Определение № 285 от 19.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 285 гр. Ловеч, 19.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседА.е на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА А.

Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А. Въззивно частно гражданско дело № 20234300500116 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази:

Производство с правно основА.е чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Подадена е частна жалба от М. И. Н. от гр.Ловеч,чрез адв.Р. А.-АК-Ловеч, срещу Определение №130/07.02.2023г.,пост.по гр.д.№1670/2021г.на РС-Ловеч. Не се съгласява с извършената от съда повторна проверка за допустимост на исковото производство по чл.422 от ГПК. Твърди,че въпросът вече е разгледан в друго производство и постановените по него актове са влезли в законна сила и не подлежат на обжалване. Излага,че в заповедното също и в исковото производство пред СРС,е установено,че жалбата на Н. има характер на възражение и като такова е прието от съдилищата и са дадени указА.я по чл.415 от ГПК.Определя като несъстоятелно преразглеждането на въпроса за допустимостта.Възразява,че съдът е имал възможност да го стори още преди да изпрати исковата молба на ответника за отговор.Въпреки това е дал възможност на стрА.те да извършат всички процесуални действия, възражения, да ангажират доказателства и експертизи.Счита,че е недопустимо да се прекратява производството след прекратяване на съдебното следствие, тъй като води до неправомерно ангажиране на стрА.те с разноски и процесуално време.

Изразява несъгласие и с присъдените в тежест на Н. разноски. Сочи,че ако производството се прекратява поради недопустимост на иска,то разноските би следвало да останат за сметка на ищеца,завел недопустимия иск.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното определение със законните последици.

1

Постъпил е отговор на частната жалба от „Кей Би Си Банк България“ЕАД с ЕИК ***, (с предишно наименовА.е „Райфайзенбанк България”ЕАД),с,със седалище и адрес на управление в гр.София,Район „Лозенец”, бул.”Никола Вапцаров”№55,представлявано от Изпълнителния директор А. В. А. и Прокуриста Михаил Танев Петков, действащи чрез юрисконсулт Георги Георгиев Стамболов. Счита жалбата за неоснователна, а обжалваното определение за правилно. Споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд и се позовава на съдебна практика,в т.ч.и т.10 от ТРеш.№8/27.11.2013г.,по т.д.№8/2012г.на ОСГТК на ВКС и т.10а от ТРеш.№4/18.06.2014г.,пост.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС.

Допълва,че влязлата в сила заповед за изпълнение представлява стабилен съдебен акт и посочените в нея задължения не могат да бъдат оспорвА. на основА.я, касаещи ликвидността и изискуемостта им към момента на подаване на заявлението.Оспорването е допустимо само в хипотезата на чл.423 и чл.424 от ГПК. Споделя и приетото от съда по отношение на разноските,като допълва,че са възложени в тежест на длъжника,тъй като причина за образуване на исковото производство е подаденото нередовно възражение.

Моли да се потвърди обжалваното определение и се присъди дължимото за настоящето производство юрисконсултско възнаграждение от 100лв.,съгл.чл.78,ал.4 т ГПК и ЗПП.

По допустимостта.

Жалбоподателят е била уведомена за атакуваното определение на 09.02.2023г., а частната жалба е подадена на 15.02.2023г.,с което е спазен срокът по чл.275 от ГПК.Подадена е от легитимирано лице и при тези предпоставки съдът приема,че е допустима,с оглед на което и на основА.е чл.278,ал.1 и ал.2 от ГПК,следва да се разгледа по същество.

Съдът съобрази оплаквА.ята в жалбата,обсъди и доказателствата по ч.гр.д.

№1670/2021г.по описа на РС-Ловеч и намира за установено следното:

На 13.06.2014г. от „Райфайзенбанк(България)“ЕАД е подадено заявление по чл.417 от ГПК, срещу М. И. Н.-кредитополучател и солидарните длъжници С.Г.Д. и Е.В.Д..

Заявено е вземане по Договор за банков кредит, сключен на 06.08.2007г., обявен за предсрочно изискуем. Заявлението е уважено изцяло и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 27.06.2014г. На същата дата е издаден и изпълнителен лист.

