Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5300 от 19.10.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7255/2023
Вид
Решение № 5300
Подписан
19.10.2023
В сила
19.10.2023
Състав
Станимира Иванова, Райна Мартинова, Петър Милев

Цитирани разпоредби

  • чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 97 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 78, ал. 2 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 5300 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100507255 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20237880400166 по описа на ЧСИ М.К. срещу Разпореждане от 31.03.2023 г. на частен съдебен изпълнител, с което е отказал да измени постановление по разноските в изпълнението.

Жалбоподателят поддържа, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по Решение № 762/17.01.2023 г., постановено по гр.д. № 10430/2022 г. по описа на СРС, 72 състав. Посочва, че не е станал повод за образуване на изпълнителното дело, тъй като след влизане в сила на съдебното решение е пристъпил към изплащане на присъдените суми по сметка, посочена от ищцата, на 20.02.2023 г. Сумата обаче не била получена от взискателя, тъй като посочения от нея IBAN е несъществуващ. Поддържа, че с оглед неоказаното съдействие от страна на взискателя, длъжникът е бил в обективна невъзможност да изпълни. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и направените разноски да бъдат възложени изцяло на взискателя. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Взискателят в производството Д.П.Г. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като поддържа, че не са налице основания за отмяна на обжалваното разпорежданеи. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

1

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител М.К. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20237880400166 по описа на ЧСИ М.К. е образувано по молба от Д.П.Г. от 09.03.2023 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.03.2023 г. по гр.д. № 10430/2022 г. по описа на СРС, 72 състав, с който „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на Д.П.Г. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на травматични увреждания, получени при ПТП, настъпило на 04.11.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.02.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 625 лева – разноски по делото.

В Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е посочено, че длъжникът има задължение в размер на 4629,97 лева, от които главница в размер на 3000 лева със законна лихва в размер на 333,73 лева за периода от 24.02.2022-23.03.2023 г., 625 лева присъдени разноски, 200 лева разноски в изпълнителното дело, 471,24 лева – такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 23.03.2023 г., както и лихва до окончателното плащане на главницата. Поканата е връчена на длъжника на 09.03.2023 г. С възражение от 14.03.2023 г. ЗАД „ОЗК – Общо застраховане“ АД е направило искане разноските в изпълнителното производство да бъдат възложени на взискателя, тъй като не е станал повод за завеждане на делото.

С Разпореждане от 31.03.2023 г. на ЧСИ М.К. възражението на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е оставено без уважение, разноските са оставени в тежест на длъжника, като е постановено да не се събира адвокатско възнаграждение с оглед становището на взискателя.

Съдът намира от правна страна следното:

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение.

Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.

Предмет на обжалване в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Разпореждане от 31.03.2023 г. по изпълнително дело № 20237880400166 2 по описа на ЧСИ М.К.. Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни изпълнители. Събираните такси са обикновени и пропорционални. В изпълнение на законовата делегация е приета Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), в която са определени размерите на дължимите такси.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за недължимост на разноските за принудителното производство. Действително към възражението на длъжника в изпълнителното дело, както и към жалбата са приложени доказателства, от които се установява, че на 20.02.2023 г. ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е превело по посочена в исковата молба от Д.П.Г. банкова сметка сумата от 3924,17 лева, която сума не е получена, тъй като е сгрешен IBAN на сметката на получателя.

В чл. 95от ЗЗД е посочено, че забава на кредитора е налице, когато неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. При прилагане на тази норма, в практиката си Върховният касационен съд приема, че за да изпадне кредитора в забава и освобождаване на длъжника от последиците на забавата си е възможно само в две хипотези – при неоправдано неприемане на предложеното изпълнение или ако не бъде оказано необходимото съдействие за изпълнението.

(решение № 15/04.05.2011 г. по гр. д. № 1575/2009 г. н ВКС, IV г. о., решение № 203/30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г. на ВКС, II т. о,решение № 155/03.01.2018 г. по гр. д. № 4844/2016 г. на ВКС, III г. о.,решение № 229 от 28.01.2015 г. по гр. д. № 4936/2013 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС). Спорният въпрос в конкретния случай е дали обстоятелството, че кредиторът Д.П.Г. е предоставила на длъжника невярна банкова сметка, го освобождава от последиците на забавата по смисъла на чл. 95 от Закона за задълженията и договорите. Доколкото предмет на изпълнението е парична сума, то освобождаването на длъжника от отговорност за плащане предполага предприемане на действията, предвидени в чл. 97, ал. 1 Закона за задълженията и договорите депозиране на дължимата сума в банка по местоизпълнението и уведомяване на кредитора. По делото не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят е предприел действия да уведоми кредитора за невъзможността да изпълни по посочената банкова сметка или за това, че сумата е депозирана на името на Донка Ганчева. Нещо повече, 3 не се установява след образуване на изпълнителното дело, в срока за доброволно изпълнение длъжникът да е предприел действия за плащане на дължимата по влязлото в сила съдебно решение сума по сметка на съдебния изпълнител. Не се установява да е извършено и плащане по посочената с молба от 18.05.2023 г. от взискателя банкова сметка. Следователно и доколкото длъжникът не е предприел активни действия, с които да изпълни задълженията си, включително и по чл. 97 от Закона за задълженията и договорите, той не е освободен от отговорността за забава и дължи направените в изпълнителното производство разноски, определени от съдебния изпълнител.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 2110/13.04.2023 г., подадена от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20237880400166 по описа на ЧСИ М.К. срещу Разпореждане от 31.03.2023 г. на частен съдебен изпълнител, с което е отказал да измени постановление по разноските в изпълнението.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4