Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 20847 от 04.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42619/2024
Вид
Определение № 20847
Подписан
04.06.2026
В сила
04.06.2026
Състав
ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32 · Закон за адвокатурата
  • чл.50 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6, ал. 1, т. 10 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6, ал. 1, т. 9 · Закон за управление на етажната собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20847 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110142619 по описа за 2024 година

С искова молба с вх. № 235498/18.07.2024г., уточнена с молба с вх.№ 75628/10.03.2026 г., ищците - останалите етажни собственици на етажна собственост в сграда на адрес: гр.

София, ж.к. „Л*, са предявили против ответника К. В. Н. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 6, ал. 1, т.

9 от ЗУЕС, вр. с чл.50 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, вр. с чл.51 ЗУЕС за признаване за установено, че ответникът дължи на ищците сумата в общ размер от 184.00 евро (359.87 лева), представляваща непогасени, ликвидни и изискуеми задължения към етажната собственост, включваща следните суми: 71.58 евро (140.00 лева) - разходи за управление на общите части включваща 35бр. месечни вноски за периода от м.11.2019г. до м.09.2023г., 52.60 евро (102.87 лева) - разходи за поддържане на общите части (текуща поддръжка), както следва: за периода от м.12.2020г. до м.09.2023г., както и 59.82 евро (117.00 лева) ежемесечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м.01.2021г. до м.09.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 28.09.2023г., до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 53396/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.

В исковата молба се твърди, че ищецът е ползвател на апартамент № 3, съставляващ самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост на адрес: гр. София, ж.к. „Л*, а собственик на имота е лицето И*. Посочва се, че на 17.04.2019г. е проведено общо събрание, на което е взето решение за възлагане на правомощията на управител на юридическо лице, в изпълнение на което на 17.05.2019 г. от името на етажните собственици е сключен договор за възлагане на управление с „Т*“ ЕООД. На общо събрание от 06.04.2022 г. е прието решение за сключване на договор за възлагане на управление, въз връзка с което е сключен договора от 06.04.2022 г., както и на 01.04.2024 г. е прието решение, във връзка с което на 06.04.2024 г. е сключен действащия понастоящем договор за възлагане на управление.

Твърди се, че съгласно посочения договор за възлагане на управление от 17.05.2019г. е определена вноска в размер на 3.00 лева за поддържане на общите части, съобразно броя обитатели на самостоятелни жилищни обекти от ет. 2, определена е сумата от 11.00 лева за такса управление, както и е определена сумата от 3.00 лева за вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за едностаен апартамент.

Посочва се, че съгласно договор за възлагане на управление от 17.05.2021г. по 1 изчисляването на вноската за Фонд „Ремонт и обновяване“ (на стр.2, т.2.1.2 и 2.1.2.1 от Приложение №1 към този договор) е предвидено, че вноските се определят съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на ЕС, но не по-малко от 1% от минималната работна заплата за страната (осреднено за обект), определена с постановление на Министерския съвет за съответната година, както и че при промяна на минималната работна заплата за страната размерът на вноските по обекти се преизчислява, без да е необходимо той да се определя с решение на ОС на ЕС. Пояснява се, че вноските за всеки апартамент се изчисляват от изпълнителя по договора - „Т*“ ЕООД, като броят на всички 68 самостоятелни обекта се умножава по 1% от минималната работна заплата за съответната година. Получената сума се умножава по идеалните части на всеки отделен самостоятелен обект, включително за апартаментите от ет.2 до ет.14, а другите вноски са без промяна.

Посочва се, че с решение на ОС от 31.10.2019 г. е прието Приложение №4, съдържащо информация за актуалните размери на вноските за управление и поддържане на общите части в ЕС, като е приета и актуална информация за размера на неплатените вноски за управление и поддържане на общите части, както и за фонд „Ремонт и обновяване“.

Твърди се, че съгласно договор за възлагане на управлението, сключен на 06.04.2022г., не се променя начинът на изчисляването на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“.

Поддържа се, че ответникът в качеството му на лице с учредено право на ползване за процесния имот, е задължен за претендираните вземания. Въз основа заявление на ищеца от 28.09.2023 г., по ч.гр.д. № 53396/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са претендирани от ответника.

Молят исковете да бъдат уважени, като в полза на ищците бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искане за приобщаване на ч.гр.д. № 53396/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез особен представител, в който се излагат съображения за неоснователност на исковата претенция. Предявените искове се оспорват по основание и размер. Твърди се, че ответникът не е живял в процесния имот в периода м.11.2019г. - м.09.2023г. Релевира се евентуално възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Оспорва се доказателствената стойност на представените от ищеца писмени документи. Искането към съда е за отхвърляне на предявените искове.

Прави се доказателствено искане по чл. 183 ГПК.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 6, ал. 1, т.9 от ЗУЕС, вр. с чл.50 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, вр. с чл.51 ЗУЕС.

2. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както следва:

В тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване следните материалноправни предпоставки (юридически факти): че в рамките на исковия период ответникът е собственик, вещен или облигационен ползвател на процесния обект в сграда в режим на етажната собственост; че за процесния период е налице надлежно взето решение 2 на Общото събрание на ЕС за определяне на размера на месечните вноски за поддръжка и управление на общите части на сградата /разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят/ и за фонд „ремонт и обновяване“ /които следва да са определени съобразно идеалните части на отделните собственици/, в т. ч. и начина на формиране на същите в рамките на отделната месечна вноска, както и размер на претендираните задължения и тяхната изискуемост.

Във връзка с наведеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване на задълженията по давност в тежест на ищците е да докажат настъпването на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, в т. ч и възражението си, че през процесния период не е пребивавал в жилищния имот, за което не сочи доказателства. В тежест на ответника е да докаже и положителния факт на плащане на задълженията.

3. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за процесния период в полза на ответника К. В. Н. е било учредено право на ползване за процесния имот апартамент № 3, съставляващ самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост на адрес: гр. София, ж.к. „Л*, както и че трето за спора лице – И*, е собственик на имота.

4. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото, а по доказателствената им стойност съдът ще се произнесе в крайния съдебен акт.

Без уважение като необосновано следва да бъде оставено искането от името на ответника за задължаване на основание чл. 183 ГПК на ищците да представят по делото всички приложени към исковата молба документи. Съгласно посочената разпоредба, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. В чл.32 от ЗАдв за официално заверен препис от документ е признат преписът, заверен от адвокат в кръга на работата му по повод защитата на правата и интересите на негов клиент, като в този случай заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл. 32 ЗА в хипотезата на чл. 183 ГПК е възможно, когато между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир – така Решение № 225 от 07.01.2019 г. по гр. д. № 567/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 173 от 03.05.2012 г. по гр. д. № 668/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС.

В настоящия случай ответникът не твърди и не оспорва съществуването в правния мир на представените към исковата молба доказателства, които са заверени от адвоката по реда на чл.32 от Закона за адвокатурата, поради което искането по чл.183 ГПК е самоцелно и следва да се отхвърли.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

3

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 24.09.2026г. от 11,05 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най- късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

ПРИОБЩАВА приложените по заповедно производство по гражданско дело № 53396/2023г. писмени доказателствени средства.

ПРИЛАГА по делото заповедно производство по гражданско дело № 53396/2023г., което да бъде върнато след приключване на исковото производство с влязъл в сила съдебен акт.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 183 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на исковата молба, а на ответника – препис от молба с вх. № 75628/10.03.2026г. с приложенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4