Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 22.01.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 5398/2017
Вид
Решение № 110
Подписан
22.01.2018
Състав
ДЕСИСЛАВ СВЕТОСЛАВОВ ЛЮБОМИРОВ, ДОРОТЕЯ ИВАНОВА МИШКОВА-КЕХАЙОВА, ХРИСТИНКА КОЛЕВА ХРИСТОВА БОЖКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ№ гр... София, 22.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в публичното заседание на........ осми януари ……………………………………………………..…….… двехиляди и осмнадесета................................................година в състав:

Председател:...... Десислав

Любомиров..............……..

Членове:... … Доротея Кехайова.……….........

... мл.с.Христина Николова…....... при секретаря... Албена Ламбева………………………….…….….……… в присъствието на прокурора......... Мариян Александров..............................като разгледа докладваното от …... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 5398 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................

Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Постъпил е въззивен протест срещу присъда от 12.10.2016г. постановена по НОХД№14220/2015г. по описа на СРС, с която подс.Ф.И.Й. е била признат за невинен в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК оправдан по обвинението.

В протеста са изложени оплаквания за необоснованост на присъдата. Твърди се, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства за съставомерност на деянието. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна такава.

В съдебно заседание протеста не се поддържа. Прокурорът твърди, че в случая подсъдимият не е имал за цел да въведе в заблуждение с цел получаване на имотна облага, още по-малко представяйки се за брат си, който в конкретния случай също няма никаква официална позиция във въпросната фирма. Установено било, че двете фирми са имали търговки отношения, процесните кабели били получени от фирмата, за която са издадени фактури, а в последствие една част от тези кабели са върнати и е платена част от сумата. Изразява становище, че се касае за търговски отношения и в нито един момент подсъдимият не е имал за цел да измами някого, с цел имотна облага, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Защитникът моли съдът да остави без уважение подадения протест от прокурора при СРП, срещу постановената присъда по НОХД № 14320/15г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав и да постанови решение с което да я потвърди.

Подсъдимия счита протеста за неоснователен. Присъединява се към становището на защитника.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:

Атакуваният съдебен акт подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от

НПК.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда констатира следното.

Протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

В хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. Установено е, че подс.Ф.Й. е роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, осъждан, работещ, със средно специално образование. На името на Ц.Ф.бил регистриран ЕТ „С.Н.- Ц.Ф.”. Дейността на търговеца реално се осъществявала от св. В.Й., син на Ф.. Предметът на дейност бил окабеляване и доставка на Интернет за физически и юридически лица на територията на гр. София. Подс.

Ф.Й. бил братовчед на св. В.Й. и поискал да се включи в работата на търговеца, като имало уговорка впоследствие, след като изплати активите на св. В.Й., ЕТ да бъде прехвърлен на името на неговия брат св. Р.Й.. Към края на 2003 г. подс. Ф.Й. се занимавал изцяло с развитие и финансиране на дейността на ЕТ, като му помагал и брат му Р.Й.. Двамата не били назначени на трудов договор и нямали издадени в тяхна полза пълномощни за представляване на ЕТ, а отношенията им със св. В.Й. били уредени неформално. По същото време и св. С.Р.работил за ЕТ „С.Н.- Ц.Ф.”.

Към края на 2003 г. ЕТ „С.Н.- Ц.Ф.” имал установени търговски отношения е ЕТ „А.К.- М.Д.”, откъдето се снабдявал е кабели и приспособления за окабеляване и осигуряване на достъп до Интернет на абонатите. В ЕТ „А.К.” по това време работели освен св. М.Д. и св. С.и Д.. В хода на деловите им отношения, св. В.Й. като пълномощник на ЕТ „С.Н.” представил подсъдимия Ф.Й. на св. М.Д. в офиса на ЕТ „А.К.”, находящ се в гр. София, бул. ********. В началото на търговските отношения между двамата еднолични търговци получените от купувача стоки били заплащани в срок, поради което св. М.Д. разрешил да бъде предавана стока на ЕТ „С.Н.”, която да бъде изплащана в последствие по банков път.

При осъществяване на дейността на ЕТ

„А.К.” служителите нямали установена практика да изискват документ за самоличност на лицата, които идват да получават стока е отложено плащане. При ЕТ била въведена счетоводна програма, която автоматично генерирала фактури с посочване на данните на получателя на стоката, които били предварително зададени. Единствено при подготвяне на документите ръчно било отбелязвано името на лицето, което фактически получавало стоката, както и конкретната закупена стока.

