Разпореждане № 3198 от 21.10.2026, Районен съд - Лом

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3198 гр. гр. Лом, 21.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Частно гражданско дело № 20261620103034 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Д. Д.

Д., ЕГН **********, с посочен настоящ адрес: ************, за сумите: 1/ Главница 161.79 EUR за периода 17.06.2025 г. - 17.03.2026 г., ведно със законната лихва от 09.10.2026 г.; 2/ Мораторна лихва 7.08 EUR за периода 18.06.2025 г. - 09.10.2026 г.; 3/ Такса 337.47 EUR, начислена на 17.03.2026 г.

Посочено е в заявлението, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 9072-00206849 от 17/12/2024 год.

Вземането е цедирано на заявителя:

На 22.12.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК 201318404, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу Д. Д. Д., произтичащи от Договор за заем MicroCredit № 9072-00206849 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9072-00206849 и двата от дата 17.12.2024 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК 203670940 е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК 201318404.

Длъжника е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Микро Кредит“ АД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/9072-00206849 от дата 07.01.2026 г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

В т. 5 от заявлението, „Допълнителни изявления и допълнителна 1 информация“ е посочено, че: На 17.12.2024 г. Между „Микро Кредит“ АД и Д.

Д. Д. е сключен договор за заем MicroCredit № 9072-00206849, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 1000 лева.

Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 1000 лева,като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия. Съгласно Общите условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва,която е в размер на 290.75 лева, на 15 равни месечни погасителни вноски, в размер на 86.05 лева, като първата погасителна вноска е платима на 15.11.2025 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 1290.75 лева. На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр – Искане за допълнителни услуги, на 17.12.2024 г. между „Микро Кредит“ АД и Д. Д. Д. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9072-00206849, съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 1414.35 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 15 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 136.34 лв., при първа погасителна вноска, платима на 15.11.2025 г. Преди подаване на заявлението длъжникът е погасил 349.50 евро, което е отнесено към главницата и е взето предвид при формиране на претенциите.

По заявената претенция, предвид въведените твърдения и ангажираните писмени доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде само за вземанията за главница и за разноските и да се отхвърли по отношение на останалите претендирани суми, като съображенията за това се следните:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, както и да следи за неравноправни клаузи в договора, за неизпълнение на който се иска издаване на заповед за изпълнение.

Претендираното вземане произтича Договор за потребителски кредит № 9072-00206849 от 17/12/2024 год. със заемодател Микро Кредит АД, небанкова финансова институция, и физическото лице Д. Д. Д., по силата на който е предоставен заем в размер на 1000 лева (511,29 €) при договорен лихвен процент 40.48 % и срок за погасяване 15 месеца на 15 равни 2 погасителни месечни вноски в размер на 86,05 лв. (44,00 €). ГПР е посочен на 48.90 % и общо дължима сума по договора 1290,75 лв. (659,95 €) без яснота какви компоненти са взети предвид като разходи по кредита за определяне посочения ГПР с оглед изискванията на чл. 19, ал.1 ЗПК.

На същата дата страните са сключили и договор за допълнителни услуги, представляващи пакет „Комфорт“, за които е договорено плащане на по 94,29 лева (48,21 €) месечно, за срока на договора за заем, които се предоставят като „допълнение към подписан договор за заем“, съответно са свързани с него. Макар в договора „за допълнителни услуги“ да не е посочена общата им цена, то чрез просто пресмятане се установява, че тя е 1414.35 лева или 723,15 евро.

За тази цена „Допълнителните услуги“ в пакета включват: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в специални промоции.

Безспорно по отношение процесния договор за заем и свързания с него договор за допълнителни услуги са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и на Закона за защита на потребителите.

Неравноправните клаузи в потребителските договори са дефинирани в чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите / ЗЗП/ , съгласно който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Като неравноправна съгласно чл. 143, т. 19 ЗЗП се приема клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.

Именно с оглед възможността на потребителя да прецени тези последици, в ЗПК е предвидено като част от задължителното съдържание на договора посочване на годишния процент на разходите /ГПР/и общата дължима сума, изчислени към датата на сключване на договора , като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложението към закона начин.

От приложения договор се установява посочен ГПР 48.90 %, без в същия да са включени разходите за закупени допълнителни услуги – пакет Комфорт, за които потребителят дължи заплащане на сума в общ размер на 1414.35 лева или 723,15 евро, дължима при сключване на договора заем на равни погасителни вноски от по 94,29 лева (48,21 €) за срока на договора за заем и без значение дали услугите ще се ползват/предоставят или не.

Несъмнено тези суми представляват разходи по кредита, поради което и с оглед чл. 19, ал. 1 ЗПК се включват в годишния процент на разходите по кредита съгласно формулата за изчисляването му, приложена към закона.

При предоставен реално за ползване кредит в размер на 1000 лева 3

(511,29 €), за 15 месеца от потребителя се иска заплащане на обща сума в размер на 2705.1 лева (1383,10 €) – надвишаваща с повече от 270% размера на кредита, което обосновава извод за нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК за максимален праг на ГПР – петкратния размер на законната лихва.

Непосочването в договора на действителния годишен процент на разходите по кредита е ограничило възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключения договор за потребителски кредит (чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП), а допуснатото нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК обосновава нищожност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК.

ЗПК предвижда специална защита на потребителите при сключване на договорите за потребителски кредит, като целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит, поради което и същият е приложим закон при преценката от страна на съда по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

От друга страна, видът на т.нар. „допълнителни услуги“ са част от основните права и задължения на страните по договора за заем, относими към погасяване на същия, евентуално предоговаряне на условията по него и представляват действия по управление на кредита, за които законодателят в чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е предвидил забрана за събиране на такси.

В случая за всички т.нар. „допълнителни услуги“ потребителят е натоварен да дължи заплащане на сума без значение дали ще ползва дадена услуга, което обосновава извод за значително неравновесие между правата и задълженията на страните по него и не отговаря на изискването за добросъвестност, съответно може да се предположи, договорът за допълнителни услуги е сключен във вреда на потребителя и като такъв е нищожен.

Предвид гореизложеното съдът приема, че е налице голяма степен на вероятност договорът за заем и свързания с него договор за допълнителни услуги да са нищожни като сключени в нарушение изискванията на ЗПК и наличие на неравноправни клаузи, поради което и на осн. чл. 411,ал. 2, т. 2 и т.

3 от ГПК

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ ЧАСТИЧНО Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу Д. Д. Д., ЕГН **********, с посочен настоящ адрес:

************, за сумите:

1/ Мораторна лихва 7.08 EUR за периода 18.06.2025 г. - 09.10.2026 г.;

2/ Такса 337.47 EUR, начислена на 17.03.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираната главница и разноските по заповедното производство 4 съобразно уважената част от заявлението.

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърлената част, като довнесе следващата се държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване в отхвърлителната си част, с частна жалба пред Окръжен съд - Монтана в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5