Решение № 885 от 05.11.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 885 гр. Добрич, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20243230101188 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Силк Газ БГ“ ЕООД, ЕИК 200491658, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ № 111, Бизнес център, ет. 9 срещу „Добруджански хляб“ АД, ЕИК 124121775, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „23-ти Септември“ № 4, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2059, 20 лева, представляваща неплатена част от общо дължимата цена за 503, 120 тона пшеница, доставена по договор за продажба № SGSW 22004 от 19.10.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2024 г., до окончателно плащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за продажба с № SGSW 22004 от 19.10.2022 г. Ищецът се е задължил да продаде на ответника 1000 тона пшеница, а последният се е задължил да заплати продажната цена от 660 000, 00 лева, или по 660, 00 лева за тон. На същата дата е издадена фактура № 1000002512 на стойност от 660 000, 00 лева.

Сочи се, че ищецът е предоставил на ответника 503, 120 тона пшеница. Останалото количество от 496, 88 тона не е доставено и съответно не е платено. За същото е издадено кредитно известие № 1000003013 от 20.02.2024 г.

В процесуалния документ се изтъква, че ответникът е извършил две плащания по договора – на 01.11.2022 г. е платил 132 000, 00 лева, а на 1

07.11.2022 г. е платил 198 000, 00 лева. Според ищеца, 3,120 тона от доставената пшеница, е останала неплатена.

Пред първоинстанционния съд ищецът се представлява от процесуалния представител – адвокат М. П.. Същият потвърждава, че процесната сума е платена от ответника. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Същият твърди, че на 28.05.2024 г. е погасил неплатения остатък от 2059, 20 лева. Същевременно оспорва твърденията от исковата молба, че е в неизпълнение по процесния договор и че е станал причина за образуване на делото.

В тази връзка подчертава, че ищецът е признал пълното плащане на доставената част от пшеницата в размер 503, 120 тона в производството по гр.д. № 1330/2023 г. по описа на Районен съд Добрич. Ответникът отрича между страните да са водени разговори за дължимост на процесната сума.

Настоява, че ищецът не го е канил да я заплати, поради което не е изпаднал в забава.

Прави се искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Ответникът не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 327, ал. 1 от ТЗ.

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен договор за продажба на пшеница; изпълнение на задължението си по процесния договор за предаване на 503, 120 тона пшеница на ответника; цената на стоката; както и изискуемостта на вземането по договора.

Наличието на облигационни отношения между страните по договор за продажба на пшеница се извежда от договор за продажба с № SGSW 22004 от 19.10.2022 г. По силата на съглашението ищецът се е задължил да прехвърли на ответника правото на собственост върху 1000 тона пшеница, „реколта 2022 г.“ Последният, от своя страна, се е задължил да заплати на ищеца продажна цена – 660, 00 лева за тон без вкл. ДДС. В договора е отразено, че сумата от 660 000, 00 лева, дължима за цялото количество пшеница, е била платена авансово към датата на сключване на договора – т. 3.1 от договора.

Страните не спорят, че 503, 120 тона пшеница са предадени на ответника. В тази връзка се представят и приемо-предавателни протоколи.

За извършената продажба е съставена фактура № 1000002512 от 19.10.2022 г. на стойност 660 000, 00 лева. Впоследствие, на 20.02.2024 г., е издадено кредитно известие № 1000003013/20.02.2024 г. към същата фактура, на стойност 327 940, 80 лв. за 496, 99 тона недоставена пшеница.

На 26.02.2024 г. главният счетоводител на ответното дружество е потвърдил получаването на кредитното известие. Потвърдил е също, че към 2 дата 26.02.2024 г. салдото е 2059, 20 лева. Изявлението на главния счетоводител на ответното дружество е направено в отговор на „молба за потвърждение“, изпратена от ищеца. Сумата от 2059, 20 лева е платена на ищеца на 28.05.2024 г. с преводно нареждане на л. 26.

