З. Д. Ж. И. З.“ АД със срок на действие 05.12.2020 г . - 04.12.2021 г., която полица действала към датата на ПТП - то. На 07.10.2021 г. ищцата заявява, че уведомила застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на л. а., изготвил снимков материал и състави опис заключение на щетите. В описа като увредени детайли били посочени: предна броня, преден ляв калник и декоративна решетка под ляв фар.Ищцата сочи, че като обезщетение получила сумата в размер на 201,55 лв ., като този размер много изненадал ищцата, т.к.не можел да покрие щетите. Във връзка с настъпилите щети ищцата твърди, че направила проучване в няколко сервиза , занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили колко ще й струва ремонта и установила, че сумата необходима за възстановяване на л.а. възлиза на 897,40 лв. Ищцата счита още , че ответникът неправилно определил съгласно нормативната уредба дължимото застрахователно обезщетение, поради което и за нея бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск . Предявеният пред РС Варна иск, ищцата пояснява, че е заведен на осн. чл. 115, ал. 2 ГПК, съгласно който исковете за обезщетяване по КЗ на увреденото лице срещу застраховател се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянния адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Съгласно нормата на чл. 127, ал. 5 ГПК ищцата на стр.2 -ра от исковата си молба е посочила банкова сметка, по която желае да й бъде изплатено застрахователното обезщетение, предмет на осъдителния иск.В подкрепа на искането си и твърденията си ищцата е направила доказателствени искания.С уточнителна молба ищцата ,чрез процесуалният си представител е прецизирала петитума на иска, като е навела и уточненията как се образува цената на частичния иск от 20 лв. ( л.11 от делото ).

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество, чрез адв. А. К. от САК е депозирало писмен отговор на исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е предявил и обратен иск (производството по който обратен иск е прекратено, като е отменено и привличането на ТЛП на страната на ответника) поради което и съдът се спира на относимите към предявения от ищцата частичен осъден иск твърдения и доказателствени искания на ответника, без тези касаещи обратния иск .

Ответното дружество не оспорва, че МПС „*** ***“ с рег. № ***, собственост на Р. В. Р., ЕГН **********, управлявано от К. В. Р., ЕГН ********** е било застраховано по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при ЗАД „Д. Ж. И. З.“ АД, със застрахователна полица № BG/30/120003339965, със срок на валидност от 05.12.2020 г. до 04.12.2021 г., валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие .

Сочи се в отговора на искова молба, че при ответника е била заведена щета № 0801 005889/2021 - 01 , а след направена оценка и анализ на щетата на собственика на увреденото МПС било изплатено застрахователно обезщетение от ответника в размер на 201,55 лв. Т. е. твърди ответника, че с плащането на горната сума бил направил и обичайните разходи в размер на 15 лв. ликвидационни разноски, а освен тази сума срещу ответното дружество бил предявен иск от пострадалото лице Н. К., с който същата искала да й бъде заплатена сума от още 695,85 лв. представляваща остатък до пълната сума за обезщетяване на претъпените от нея вреди, както и законната лихва. Плащане от страна на К.Р. към ответника се твърди в отговора на искова молба, че липсва.

В отговора на искова молба ответникът не е оспорил факта на настъпване на застрахователното събитие , като сочи, че е бил съставен КП за ПТП № 1013488/26.5.2021г., издаден от компетентните държавни органи при СПП при ОД МВР Варна при и по повод изпълнение на изпълнение на служебните йм задължения, като било взето административно 2 отношение съгласно чл.5 , ал.1 т. 1 ЗДвП с Акт ГА № 353199 и съгл. чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП с Акт ГА № 353199.В КП било отразено, според ответника, по надлежните форма и ред, че причините за произшествието се дължат по вина на водача на МПС „*** *** „, а именно К. В. и в КП било безспорно установено, че в качеството си на виновен водач Кр.В. напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата. Съгл. чл.125 от ЗДвП, вр. чл.123 от ЗДвП, вр. Наредба № 1з- 41 /12.1.2009 г. твърди ответника, че посещението на органите на ПП МВР на мястото на ПТП било задължително,т.к. съгл. чл.123 ЗДвП - когато при произшествието са причинени имуществени вреди и ако между участниците в ПТП има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него - те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП, а когато липсва съгласие между участниците в ПТП относно механизма на ПТП се прилагала нормата на чл.125 ЗДвП.

