Решение № 891 от 13.08.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1271/2024
- Вид
- Решение № 891
- Подписан
- 13.08.2025
- В сила
- 09.10.2025
- Състав
- Светла Величкова Пенева, мл.с. Цвета Боянова Борисова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
- чл.462, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 462, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал.1 т. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.1, т.5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 6 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 242КТ · Кодекс на труда
- чл. 66, ал. 1, т. 7 · Кодекс на труда
- чл. 266, ал. 6 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 891 гр. Варна, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20243100501271 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 16958/29.05.2024г., подадена от “Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 срещу разпределение от 15.05.2024г., извършено по изпълнително дело № 20178920400237/2017г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев с рег. № 892 на сумата от 10 566 лв., получена от публичната продажба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
********************, с адрес
******************** /минус едно/, обект серв.
Жалбоподателят
- взискател заявява искане за отмяна на обжалваното разпределение като незаконосъобразно и моли за постановяване на друго, въз основа на което постъпилата сума от публичната продан на процесния имот да бъде разпределена, без вземането на присъединения кредитор Р. Т. Н. да се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.5 ЗЗД. Излагат се съображения, че вземането на Р. Н. не попада в категорията на работник или служител с такова, произтичащо от трудово отношение.
Взискателят ТД на НАП Варна заявява становище, с което се присъединява към изложеното в депозираната жалба и счита обжалваното разпределение за незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено.
Взискателят Р. Н. възразява срещу жалбата и счита същата за неоснователна. Навеждат се доводи за това, че при ликвидация не е налице гражданскоправна сделка, ликвидаторът е назначен от държавен орган за изпълнение на държавническа функция и правоотношението има публичноправен характер.
1
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Същият счита, че възнаграждението на Р. Н. следва да се приравни на трудово такова с привилегия.
Варненски окръжен съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено следното:
Взискатели по изпълнително дело № 237/2017г. по описа на ЧСИ Христо Георгиевс рег. № 892 с а “Юробанк България“ АД (първоначален взискател), ТД на НАП Варна, Р. Т. Н. и Община Варна (присъединени взискатели). Длъжник по делото е „Лъки 2006“ ЕООД.
След успешно проведена публична продан на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
********************, с адрес
******************** /минус едно/, обект серв. – собственост на длъжника „Лъки 2006“ ЕООД в ликвидация, с постановление за възлагане на недвижим имот от 11.03.2024г. имотът е възложен на купувача „Графикс-ком“ ЕООД за сумата от 10 566 лева.
След изготвяне на обжалваното разпределение на постъпилата от публичната продажба сума, на 23.05.2024г. е съставен протокол за предявяване на разпределението на основание чл.462, ал.1 ГПК.
Постъпилата от проданта сума в размер на 10 566 лева е разпределена, както следва:
1. Вземания по чл. 136, ал.1 т. 1 ЗЗД
По банкова сметка на ЧСИ Христо Георгиев да се задържи сума в размер на 3 505,43 лева, дължима за натрупани и незаплатени такси по ТТРЗЧСИ; да се плати на взискателя “Юробанк България“ АД сумата от 102 лева – платени такси, подлежащи на възстановяване (хонорар на вещо лице за актуализация на Експертна оценка на недвижимия имот, предмет на публичната продан); да се плати на взискателя Р. Н. сумата от 728 лева – платени такси, подлежащи на възстановяване (300 лева – адвокатско възнаграждение за образуване и водене на ИД; 276 лева – такси за образуване на ИД; 152 лева – хонорар на вещо лице за актуализация на Експертна оценка на недвижимия имот, предмет на публичната продан).
2. Вземания по чл. 136, ал.1, т. 5 ЗЗД
Вземания на работници и служители, произтичащи от трудови отношения, и вземания за издръжка, ползващи се с предпочитателно удовлетворение – 6 230,57 лева в полза на Р. Никоклов, назначен за ликвидатор на „Лъки 2006“ ЕООД.
В случая, съгласно обжалваното разпределение, цената на имота не е достатъчна да покрие частично вземането на Р. Н., изцяло привилегированите 2 задължения на ТД на НАП Варна в размер от 230 599,85 лева, както и хирографарните вземания на “Юробанк България“ АД и Община Варна.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК. От представените по изп.дело доказателства се установява, че същата е депозирана в законоустановения 3 – дневен срок от деня на предявяване на разпределението. Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира същата за основателна.
В случая извършеното от ЧСИ разпределение не съответства на реда з а удовлетворяване на привилигированите вземания, установен с императивната норма на чл. 136 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната сума по изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, каквато е и конкретната хипотеза, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземания, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания съразмерно. В нормата на чл. 136 ЗЗД законодателят е регламентирал материята във връзка с привилегиите, като в, ал. 1 на същата норма е предвидено, че с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, се ползват следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които са ползват от тези разноски; 2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот - от стойността на този имот, както и вземанията, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори, 3. вземания, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти, 4. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти, като ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3, 5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземания за издръжка и 6. вземания на държавата, освен тия за глоби, като с оглед новелата на ал. 2 на чл. 136 ЗЗД - вземанията по т. 5 и т. 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника. Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно, с оглед правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД, а съгласно чл. 136, ал. 4 ЗЗД - освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.
