Решение № 579 от 03.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. София, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЕПИ като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20221110209905 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Е. И като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9905 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ххх7“ ЕООД, ЕИК 175383154, представлявано от управител СДД срещу електронен фиш № 8504470901, с който на дружеството жалбоподател на 1 основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 187, ал. 1 и 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лв. за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 7, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се правят искания за отмяна като неправилен и незаконосъобразен така издадения електронен фиш /ЕФ/ поради съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на материалните разпоредби на закона, алтернативно се излагат доводи за маловажност на случая. Претендира разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не изпраща представител.

Депозирана е молба,с която се поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител искане електронният фиш да бъде потвърден и да се отхвърли жалбата като необоснована.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В ЕФ е посочено, че е издаден на основание чл. 189ж от ЗДвП. Съгласно ал.1 от въпросната разпоредба при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

В случая, съгласно посоченото в ЕФ, се касае за нарушение на чл. 179, ал.3а от ЗДвП, което при стриктно тълкуване на посочената разпоредба на ЗДвП би следвало да доведе до извод, че обжалваният фиш е издаден без правно основание, доколкото по аргумент за обратното, нарушенията по ал.3а не попадат в приложното поле на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП и те би следвало да се санкционират след издаване на АУАН и НП. Същевременно в чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП сочи приложимите правила по отношение на електронни фишове за нарушение по чл. 179, ал.3-3б от ЗДвП. Съдебната практика по чл. 179 от ЗДвП игнорира това законодателно противоречие и непълнота и приема, че то не представлява самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, поради което настоящата инстанция ще продължи с изброяването на допуснатите пропуски, за които отговорност носи 2 правоприлагащият орган, а не законодателят.

Обжалваният електронен фиш не отговаря на изискванията на закона, доколкото в него не е посочен по ясен и недвусмислен начин лицето, което е извършило твърдяното нарушение и нарушените разпоредби. В електронния фиш деянието на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 7 вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Според нормата чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП гласи, че: "Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице". Посочена като нарушена е и разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, регламентираща задължение за собствениците на МПС да не допускат движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство, т.е. субект на нарушението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е водачът на пътното превозно средство, докато субект на нарушението по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е собственикът на същото. С цитираните норми се създават правни задължения за различни правни субекти - за водач на пътното превозно средство и за собственик на МПС.

Жалбоподателят е юридическо лице и не притежава качеството "водач" по смисъла на параграф 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, поради което и той би следвало да бъде санкциониран единствено на основание чл. 102, ал. 2 от ЗДвП в качеството на собственик на процесното ППС. Волята на административнонаказващ орган относно субекта на отговорността обаче не следва да се извлича по тълкувателен път или от установеното пред съда, а да е изложена в атакувания акт по ясен и недвусмислен начин.

На следващо място като основание за налагане на имуществената санкция е посочено: чл. 179, ал. 3а във връзка с чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Според тази разпоредба водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Съгласно чл.

187а, ал. 1, при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – 3 от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. А съгласно ал. 2, т. 2 на същата разпоредба, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, в размер 1800 лв. – по чл. 179, ал. 3а.

В процесния електронен фиш се съдържат данни само за собственика на ППС, като отсъстват данни за водача, а по преписката не са представени данни за упражнено правото по чл. 187а ал. 4 ЗДвП – за подаване на декларация от собственика или ползвателя с посочване на лицето, което е извършило нарушението, поради което e посочена неотносима санкционна разпоредба. Съгласно чл. 179, ал. 3б във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. Именно това е била приложимата санкционна разпореда в случая, с оглед описаната в ЕФ фактическа обстановка. Така допуснатите нарушения при съставяне на ЕФ водят до противоречие относно субекта на твърдяното нарушение и представляват съществено нарушение на процесуалните правила, което е и самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен. Неприложима в случая е и разпоредбата на чл.

63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, доколкото се се касае за по-тежко наказуемо нарушение.

За пълнота на изложението и с оглед евентуална инстанционна проверка, настоящата инстанция ще изложи доводи и по отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка:

На 25.02.2021г., в 11:20ч., посредством електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, с устройство №10182, намиращо се на път А-6 км 50+427, било установено, че пътно превозно средство, товарен автомобил, Мерцедес 4141К АКТРОС, с рег. № хххх с технически допустима максимална маса 41000 , брой оси 4, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, собственост на „ххх“ ЕООД, се е движило в община Столична, по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Съдът намира за установена по безспорен начин така описаната фактическа обстановка от събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: 2 бр. снимки, писмено становище на Интелигентни Трафик Системи, справка за нарушения, писмено становище от ДД юрисконсулт в сектор 4

„Контрол и правоприлагане“ – София, Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, доказателствени записи по нарушението, Тристранен договор №14534, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и 284 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

По изложените вече съображения обаче ЕФ следва да бъде отменен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира такива, но не ангажира доказателства за реалното извършване на такива, поради което искането му следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

Р Е Ш И:

О Т М Е Н Я електронен фиш № 8504470901, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с който на „ххх“ ЕООД, ЕИК: 175383154 на основание чл. 179, ал. 3а, вр. с чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 7, вр. чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

Не присъжда разноски на жалбоподателя.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5