Акт № 6677 от 04.11.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6677 гр. София, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Вергиния Мичева

Членове:Румяна М. Найденова

Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100513284 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени от В. В. В., чрез адв. В. срещу решение № 18412/14.10.2025г., постановено по гр. д. № 36390/2025г. на СРС, 61 с-в, допълнено с решение № 819/14.01.2026г., постановено по гр. д. № 36390/2025г. на СРС, 61 с-в.

С обжалваните решения са отхвърлени предявените от В. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, срещу „Ма Бейкър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 51А, ет. 2, кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 153/15.04.2025 г. и със заповед № 424/25.04.2025г. на управителя на „Ма Бейкър“ ЕООД, и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „производител ръчно на хляб“ при ответника; и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ за заплащане на сумата от 6517 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 29.04.2025 г. до 24.07.2025 г. и за заплащане на сумата от 5483 лв., представляващо обезщетение за разликата в заплатите през времето през което е работил на по-ниско платена работа за периода от 25.07.2025 г. до 29.10.2025 г.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваните решения. Твърди 1 се, че при постановяването им съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че по делото е останал недоказан фактът на извършване на нарушението. Поддържа, че работодателят не е изискал предварително обяснения от служителя, с което е нарушил разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ. Излага доводи, че обжалваните заповеди са немотивирани, както и че липсва идентичност между описаното в искането за обяснения и посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, посоченият чл. 330 КТ касае друго нарушение, различно от това, за което е наложено дисциплинарното наказание. Счита, че не е извършена преценка на тежестта на извършеното нарушение, тъй като служителят е бил в състояние да изпълнява трудовите си задължения по време на цялата смяна. Моли решенията да бъдат отменени, а исковете уважени изцяло, като основателни и доказани.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материалноправни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение, което е прекратено, а в тежест на ответника да докаже законосъобразността на уволнението, както и, че извършеното от страна на служителя съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина.

От събраните по делото доказателства – трудов договор № 346/24.01.2024 г. и допълнителни споразумения към него № 391/01.09.2024 г., се установява, че между ищеца В. В. В. и ответника „Ма Бейкър“ ЕООД е било налице валидно трудово 2 правоотношение, по силата на което въззивникът е изпълнявал длъжността „производител ръчно на хляб“ при ответника, на пълно работно време и с брутно месечно трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди уволнението (м.март) в размер на 4535,35 лв.

Правото на уволнение на работника или служителя по своята правна същност съставлява преобразуващо субективно право, принадлежащо на работодателя, което води до прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 335 КТ това право се упражнява чрез едностранно волеизявление в писмена форма. Основанията за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя представляват изчерпателно изброени в закона юридически факти, възникнали след учредяването на трудовото правоотношение. В чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е посочено, че такова основание е налагането на дисциплинарно уволнение на служителя или работника. Съдебната практика приема, че налагането на наказанията по чл. 188 КТ - а именно забележка, предупреждение за уволнение или уволнение, е обусловено от провеждането на дисциплинарно производство, в което работодателят най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. В хипотеза на наложено наказание дисциплинарно уволнение законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение е обусловена от спазването на гореописаната процедурата, която цели да обезпечи правото на защита на наказания служител. Нарушението, обуславящо налагането на едно от изброените в чл. 188 КТ дисциплинарни наказания, може да се състои както в действие, така и в бездействие на служителя, което не съответства на дължимото по силата на сключения трудов договор поведение и по своята същност представлява накърняване на установената трудова дисциплина. Основание за пораждане на отговорността на работника или служителя е неизпълнението на възникналите в негова тежест задължения, които следва да бъдат изведени от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение.

В настоящия случай съдът намира, че по делото е безспорно установен фактът на извършеното нарушение.

Като доказателство по делото пред СРС е приет сигнал от В.Н.Б. от 14.04.2025 г., с който уведомява управителя на „Ма Бейкър“ ЕООД, „за сериозно нарушение на трудовата дисциплина, извършено от служителя В. В. В., на длъжност „производител ръчно на хляб“, по време на нощна смяна в периода вечерта на 11.04.2025 г. (петък) срещу 12.04.2025 г. (събота)“. В сигнала се твърди, че по информация от негови преки колеги, получена на 14.04.2025 г., В. е консумирал около 6 бири по време на работната си смяна. Посочено е, че при извършена проверка на камерите за видеонаблюдение, се потвърдило присъствието на служителя в нетрезво състояние и поведението му, съответстващо на употреба на алкохол.

