Решение № 16485 от 12.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16485 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20231110129576 по описа за 2023 година

Ищецът В. Ц. Ц. е предявила срещу ответника Т..... - СОФИЯ кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със Заповед № 1-304/09.05.2023 г. на ректора на Т..... - СОФИЯ и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител на отдел „Студентски общежития и столове - АУП“ при ответника – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е работил при ответника на посочената по-горе длъжност, като с посочената по горе заповед трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ. Поддържа, че гореописаната заповед е незаконосъобразна по подробно изложените в исковата молба съображения, а именно не бил налице фактическият състав на прекратителното основание.

Сочи, че е започнал работа в Т..... – СОФИЯ през м. май 2007 г. на длъжност „системен администратор“, която изисквала да притежава и ръководни умения, като в последствие с допълнително споразумение от 02.12.2019 г. бил преназначен на длъжността „ръководител на отдел „Студентски общежития и столове - АУП“. Твърди, че при преназначаването 1 на посочената длъжност нямал икономическо образование, но притежавал достатъчно опит като ръководител. Излага твърдения, че през м. декември 2022 г. срещу него било образувано дисциплинарно производство, във връзка с което не му било наложено дисциплинарно наказание, тъй като основното нарушение – наличие на голяма сума в касата, не се дължало на негово виновно поведение. Навежда доводи, че поради невъзможността да бъде уволнен дисциплинарно през м. януари 2023 г. в длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност било въведено изискване за определено образование, което той не притежавал. По подробно изложени в исковата молба съображения счита, че промяната в длъжностната характеристика е направена от работодателя само и единствено с цел прекратяване на трудовия му договор.

Ответникът Т..... - СОФИЯ, в законоустановения едномесечен срок, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като излага подробни аргументи, че при прекратяване на трудовото правоотношение е спазена законовата процедура и уволнението на ищеца е законосъобразно.

Претендира разноски.

Излага твърдения, че образуваното през м. декември 2022 г. срещу ищеца дисциплинарно производство е във връзка с констатации за недобрата работа на отдела под неговото ръководство основно по отношение на финансовата дисциплина и управлението на ресурс и персонал. Навежда доводи, че изменението в образователните изисквания за заеманата от ищеца длъжност е част от предвидените в Заповед №170/20.01.2023 г. на ректора на Т..... – СОФИЯ мерки, целящи оптимизиране на работата на отдела и няма за единствена цел прекратяване на трудовия договор с ищеца.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представеното по делото Допълнително споразумение №1-2515/02.12.2019 г. към трудов договор № I2171/17.05.2007 г. се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение за неопределено време, по силата на което ищецът е заемал длъжността „ръководител на отдел „Студентски общежития и столове - АУП“ (считано от 02.12.2019 г. ).

Това трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, 2 ал.1, т.6, предл. 1 от КТ при неспазен срок на предизвестие, считано от 10.05.2023 г., като Заповед № 1-304/09.05.2023 г. на ректора на Т..... СОФИЯ, е връчена на ищеца на 09.05.2023 г., което е удостоверено с полагането от ищеца на подпис върху заповедта.

По делото е представена длъжностна характеристика за длъжност „ръководител“ СОС, утвърдена от ректора на Т..... – СОФИЯ на 20.01.2023 г., видно от която за заемане на длъжността се изисква следното образование – висше – магистърска степен по професионални направления икономика и управление. Горепосочената длъжностна характеристика е връчена на ищеца на 05.04.2023 г., като отказът му да я получи е удостоверен с подписите на двама свидетели.

По делото е представена и покана с изх.№21-00-94/05.04.2023 г. от ректора на Т..... – СОФИЯ до ищеца, видно от която във връзка с изменението на длъжностната характеристика за длъжността „ръководител“ СОС, утвърдено от работодателя на 20.01.2023 г. на ищеца е дадена възможност да представи диплома за завършено образование, отговарящо на изискванията на т. II, 1 от изменената длъжностна характеристика. Горепосочената покана е връчена на ищеца на 05.04.2023 г., като отказът му да я получи е удостоверен с подписите на двама свидетели.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че ищецът В.

Ц. Ц. не притежава висше образование, степен „магистър“ по професионални направления икономика и управление.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ

Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ предвижда правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя, в случаите когато той не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа.

Всички, предвидени в чл. 328 от КТ хипотези, включително и предвидената в чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ възможност, даващи право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя се основават на факти и обстоятелства, възникнали след 3 сключването на трудовия договор. Именно тези нови факти и обстоятелства дават възможност на работодателя, чрез едностранно изявление да внесе промени във валидно възникналото и съществуващо трудово правоотношение, като прекрати същото.