По делото е приложена искова молба вх. № 9603/31.05.2023 г. от ищеца срещу ответника. Със същата се претендира неустойка за неизпълнение на процесния договор – неполучени по вина на ответника 496, 88 тона пшеница. В обстоятелствената част е посочено, че доставеното количество пшеница от 503, 120 тона е платено напълно и своевременно. Неплатени и недоставени са 496, 88 тона пшеница. Претенцията е отхвърлена като неоснователна с влязло в сила Решение № 11.01.2024 г. по гр.д. № 1330/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.

По делото е приета и нотариална покана, изпратена от ищеца до ответника, за плащане на парични задължения по договор № SGSW 22005/01.11.2022 г. Доколкото същата не касае процесния договор, не следва да бъда коментирана от съда.

Признаването на вземането и плащането на претендираната сума в хода на производството е основание за отхвърляне на предявения осъдителен иск срещу ответника за сумата от 2059, 20 лева, представляваща неплатена част от общо дължимата цена за 503, 120 тона пшеница, доставена по договор за продажба № SGSW 22004 от 19.10.2022г.

Като спорен се очертава единствено въпросът за разноските в производството. На тази плоскост се излагат противоположни твърдения относно това дали ответната страна е дала повод за образуване на делото.

В т. 3.1 от договора е отразено, че ответното дружество е платило авансово цената по договора в размер на 660 000, 00 лева. Това удостоверително изявление на ищеца е с характер на разписка, доказваща плащането на сумата към датата на договора - 19.10.2022 г. Този факт се опровергава от процесуалното и извънпроцесуално поведение на страните, между които, както стана ясно, не е спорно наличието на задължение в размер на 2059, 20 лева към датата на образуване на делото.

Изявлението в т. 3.1 не може да бъде тълкувано като уговорка за срок на плащане. Следователно, страните не са уговорили срок на плащане на вземането по договора, поради което приложима е разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ – „Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това“. Въпреки, че липсват доказателства за получаване на фактура № 100002512/19.10.2022 г. от ответното дружество, може да бъде направен обоснован извод, че това се е 3 случило най-късно на 20.02.2024 г., когато е получено и кредитно известие № 1000003013/20.02.2024 г. Този извод се подкрепя от удостоверителното изявление на главния счетоводител на ответното дружество – Радка Коева, която недвусмислено е удостоверила, че салдото към 26.02.2024 г., след получаване на кредитното известие от 20.02.2024 г., възлиза на 2059, 20 лева – молба и потвърждение на л. 10 от делото.

Следователно, до 06.03.2024 г., изискуемостта на вземането за процесната сума е настъпила. При това положение с категоричност може да бъде прието, че след тази дата ответното дружество е било в забава. Не е необходима нарочна покана за неизплатения остатък от задължението в размер на 2059, 20 лева. Това е така, защото страните са търговци и в отношенията им се прилага чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, която норма приравнява фактурата на покана за плащане, а както стана ясно, фактурата и кредитното известие са били получени от ответното дружество към дата 26.02.2024 г.

В случай, че не бъде възприета тезата за липса на уговорка за срок на плащане, следва да бъде отчетено, че в процесната фактура е посочен падеж на вземането за сумата от 660 000, 00 лева – 18.12.2022 г. И в тази хипотеза крайният извод е идентичен. Към датата на образуване на делото ответното дружество е било в забава и с поведението си е дало повод за предявяване на исковата молба.

Ето защо, в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски.

Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК. В настоящата инстанция е направил разноски в размер на 682, 37 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лева; държавна такса в размер на 82, 37 лева).

При тези мотиви, Районен съд Добрич

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Силк Газ БГ“ ЕООД, ЕИК 200491658, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ № 111, Бизнес център, ет. 9 срещу „Добруджански хляб“ АД, ЕИК 124121775, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „23-ти Септември“ № 4, иск с правно основание по чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2059, 20 лева, представляваща неплатена част от общо дължимата цена за 503, 120 тона пшеница, доставена по договор за продажба № SGSW 22004 от 19.10.2022г.

ОСЪЖДА „Добруджански хляб“ АД, ЕИК 124121775, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „23-ти Септември“ № 4 да заплати на „Силк Газ БГ“ ЕООД, ЕИК 200491658, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ № 111, Бизнес център, ет. 9 сумата от 682, 37 лева – разноски по гр.д. № 1188/2024 г. по описа на Районен съд Добрич.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5