Решение № 909 от 15.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 909 гр. Русе, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен Петров при участието на секретаря Теодора Ив. П. като разгледа докладваното от Милен Петров Гражданско дело №

20234520100252 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.245, ал.1 и чл. 262 КТ.

Ищцата Д. Б. К. твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение за периода от 08.08.2022г. до 10.10.2022г., по силата на което е заемала длъжността длъжността „продавач-консултант“ в ответното дружество с място на работа в гр. Русе, търговски обект – магазин за турски стоки, находящ се зад бл. „Енергетик“, с продължителност на работния процес 5 дни в седмицата, 8 часа на ден, при 8 часа законоустановено работно време и уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 710.00лв. Твърди и че е полагала извънреден труд, подробно описан по дати и часове в ИМ, който съгласно чл. 262, ал. 1 КТ следвало да се заплаща със съответното увеличение в зависимост от това дали е в работен ден, в почивен или на официален празник. Твърди, работодателя не й е заплатил дължимите трудови възнаграждения, поради което за нея възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение на основание уведомление без предизвестие съгласно чл. 327, ал.1, т.2 КТ, считано от 11.10.2022г. Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумите от 621.86лв./съгласно допуснато в о.с.з. на 16.05.2023г. увеличение на иска/-неплатено трудово възнаграждение за м.09.2022г.-в нетен размер, 183.00лв.-неплатено трудово възнаграждение за м.10.2022г.-в нетен размер, 69.60лв./съгласно частичен отказ от иск/- дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд, 62.02лв./съгласно допуснато в о.с.з. на 16.05.2023г. увеличение на иска/- възнаграждение за извънреден труд през официален празник и 112.67лв.- възнаграждение за извънреден труд през почивни дни, ведно със законна лихва върху посочените суми от предявяване на иска до окончателното изплащане.

1

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Кондор Бус“ ЕООД-гр.Русе изразява становище за допустимост, но за частична неоснователност на предявените искове. Признава, че дължи 550.00лв.-неплатено тр.възнаграждение за м.09.2022г. и

157.42лв.-неплатено тр.възнаграждение за м.10.2022г., които суми не заплатило поради липса на съдействие от страна на ищцата. Оспорва исковете по чл.262 КТ. Възразява и че ищцата или не е подписала трудовия си договор или двата подписани екземпляри били в нея, което се установявало и от НП от 05.01.2023г., издадено от Д“ИТ“-Русе. Считат, че трудовия договор е недействителен и че действията на ищцата не могат да се определят, като добросъвестни по см.на чл.75 КТ.

От фактическа страна:

По делото е представен трудов договор №15/11.08.2022г./л.19/. От него се установява, че страните са се договорили ищцата да изпълнява в „Кондор Бус“ ЕООД -гр.Русе длъжността „продавач-консултант“ в ответното дружество с определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710.00 лв. Представеният трудов договор не е подписан от страните.

От НП от 05.01.2023г., издадено от Д“ИТ“-Русе/л.20/ се установява, че на ответното дружество е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00лв. за това, че е допуснал работник да полага труд без да има сключен писмен трудов договор с работодателя.В мотивите на постановлението е посочено, че при проверка в обект на „Кондор Бус“ ЕООД на 30.09.2023г. е установено, че Д. Б. К. полага труд без да има сключен писмен трудов договор. К. е декларирала пред проверяващия орган, че работи в „Кондор Бус“ ЕООД от 08.08.2022г. с работно време от 09.00ч. до 18.00ч., без сключен трудов договор и че желае да сключи такъв.

По делото е приета неоспорена от страните експертиза, като експертът изрично е заявил, че ответното дружество е заплатило на ищцата 550.94лв.-трудово възнаграждение за м.09.2022г. и 157.42лв.- трудово възнаграждение за м.10.2022г. на 28.03.2023г./ след завеждане на делото/. Вещото лице посочва и че трудовият договор между страните е регистриран в НАП на 11.08.2023г., като липсват данни да е прекратен.Установено е и че работодателя дължи на ищцата трудово възнаграждение за 08.08-10.08.2022г. в размер на 71.86лв.-чиста сума, през който период К. е работила без регистриран трудов договор. При съобразяване на представените от ответника по делото доказателства-графици за работа и дневник за личната хигиена, вещото лице е изчислило и дължимите се суми за положен извънреден труд в 2 варианта.

Свидетелят на ищцовата страна Н.я Й./близка на ищцата/ установява, че е посещавала магазина, в който К. е работила. Сочи, че работното й време било от 09.00ч. до 18.00ч. без събота и неделя, но понякога ищцата работила и в събота от 09.00ч. до 17.00ч. Свидетелят няма спомен дали ищцата е работила и в неделя.Другият ищцов свидетел М. Н./колежка на ищцата и имаща висящо дело с ответника/ заявява, че К. била продавач-консултант, но 2 отговаряла като управител. Сочи, че всички работили на смени, с изключение на ищцата, която работила от понеделник до петък от 09.00 до 18.00 ч., а събота и неделя от 09.00ч. до 17.00 ч.

Ответният свидетел Е.Ю./син на управителя на ответното дружество и негов пълномощник/ не оспорва факта, че ищцата е работила в магазина на ответника от началото на м. 08. 2022 г. до 08-09.10. 2022г.Сочи, че е предал папката с трудовото досие на ищцата лично на нея и когато я е помолил да му я върне за да не бъде съставено наказателно постановление, К. му заявила, че ще я върне, когато й заплати дължимите й се суми.