На 15.09.2014г. по делото е постъпила „Жалба“ от М. Н.,с която заявява,че „..изпълнителният лист е издаден неправомерно и противозаконно, този кредит е изплатен и приключил м.ІІІ.2014г…“. Отправено е искане– „..спрете всякакви действия,тъй като аз не съм теглила кредит..защото аз не дължа по никакъв начин тези суми..“. От делото се установява, че М. Н. е била уведомена за издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист от ЧСИ с №859 в КЧСИ и район на действие СГС,чрез връчената покана за доброволно изпълнение- на 11.09.2014г. - на адреса в Ловеч и на 15.09.2014г.- на адреса в София-лично на длъжника,при условията на отказ да я получи.

2

С Резолюция от 10.10.2014г. съдът е дал указА.я на Н. да заяви обжалва ли разпореждането за издаване на изпълнителен лист и ако-да-да представи доказателства за внесена държавна такса,също и доказателства кога е узнала за заповедта и дали е подала възражение срещу нея. От приложените по делото книжа става ясно, че съобщението до Н. е създадено и изпратено на 26.01.2016г. Не е открита на адреса,посочен в жалбата,също и на телефонния номер. С резолюция от 07.04.2016г. съдът приема,че съобщението е редовно връчено на основА.е чл.41,ал.2 от ГПК. С Определение от 27.04.2016г. РС-София приема,че не са отстранени нередовностите на частната жалба,поради което постановява връщането й.

Определението е връчено на Н. отново по реда на чл.41,ал.2 от ГПК, с отбелязване,че влиза в сила на 28.05.2016г.

На 02.11.2018г. по делото постъпва „Възражение„ от М. Н., с искане „..да се отмени гражданското дело,издаден изпълнителен лист за наложен запор….Не дължа суми към Банката по горното изпълнително дело. Моля като възобновите делото да изискате от Банката удостоверение,от което да е видно ,че не дължа никакви суми..“. Подаден е и „анекс“ към възражението. Съдът дава указА.я за уточняване на искането за правна помощ.

Уважено е и за представител на Н. е назначена адв.В.Тенева-САК,която е заявява позиция,че подадената „Жалба“ има характер на възражение по чл.414 от ГПК, моли да се изискат доказателства за уведомяването на длъжника за проверка на допустимостта на възражението. След представяне на тези доказателства РС-София издава Разпореждане от 13.08.2020г.,с указА.я към „Райфайзенбанк(България)ЕАД по реда на чл.415 от ГПК. От банката са представени доказателства за своевременно предявяване на иска по чл.422 от ГПК.

Образувано е гр.д.№41699/2020г.по описа на РС-София,с предмет иск по чл.422 от ГПК. Извършена е размяна по чл.131 от ГПК,като ответникът М. Н. не е подала отговор.След справка за постоянния и настоящ адрес, делото е изпратено по подсъдност на РС-Ловеч.

По образуваното пред РС-Ловеч гр.д.№1670/2021г. с Определение от

15.09.2021г. съдът насрочва делото за разглеждане по реда на чл.140 от ГПК. На ответника отново е предоставена правна помощ, чрез представителство от адв.Р. А.-ЛАК,който в подадения отговор оспорва иска, твърди,че предсрочната изискуемост на кредита не е ненадлежно обявявена, прави възражение за изтекла погасителна давност и има доказателствени искА.я. В първото съдебно заседА.е съдът представя доклад на стрА.те,в който липсва становище по допустимостта на иска. Уважени са искА.ята на ответника за събиране на сведения за направените от работодателите й отчисления по наложен запор за събиране на вземането по процесния кредит, назначена е и съдебно-икономическа експертиза. Ответникът прилага множество доказателства,с твърдение,че обективират погасявА.ята й по кредита. В последното съдебно заседА.е на 27.01.2023г. съдът приключва съдебното дирене и обявява,че ще се произнесе с решение на 27.02.2023г.

С обжалваното Определение №130/07.02.2023г. РС-Ловеч постановява, че искът с правно основА.е чл.422 от ГПК е недопустим и прекратява производството по делото.

3

Приема,че след влизане в сила (28.05.2016г.) на Определението от 27.04.2016г. по ч.гр.д.