През месец януари 2004 г. офиса на

ЕТ „А.К.- М.Д.”, находящ се в гр. София, бул. ********, бил посещаван от св. Р.Й., св. В.Й. и св. С.Р., както и от подс.

Ф.Й., за да получават стоки - елементи за изграждане на компютърна мрежа от името на ЕТ „С.- Ц.Ф.”. Уговорката била стоката да бъде заплащана в едноседмичен срок по банков път по сметка на продавача.

На 06.01.2004 г. в гр.София, в офиса на ЕТ „А.К.- М.Д.”, се явил подсъдимия Ф.Й. като представител на ЕТ „С.Н.- Ц.Ф.”, който закупил стока на стойност 2756.78 лева с ДДС, за което била издадена фактура № 20118/06.01.2004 г. от св. С.с посочени получатели В.Й.-като MOЛ на ЕТ и Р.Й..

Подсъдимият посочил името на брат си Р.Й. за вписване във фактурата с оглед уговорките му със св. В.Й. ЕТ „С.Н.” да бъде прехвърлено на името на св. Р.Й..

Във фактурата изрично било отбелязано, че сумата следва да се заплати по банков път по сметка на продавача, като според постигнатите уговорки със св. Д. това следвало да стане в едноседмичен срок от получаване на стоката. Под. Й. получил стоката, но в указания срок, както и по-късно в хода на наказателното производство не била заплатена цената по фактурата.

На 08.01.2004 г. в гр.София, в офиса на ЕТ „А.К.- М.Д.”, се явил отново подсъдимият като представител на ЕТ „С.Н.- Ц.Ф.”, който закупил стока - елементи за изграждане на компютърна мрежа на стойност 628.32 лева с ДДС, за което била издадена фактура № 20164/08.01.2004 г. от св. С.с посочени получатели В.Й. -о MOЛ1 на ЕТ и Р.Й. като лице осъществило стопанската операция. Във фактурата изрично било отбелязано, че сумата следва да се заплати по банков път по сметка на продавача. Подсъдимият получил стоката и я отнесъл, но в указания срок, както и по-късно в хода на наказателното производство не била заплатена цената по фактурата.

На 16.01.2004 г. в гр.София, в офиса на ЕТ „А.К.- М.Д.”, се явил св. С.Р.като представител на ЕТ „С.Н.- Ц.Ф.” (изпратен от подсъдимия да получи стоката), който закупил стока - елементи за изграждане на компютърна мрежа на стойност 2965.34 лева е ДДС, за което била издадена фактура № 20397/16.01.2004 г. от св. Д.. Св.Р.собственоръчно изписал имената си като получател във фактурата и се подписал. Във фактурата изрично било отбелязано, че сумата следва да се заплати по банков път по сметка на продавача. Св. Р.получил стоката и я отнесъл, но в уговорения срок, както и по-късно в хода на наказателното производство не била заплатена цената по фактурата.

На 19.01.2004 г. в гр.София, в офиса на ЕТ „А.К.- М.Д.”, се явил подсъдимият Ф.Й. като представител на ЕТ „С.Н.- Ц.Ф.”, който закупил стока - елементи за изграждане на компютърна мрежа на стойност 2585.95 лева с ДДС, за което била издадена фактура № 20451/19.01.2004 г. от св.

Д.. При попълване на данните във фактурата подс. Й. посочил името на брат си Р.като получател на стоката. При тази среща св. Д. бил информиран, че ЕТ „С.Н.” не е заплатил стойността на предходно издадените фактури от 06.01.2004 г. и 08.01.2004 г„ за които вече бил изтекъл и уговорения срок за плащане. Поради това св. С.отказала да предаде стока на подсъдимия без да бъдат заплатени предходните задължения и се обърнала за съдействие към св. М.Д. като собственик на ЕТ. Той провел разговори с подсъдимия, при което Ф.Й. обещал да бъдат заплатени натрупаните задължения и св. Д. му позволил да вземе стоката и да я плати в последствие. Подсъдимият получил описаната във фактурата стока, но стойността й не била заплатена нито в уговорения едноседмичен срок, нито в хода на наказателното производство.