От правна страна:

На първо място съдът следва да се произнесе по направеното в отговора на ИМ възражение за недействителност на трудовия договор, сключен между ищцата и ответното дружество поради липса на подписи на страните. Същото е неоснователно. Действително единственото представено по делото копие от процесния договор не е подписано от страните. Работодателят обаче не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани –чл.74, ал.6 КТ. /в т.см. Решение № 1214 от 20.03.1995 г. на ВС по гр. д. № 747/1994 г., III г. о., Решение № 21 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 595/2011 г., III г. о. и др./ Съдът приема, че неподписването на трудовия договор не води до неговата недействителност, тъй като този порок може да се отстрани по всяко време. Наличието на сключения трудов договор се установява и от редица косвени доказателства-приетата и неоспорена от страните счетоводна експертиза, в която се сочи, че трудовия договор е регистриран в НАП на 11.08.2022г., показанията на Е.Ю./син на управителя на ответното дружество и негов пълномощник/, който не оспорва факта, че ищцата е работила в магазина на ответника от началото на м. 08. 2022 г. до 08-09.10. 2022г. и че е предал папката с трудовото досие на ищцата лично на нея.

Следва да се отбележи и че дори да се приеме, че не е налице подписан от страните трудов договор/т.е. същия да е недействителен/, то ако работникът е действал добросъвестно при сключване на договора, законодателят приравнява отношенията между него и работодателя на тези, които биха били възникнали, ако трудовият договор бе действителен-чл.75, ал.1 КТ. Работникът е добросъвестен по смисъла на цитираната разпоредба, когато условията по трудовия договор са му известни, той ги е приел и е изпълнил добросъвестно своята престация, изразяваща се в предоставяне на работна сила.

Работодателят, който е приел без възражения изпълнението на работата, отговаря за заплащане на дължимото трудово възнаграждение, както при действителен трудов договор/ в т.см. Решение № 251 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 255/2009 г., IV г. о./ В настоящият случай, работодателят не навежда твърдения за лошо изпълнение на работата или за липса на такова, поради което и съдът приема, че ищцата е осъществявала трудови функции, каквито би имала и по действителен трудов договор. Работодателят е приел изпълнението без възражения и съответно дължи заплащане на трудово възнаграждение, което е заплатено доброволно от него макар и след предявяване на исковете.

3

По иска за заплащане на сумите от 621.86лв.-неплатено трудово възнаграждение за м.09.2022г.-в нетен размер и 183.00лв.-неплатено трудово възнаграждение за м.10.2022г.-в нетен размер. Видно от приетата и неоспорена от страните експертиза, на ищцата се е дължала сумата от 550.94лв.-неплатено възнаграждение за м.09 и сумата от 157.42лв.неплатено възнаграждение за м.10.2022г. Тези суми за заплатени от ответника на 28.03.2023г./ след завеждане на делото/. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид извършеното от ответника плащане в хода на делото/за което не се спори/ и на това основание да отхвърли предявения иск. Исковете за горницата от 550.94лв. до претендираното възнаграждение за м.09 в размер на 621.86лв. и за горницата от 157.42лв. до претендираното възнаграждение за м.10 в размер на 183.00лв., подлежи на отхвърляне, като неоснователен, т.к. вещото лице изрично е посочило, че ответникът е дължал именно заплатените от него суми.

От необорените свидетелски показания, както и представените доказателства действително се установява, че ищцата е полагала извънреден труд в делнични, почивни и празнични дни.Липсват обаче доказателства, че същата не е ползвала регламентирани почивки, поради което и следва да се приложи вариант 2 от експертизата и на ищцата да се присъди сумата от 153.71лв., а над този размер иска да се отхвърли.

Съдът установява, че обстоятелството, че по-голямата част от претендираните суми са погасени чрез плащане в хода на процеса не обуславя извод за отхвърляне на тези искове като неоснователни, а за отхвърлянето им като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на разноските. На основание чл. 38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на ищцата адв. К. Х. – за оказана безплатна помощ на ищцата като материално затруднено лице, следва да бъде определено възнаграждение в минималния размер по чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. на ВАС от 400.00лв. Ищцата също дължи разноски на ответника, съобразно отхвърлените поради неоснователност искове и направени частични откази от искове в размер на 150.00лв. На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС – Русе държавна такса върху уважените искови претенции в размер на 100.00лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 200.00лв., съобразно уважената/отхвърлена част от иска и извършените след предявяване на иска плащания.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кондор Бус“ ЕООД, ЕИК:201318538, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Липник“ №74, вх.1, ет.3, ап.9, представлявано от Е.Е.О. да заплати на Д. Б. К., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. Русе, ул. „Драма“ №15 сумата от 98.59лв./в нетен размер/- възнаграждение за положен извънреден труд в почивни дни и сумата от 55.12лв./в нетен размер/- възнаграждение за работа на официален празник, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 09.01.2023г. до окончателното им изплащане.

4

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Б. К., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. Русе, ул. „Драма“ №15 против „Кондор Бус“ ЕООД, ЕИК:201318538, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Липник“ №74, вх.1, ет.3, ап.9, представлявано от Е.Е.О. искове за заплащане на сумата от 621.86лв.-неплатено трудово възнаграждение за м.09.2022г., сумата от 183.00лв.-неплатено трудово възнаграждение за м.10.2022г., сумата от 69.60лв.дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд, за сумата над 98.59лв. до сумата от 112.67лв.- възнаграждение за положен извънреден труд в почивни дни и за сумата над 55.12лв. до сумата от 62.02лв.- възнаграждение за работа на официален празник, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 09.01.2023г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Кондор Бус“ ЕООД, ЕИК:201318538, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. „Липник“ №74, вх.1, ет.3, ап.9, представлявано от Е.Е.О. да заплати по сметка на Районен съд-Русе държавна такса в размер на 100.00 лв. и разноските за вещо лице в размер на 200.00 лв.