№32503/2014г.на СРС, с което е върната обратно „Жалбата“ на М. Н., заповедта за изпълнение е влязла в законна сила. Подаденото по-късно „Възражение“ от 02.11.2018г. е считино за ирелевантно,тъй като е просрочено. Съдът не споделя преценката на СРС за допустимост на подаденото възражение по чл.414 от ГПК,а като последица и на иска по чл.422 от ГПК. В тежест на ответника са възложени разноските на ищеца.

При така установената фактическа обстановка ОС-Ловеч приема, че частната жалба е основателна.

Спорният въпрос е налице ли е редовно възражение,подадено от длъжника по реда на чл.414 от ГПК, като една от предпоставките за допустимост на установителния иск по чл.422 от ГПК.

Съставът на ОС-Ловеч намира,че подадената „Жалба“ с вх.№ 1037590 от 15.09.2014г. има характер на възражение по реда на чл.414 от ГПК. Макар и озаглавено „жалба“, с оглед изразената с него позиция за оспорване на вземането- „..защото не дължа по никакъв начин тази сума..“, на категорично несъгласие с издадената заповед за изпълнение, следва да се приеме за редовно възражение(в.т.см.т.10а от ТРеш.

№4/18.06.2014г., пост.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС). Подадено е от надлежна страна и в срок, при съобразяване на уведомяването на длъжника на 11.09.2014г.-на адреса в гр.Ловеч и на 15.09.2014г.-на адреса в гр.София, съгласно предвидения тогава двуседмичен срок(изм.с „Дв-к“ бр.100/2019г. на 1-месечен).

Съставът не споделя приетото от заповедния съд наличие на предпоставките за връщане на Жалбата/възражение. На първо място се установява,че макар указА.ята за отстраняване на нередовности да са дадени с резолюция от 10.10.2014г., съобщението до страната е създадено на 26.01.2016г. Едва тогава – след повече от година,съдът е започнал да търси длъжника. След като не е открита на посочените адрес и телефон съдът е следвало да отчете изминалия дълъг срок на бездействие за уведомяването й и да направи нова справка за актуалния постоянен или настоящ адрес. Вместо това с резолюция от 07.04.2016г. заповедният съд приема,че е налице хипотезата на редовно връчване по реда на чл.41,ал.2 от ГПК. Съставът не се съгласява и с този извод. Както е предвидено в нормата-санкцията за страната, която не е уведомила съда за променения си адрес, е приложима само когато вече е била предупредена за тези последици при връчване на първото съобщение. Тук– с оглед спецификата на едностранното заповедно производство, такова съобщение не е връчвано.

Затова не може да се приеме,че е налице редовно връчване на уведомлението с указА.я за отстраняване на нередовности по реда на чл.41,ал.2 от ГПК,а като последица и че са налице предпоставките за връщане на жалбата/възражение по чл.414 от ГПК.

ОС-Ловеч приема,че заповедният съд е сезиран с редовно възражение по чл.414 от ГПК,а доколкото съдът единствено е постановил,че връща жалбата/възражение, но не и да прекратява производство, то е налице висящо заповедно производство.(В последствие, отново след период от над 2 години, заповедният съд е продължил производството, сезиран със следващото възражение от Н. от 02.11.2018г. и е дал указА.ята по чл.415 от ГПК към 4 заявителя.)

По изложените съображения ОС-Ловеч приема,че исковото производство е допустимо, тъй като е образувано при редовно подадено възражение по чл.414 от ГПК.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за неправилно извършена проверка по допустимост от исковия съд. Напротив- съдът следва сам да установи наличието на предпоставките(общи и специални) за надлежното упражняване на правото на иск. Служебната проверка обхваща наличието на възражение от длъжника по чл.414 от ГПК и спазването на срока по чл.415,ал.4 от ГПК. Преценката на заповедния съд,изразяваща се в даване на указА.я по чл.415 от ГПК,не обвързва съда,разглеждащ установителния иск(в т.см. и т.10а от ТРеш.№4/18.06.2014г., пост.по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС).

Съставът намира за нужно да отбележи,че след като е първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим, е следвало да отмени обявения ход на делото по същество, да възобнови производството по делото и едва тогава да се произнесе с определение. Също-в диспозитива липсва произнасяне по иска. След като приема,че искът е недопустим, следва да го остави без разглеждане и едва тогава да прекрати производството по делото.