3

Видно от констативен протокол от 15.04.2025 г., изготвен от В.Н.Б., М.Г.З. и Л.Л.А., същите са констатирали, че след получен сигнал от колеги на служителя В. В.

В., както и след извършена проверка чрез видеонаблюдение, било установено, че в нощната смяна от 11.04.2025 г. (петък) срещу 12.04.2025 г. (събота) В. В. В. е консумирал алкохол (около 6 бири) по време на работния процес. В телефонен разговор със служителя, той сам потвърдил, че е употребил алкохол по време на смяната, а проверката на камерите потвърдила присъствието му и поведението, съответстващо на употреба на алкохол.

По делото пред СРС е разпитана св. В.Б., изпълняваща длъжността продуктов мениджър при ответното дружество. Посочва, че ищецът бил на работа в нощта на 11.04.2025г. срещу 12.04.2025г. На следващия ден негови колеги съобщили, че В. е употребил алкохол. На 12.04.2025г. в 6.30ч., когато шофьорите отишли, за да вземат произведената стока, се оказало, че тя не е готова, което до този момент не се било случвало. Най – напред я потърсили от цеха, за да проверят защо хлябът все още не е пристигнал, свидетелката се обадила на шофьорите, които й казали, че хлябът не е бил готов навреме и затова се забавили. Шофьорите обяснили, че продукцията не била готова, тъй като В. и другият колега, с когото били на смяна - К., изглеждали в нетрезво състояние. Същият ден – на 12.04.2025г. на свидетелката се обадил друг колега на В., който работи също като производител на хляб, но на друга локация.

Обяснил, че през нощта В. му се обадил и го помолил, след като приключи със своето производство, да отиде и да му помогне, тъй като не успял да приготви продукцията навреме, защото бил в нетрезво състояние. Свидетелят отишъл на място и сам видял, че В. и колегата му К. били в нетрезво състояние. В. останал заедно със С. да издадат продукцията, но това се случило със закъснение. Свидетелката се обадила на управителя на ответното дружество – М.З., която поискала обяснения от ищеца. Макар че не е била непосредствен свидетел на този разговор, свидетелката твърди, че самата управителката З. й е споделила за проведения разговор. В него В. не отрекъл да е употребил алкохол, а е казал, че „4 бири не са нищо“. На следващия ден вечерта 12.04.2025г. В. не бил на работа, но на смяна бил колегата му К. от предишната вечер.

След получен сигнал от друг служител, който е бил на работа по това време, свидетелката отишла на място и попитала К. дали е пил предишната вечер, на което той отговорил, че и вчера също е пил, заедно с В.. Посочил е, че предишната вечер лично купил на В. 6 бири. Свидетелката проверила камерите в обекта заедно с другия свидетел Л.А.. Видяла, че при пристигане на работа се изважда плик, в който има стъклени бутилки с бира, прибират се в хладилника и по време на вечерта една по една се изваждат и се консумират от В., а колегата му К. консумирал водка. При прегледа на записа установила, че в началото В. работил нормално, но след това неговите движения започнали да стават забавени. Сама свидетелката видяла на записа как В. изважда бутилката с бира и я консумира. Категорична е, че бутилките са били бирени, 4 макар че не е могла да види алкохолно съдържание и етикет, като същите са били поне 4 на брой.

Разпитан свидетелят Л.А. твърди, че работи в ответното дружество като административен мениджър и управление на човешките ресурси. Твърди, че лично е гледал видеозапис, в който се вижда как В. употребява алкохол – бира на 11.04.2025г. срещу 12.04.2025г. На камерите видели как В. и колегата му си сложили бири в хладилника, а след това от време на време си вземали и пиели докато работели.

Шофьорите от отдел „Логистика“ казали лично пред свидетеля, че продукцията била закъсняла и се наложило друг техен колега - С., който работи на друго място нощна смяна, да дойде и да помогне за приключване на продукцията. При проверка на място на обекта на следващата вечер, заедно с другата свидетелка, установили колегата, с който В. бил на смяна предната вечер. Същият отново консумирал алкохол, като на поисканите му обяснения К. отговорил, че не пие само той, а предната вечер В. изпил 5 – 6 бири. Свидетелят посочва, че служителите работят с ножове, електрически нож за рязане и изрязване на хляб, с голяма тестобъркачка с един много голям нож , както и с конвектомати, подови печки, с много висока температура, което крие много големи рискове.

От така събраните писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, въззивният съд намира за безспорно и категорично установено, че на 11.04.2025г. срещу 12.04.2025г., по време на нощната му смяна, В. е употребил алкохол.