Скоро след получаване на посочената във фактурите стока, се установило, че тя дава множество дефекти, поради което част от закупените изделия били върнати на продавача ЕТ „А.К.” за ремонт. На 23.02.2004 г. св. Р.Й. бил изпратен от брат си - подсъдимия Ф.Й. да върне част от повредените изделия (описани в сервизен протокол на л. 34 от НОХД № 14220/2015), както и да заплати сума в размер на 400 лева по задълженията на ЕТ „С.Н.” към продавача, за което му бил издаден приходен касов ордер. При тази среща в офиса на ЕТ „А.К.” св. М.Д. поискал от св. Р.Й. да му предостави личната си карта и установил, че не това е лицето, което е получавало стока от името на ЕТ „С.Н.”, въпреки че името му било отбелязано върху 3 от фактурите.

Във връзка е неизплатената стойност на стоките, предадени по четирите фактури, св. Д. провел телефонни разговори както със св. В.Й., така и с подсъдимия, но отново не получил плащане.

Поради констатираните повреди и финансови затруднения на ЕТ „С.Н.”, едноличния търговец не заплатил стойността на закупената стока на ЕТ „А.К.”. Скоро след случая подсъдимият Ф.Й. се скарал е братовчед си В.Й. и преустановил дейността си за ЕТ „С.Н.- Ц.Ф.“.

Въз основа на тази фактическа обстановка, правилно приета от районният съд в мотивите към обжалваната присъда за установена от събраните по делото доказателства, съдържащи се в обяснения от подсъдимия Ф.Й., показанията на свидетелите Р.С., Р.Й., В.Д., М.Д., В.Й. и С.Р., включително и приобщените чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4 и 5, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК показания от досъдебното производство на св. С., Р.Й., В.Й., Д., Д. и Р., както и заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-графическата експертиза, писмените доказателствени средства, включително и копия на 4 броя фактури, приходен касов ордер, сервизен протокол, справка за съдимост на подсъдимия, са направени обосновани и правилни изводи по същество от решаващия съд.

В хода на наказателното производство е безспорно установено с предаване 4 броя фактури издадени от „ЕТ „А.К.- М.Д.”, че този търговец е продал стоки на ЕТ „С.Н.- Ц.Ф.”. По този начин е установен вида и стойността на стоките, както и датата на предаването им във владение на представител на купувача. Във фактури е посочено, че покупната стойност с включено ДДС следва да се заплати по банкова сметка ***. Видно от показанията на св. С.и Д., а и от отразеното във фактурите, в последните е посочено името на управителя на ЕТ „С.Н.” - В.Й. и на лицето, което фактически е получило стоката. В три от фактурите е посочено името на Р.Й.. От назначената в досъдебното производство графическа експерта се установява, че положените под името „Р.Й.” подписи не са положени от него, а за подписа на последната фактура от 19.01.2004 г. заключението приема, че е положен от подсъдимия Ф.Й.. По делото е установено, че на третата фактура - от 16.01.2004 г. е посочено името и тя е подписана от св. Р.. Със заключението на графическата експертиза се установява авторството на поставените подписи за продавач и купувач по част от инкриминираните фактури. Тези от 06.01 и 08.01.2004 г. са издадени от св. Р.С., която ги е и подписала, но не може да се отговори с категоричност кое е лицето, положило подписи за купувача ЕТ „С.Н.”. По отношение на фактурата от 16.01.2004 г. вещото лице приема, че подписите за купувач и след изписания текст „С.Р.” са положени именно от св. Р.. Въпреки липсата на категорично заключение за автора на подписа за служителя на продавача, от разпита на св. Д., се установява, че именно тя е лицето, което е подписало документа. А във връзка с фактурата от 19.01.2004 г. вещото лице е заключило, че подписите за продавач са положени от св. М.Д., което се потвърждава и от него, но поради лошото качество на индиговото копие експерта не е могъл да отговори на въпроса от кого са положени подписите за купувач от името на ЕТ „С.Н.”. В обясненията си след предявяване на документа от първоинстанционния съд подс.Ф.Й. е потвърдил, че тези подписи са неговите. С показанията на свидетелите по делото са установени вида на предаваната стока, начина на организация на работата в ЕТ „А.К.“, уговорките за начина на плащане на стоката и липсата на плащане по издадените на ЕТ „С.Н.“ фактури.