Двустранен констативен протокол за ПТП, твърди ответника в отговора на искова молба, че не е съставен между К. Р. и увреденото лице.

Позовавайки се на доказателствената сила, която има съставения за случая констативен протокол за ПТП от компетентните длъжностни лица, ответникът извежда извод, че механизмът на ПТП, противоправното поведение и напускането на мястото на ПТП от К. Р., се явяват безспорно доказани.В подкрепа на изложеното в отговора на искова молба ответникът е направил доказателствени искания.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата представлявана от адв.А. желае съдът да уважи предявения иск съгласно допуснатото по реда на чл.214 ГПК изменение в о.с.з. от 21.10.2022 г. и осъди ответника да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, желае се и присъждане на сторените по делото разноски .

Представител на ответното дружество не се явява в откритото съдебно заседание, но депозира писмено становище , постъпило по електронната поща на РС – Варна- молба с вх.рег.

№ 72411/21.10.2022 г. от адв. К. - пълномощник на ответното дружество, се желае отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност, ако съдът го намери за основателен, то се желае да не бъде уважаван в пълния му претендиран размер.

Желае се предоставяне на подходящ срок за писмена защита. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, а в случай, че ищцовата страна представи такъв, е обективирано възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Видно от протокола от откритото съдебно заседание , съдът е допуснал , на основание чл.

214, ал. 1 от ГПК, изменение на предявения иск частичен иск с цена 20,00 лв. (двадесет лева), остатъка в размер на 695,85 лв. , като същият се счита за предявен от датата на подаване на исковата молба -13.12.2021 г., за сумата от 500,50 лв. (петстотин лева и петдесет стотинки) окончателен иск, формирана като разлика между стойността на ремонта за нанесени имуществени вреди на л.а. „***“, с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на 27.12.2020 г. ПТП в гр.Варна, на паркинга на магазин „***“, в размер на 702,05 лв. и сумата от 201,55 лв. - платено извънсъдебно обезщетение от ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 13.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

Съдът, след като взе предвид представ ените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

ВРС е сезиран с осъдителен ,първоначално заявен частичен иск ,изменен в окончателен размер, квалифициран от съда с доклада по делото по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД . Предявеният първоначално частичен иск е изменен в окончателен, като е изменението е допуснато в проведеното първо и единствено открито съдебно заседание . С доклада по делото съдът е разпределил тежестта на доказване както следва: Съгласно общата 3 норма на чл. 154 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, съдът е указал на страните, че всяка страна следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата които твърди и черпи за себе си положителни права.В тежест на ищцата съдът е възложил да установи и докаже наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ответника - застраховател и виновния водач, противоправното действие на водача, причинените имуществени вреди по лекия автомобил на ищцата и техния размер, както и причинната връзка между противоправното поведение на деликвента и вредите.Ответникът е следвало да докаже правпопогасяващия на факт на който се позовава -плащане на застрахователното обезщетение. В тежест на ответника съдът е възложил да установи и докаже и други правопогасявани и правоотлагащи факти и обстоятелства, вкл. и възражения против размера на претгендираните от ищцата щети .С доклада по делото съдът е отделил и фактите и обстоятелствата, които са безспорни между страните .

Съгласно нормата на чл.146 ал.1 т.4 и т.5 ГПК съдът е обявил на страните, че не е спорно по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между виновния водач на л.а. и ответника - застраховател; факта на настъпване на ПТП, механизма на ПТП, причиняването на имуществени щети по л.а. на ищцата,както и факта, че по повод застрахователното събитие ответникът – застраховател е заплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 201,55 лв. С протоколно определение постановено по реда на чл.252, чл.253 ГПК съдът е допълнил доклада по делото , като е приел за безспорно между ищцата Н.