Безспорно кръгът на взискателите, които следва да бъдат включени в 3 разпределението, включва “Юробанк България“ АД (първоначален взискател), ТД на НАП Варна, Р. Т. Н. и Община Варна. Поради недостатъчност на сумата за удовлетворяване на всички взискатели, е приложена разпоредбата на чл.
460 ГПК, но конкретният ред за удовлетворяване на вземанията е неправилно определен от ЧСИ, с оглед установените в чл. 136 ЗЗД привилегии.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 Г., ОСГТК на ВКС при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Ето защо следва да се разгледат оплакванията, релевирани в жалбата, касаещи вземането на Р. Н.. В случая от постъпилата сума в размер от 10 566 лева по т.1 на чл.136, ал.1 ЗЗД следва да се приспаднат вземанията за разноски по принудителното изпълнение, както следва: 3 505,43 лева - такси по ТТРЗЧСИ; 102 лева – платени от Юробанк България“ АД такси, подлежащи на възстановяване; 728 лева – платени от Р.
Н. такси, подлежащи на възстановяване или общо 4 335,43 лева. Остатъкът от 6 230,57 лева неправилно е разпределен за частично удовлетворяване на вземането на Р. Н., приравнено на такова, произтичащо от трудово правоотношение.
Правното положение на ликвидатора на търговското дружество включва две правоотношения: 1) правоотношение, по силата на което ликвидаторът заема положението на изпълнителен и представителен орган на търговското дружество в ликвидация; и 2) правоотношение между физическото лице, назначено за ликвидатор, и търговското дружество в ликвидация (вътрешно облигационно правоотношение). Между ликвидатора, независимо дали той е управител, съдружник или трето лице, от една страна, и дружеството, от друга страна, възникват отношения, в основата на които стои договорът за поръчка (мандат) – чл. 280 и сл. ЗЗД, модифициран с оглед целите на ликвидацията. По силата на това правоотношение ликвидаторът е обвързан да изпълнява задълженията по ликвидацията, като носи същата отговорност за дейността си като управителите и другите изпълнителни органи на дружеството – чл. 266, ал. 6 ТЗ. Това правоотношение се регламентира от нормите на гражданското и търговското право и приложение не намира КТ. Следователно възнаграждението, което се дължи на ликвидатора, не се определя като трудово - съществен елемент от съдържанието на трудовото правоотношение /чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ, вр. с чл.
242КТ и чл. 128, т. 2 КТ/ и разбирано като субективно право на работника или служителя на цената на неговия труд срещу предоставената работна сила.
Не се споделя възражението, че ликвидаторът изпълнява държавническа функция и е страна по публичноправно правоотношение.
Ликвидацията на търговското дружество е доброволно производство за разпределение на имуществото му след неговото прекратяване. Целта на ликвидацията е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен 4 между съдружниците. Ликвидацията приключва, когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен - тогава ликвидаторът иска заличаване на дружеството. В качеството си на ликвидатор Р. Н. не е разполагал с властнически правомощия, за да се определи правоотношението като такова от публичноправен характер.
Поради изложеното по-горе и при липса на други доводи в жалбата , следва да бъде направено ново разпределение на сумата от 6 230,57 лева (представляваща разликата между сумите 10 566 лв. и 4 335,43 лева). На ЧСИ на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД следва да се приспаднат вземанията за разноски по принудителното изпълнение в размер на 3 505,43 лева (такси по ТТРЗЧСИ); на взискателя „Юробанк България“ АД следва да се разпределят 102 лева – платени такси, подлежащи на възстановяване; на Р. Н. следва да се разпределят 728 лева – платени такси, подлежащи на възстановяване. По следващите точки – т.2, т.3, т.4 и т.5 на чл. 136, ал.1 ЗЗД, не са налице привилегировани вземания, подлежащи на удовлетворяване.
На основание чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД останалата сума от 6 230,57 лева следва да бъде разпределена в полза на ТД на НАП Варна за частично погасяване на вземанията, съгласно Удостоверение с вх. № 12779/16.04.2024г.
Останалите вземания, включително оставащата непогасена част от вземанията на ТД на НАП Варна, не следва да бъдат удовлетворявани поради недостатъчност на събраната парична сума.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я Разпределение от 15.05.2024г., извършено по изпълнително дело № 20178920400237/2017г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев с рег. № 892 в частта относно сумата от 6 230,57 лв., получена от публичната продажба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
********************, с адрес
******************** /минус едно/, обект серв.
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата в размер о т 6 230,57 лв., получена от публичната продажба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
Разпечатката съдържа 50 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3849df2d-4114-471f-90a9-b6afd28a69e8