В т. 2 от ТР № 4/01.02.2021 г., постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на ВКС изрично е посочено, че и при двете основания за едностранно прекратяване на трудовия договор-по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и п о чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ - се изисква работодателят да е въвел нови изисквания за заемане на длъжността, след като вече е възникнало трудовото правоотношение. Т.е. основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовия договор с работника или служителя е приложимо, ако промяната на изискванията за образование и квалификация за заеманата от него длъжност е настъпила след сключването на договора и той не отговаря на тях.

По правилата на чл. 154, ал.1 ГПК тежестта на доказване, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението, носи работодателят - ответник по настоящото дело. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание се обуславя от проявлението на следните обстоятелствата - 1. да е налице изменение на изискванията за образование на лицата, които заемат дадена длъжност, като това изменение на образователните изисквания да е извършено преди уволнението; 2. компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за изменение на изискванията за образование за заемане на определена длъжност; 3. уволненият работник или служител да не е отговарял на новите образователни изисквания и 4. актът, с който е прекратеното трудовото правоотношение, да бъде мотивиран, с очертаване на фактическите основания, които са обосновали волята на работодателя да уволни съответния работник или служител. Проявлението на тези обстоятелства предпоставят законосъобразното упражняване на потестативно субективно право на работодателя, който с едностранно волеизявление може да прекрати процесното трудово правоотношение.

Съдебната практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е константна за това, че въпросът какво образование и квалификация са необходими за съответната длъжност е въпрос от компетентността на работодателя. Той е в правото си, с оглед на изпълняваните от съответната 4 длъжност функции, да прецени какво образование и квалификация и на какво ниво са необходими за тяхното изпълнение и да предвиди такива, като условие за заемане на длъжността или съответно да ги измени ако това е необходимо. Тази негова преценка е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, като съдът не е компетентен да се произнася какво образование и квалификация са необходими за заемане на съответната длъжност или за това дали извършеното изменение на изискванията е било необходимо.

Съдебен контрол върху преценката на работодателя за изменение на изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността е допустим в случаите на оспорване на уволнението само при надлежно въведени от работника твърдения за злоупотреба с право или дискриминация от страна на работодателя (в този смисъл - решение № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 192/14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г., решение № 60276/06.01.2022 г. по гр. д. № 4103/2020 г. описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и др.).

По силата на установената в чл. 8, ал. 2 от КТ презумпция добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Затова при спор относно законността на уволнението работодателят е освободен от задължението да доказва, че добросъвестно е упражнил правото си да прекрати трудовото задължение на работника или служителя. Презумпцията за добросъвестност е оборима, поради което доказателствената тежест за установяване на злоупотребата с право от страна на работодателя се носи от работника или служителя. За да бъде установено наличието или не на злоупотреба с право от страна на работодателя следва да бъдат установени конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за това. Същите следва да бъдат включени в предмета на делото по установения за това ред от страната, която има интерес от установяването им. Това е страната, която носи доказателствената тежест за оборването на презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ .

При спор за законността на уволнението тази страна е работникът или служителят, който трябва да обоснове твърденията си за злоупотреба с право от страна на работодателя като посочи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да бъдат направени изводи в тази насока.

5

След анализ на установената практика, настоящият състав намира, че за да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърденията на ищеца за злоупотреба с право. В същия смисъл е и Решение № 58/30.07.2015 г. по гр. д. № 2600/2014 г. ВКС ІV ГО.

По делото е установено, че по силата на сключеното Допълнително споразумение №1-2515/02.12.2019 г. към трудов договор № I-2171/17.05.2007 г. между страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено време, по силата на което ищецът е заемал длъжността „ръководител на отдел „Студентски общежития и столове - АУП“ (считано от 02.12.2019 г. ).

Към момента на сключването на договора за заемането на длъжността се е изисквало висше образование – техническо, магистър, каквото няма спор между страните по делото, че ищецът притежава.

Със заповед №170/20.01.2023 г. на ректора на Т..... – СОФИЯ, въз основа на доклад, изготвен от проф. дн инж. Н. Н., помощник-ректор на Т.....

– СОФИЯ, са утвърдени промени в разписанието на длъжностите на Т..... – СОФИЯ. Тази заповед е издадена въз основа на предложените в доклад, изготвен от проф. дн инж. Н. Н., помощник-ректор на Т..... – СОФИЯ мотиви, с които е обоснована необходимостта от оптимизиране дейността на отдел „Студентски общежития и столове - АУП“. По делото е представена длъжностна характеристика за длъжност „ръководител“ СОС, утвърдена от ректора на Т..... – СОФИЯ на 20.01.2023 г., видно от която за заемане на длъжността се изисква следното образование – висше – магистърска степен по професионални направления икономика и управление. Горепосочената длъжностна характеристика е връчена на ищеца на 05.04.2023 г., като отказът му да я получи е удостоверен с подписите на двама свидетели.