Определение № 2561 от 02.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2561 гр. София, 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512200 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.130 ГПК.

Образувано е по повод подадена от Ц. И. Н. и С. С. Д. /ищци по делото/- чрез адв. Р. М. частна жалба срещу Определение от 22.09.2025 г. по гр.д.№ 76018/ 2024 г. на Софийски районен съд, 176 състав, с което на основание чл.130 ГПК е върната като недопустима исковата им молба срещу „Банка ДСК“ ЕАД. Жалбоподателите считат определението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът възприел погрешно твърденията им в исковата молба, като заменил действителния характер на претендираните вреди с интерпретацията, изложена от ответника. Сочат, че са предявили иск за обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в осуетена възможност да бъде изплатено застрахователно обезщетение по групова застраховка „Кредитна защита“, което би погасило остатъка по кредита на наследодателката им С.Г. Д.а в размер на 5 000 лв., а за всеки от тях пропуснатата полза се равнява на 1/2 от тази сума. Съдът неправилно приел, че липсват твърдения за вреди, доколкото пропуснатата полза представлявала нереализирано увеличение на имуществото, а не разход или намаляване на патримониума, в която връзка се позовават на Тълкувателно решение № 3/13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ВКС- ОСГТК. Оспорват извода на районния съд, че искането води до осъждане на банката да плати на себе си, тъй като претендираните суми следвало да бъдат заплатени по банковата сметка на наследодателката им, чиито титуляри по наследяване били жалбоподателите. Поради изложеното молят обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконо-съобразно.

Ответникът по частната жалба- „Банка ДСК“ АД- чрез юриск. Й. М. оспорва същата и моли обжалваното определение като правилно, законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено. Поддържа, че въпреки конкретните указания на съда ищците не са отстранили нередовностите на исковата молба и не са конкретизирали нито характера на твърдените вреди, нито правния интерес от исковата защита.

Искането им имало недопустим петитум, тъй като съдът следвало да осъди банката да заплати сама на себе си задължения по кредита, по който тя е кредитор, което било процесуално недопустимо. Освен това претенцията за пропуснати ползи била неясна, вътрешно противоречива и недоказана, като липсвала сигурност за възможно имуществено увеличение в полза на ищците. Твърдяната полза- евентуално погасяване 1 на кредита, би увеличила имуществото на банката като кредитор, а не на наследниците, поради което те не притежавали правен интерес. Поради изложеното ответникът моли обжалваното определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено, както претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадена от Ц. И. Н. и С. С. Д. искова молба, с която срещу „Банка ДСК“ АД са предявени активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, изр.2 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата 5 000 лева, или на всеки по 2 500 лв., представляващи обезщетения за претърпени имуществени вреди.

С определение от о.с.з. на 9.06.2025 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищците по чл.129, ал.2 ГПК за отстраняване нередовности на същата, като: уточнят характера на твърдените имуществени вреди по смисъла на чл.82 ЗЗД- дали се касае за пропуснати ползи, в какво конкретно се изразяват, или за претърпени загуби във връзка с твърдяно виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника; да посочат изрично дали твърдят да са заплатили непогасената част по договора за кредит на своята наследодателка; както и да конкретизират съдържанието и правната природа на искането, формулирано като „плащането да се извърши на Банка ДСК и в погашение на неиздължения остатък по договора за кредит“, включително да заявят дали поддържат това искане във вида, в който е предявено. Съобщението за това определение е надлежно връчено на ищците на 12.06.2025 г.

В изпълнение на дадените от съда указания ищците са депозирали молба вх.№ 213863/ 18.06.2025 г., в която заявяват, че не са погасили неплатения остатък по договора за кредит, сключен от наследодателката им С. Д.а с „Банка ДСК“ ЕАД, но поддържат, че претендират от „Банка ДСК“ ЕАД обезщетение за пропуснати ползи, равняващи се на дължимия остатък по този кредит. Освен това сочат изрично, че желаят присъдените суми да бъдат изплатени от „Банка ДСК“ ЕАД в полза на самата „Банка ДСК“ ЕАД, като бъдат отнесени за погасяване на неиздълженото задължение по договора за кредит.

С обжалваното определение от 22.09.2025 г., като е приел, че указанията не са изпълнени с молбата от 18.06.2025 г. и че противоречията в обстоятелствената част на исковата молба не са преодолени, първо-инстанционният съд е върнал исковата молба като недопустима на основание чл.130 ГПК. Посочено е в мотивите на цитирания съдебен акт, че ищците претендират от ответника вземане за вреди с характер на пропуснати ползи, като едновременно заявяват, че не са извършили разход, плащане или каквото и да било разпоредително действие от своя патримониум, което да обоснове наличието на интерес от такава искова защита, като е налице и недопустим петитум на исковете им, тъй като претендират ответникът да бъде осъден да заплати сам на себе си неиздължения остатък по договора за кредит на общата им наследодателка.

Това определение, по преценка на Софийски градски съд, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл.127, ал.1 и по чл.128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, а според нормата на чл.130, изр.1 ГПК, 2 когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.

Проверката за допустимост на предявения иск, която съгласно чл.130 ГПК съдът извършва едновременно с проверката за редовност на исковата молба, се основава на изложените в нея обстоятелства и петитум. На този етап съдът проверява процесуалната правоспособност и дееспособност на страните, надлежната им процесуална легитимация, подведомствен ли е спорът на съда, а в случаите, когато предявяването на иска е обусловено от преклузивен срок- спазен ли е този срок. По реда на чл.130 ГПК съдът може да направи извод за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес от търсената защита, когато този извод следва непосредствено от съдържанието на исковата молба. При тази предварителна проверка за допустимост не се проверява дали приложените към исковата молба доказателства подкрепят фактическите и правните твърдения на ищеца относно съществуването на спорното материално право. Когато наведените в исковата молба обстоятелства, релевантни за наличието на правен интерес от търсената с иска защита /или за друга процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът е длъжен също да следи служебно/, са непълни или неясни и тази неяснота не може да бъде преодоляна от представените с молбата доказателства, съдът следва да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да уточни тези обстоятелства, като представи и съответните доказателства за тях, тъй като по силата на чл.7 и чл.10 ГПК има задължение да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните и да им съдейства за изясняване на делото от фактическа и правна страна. При противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба първоинстанционният съд е длъжен да укаже на страната да отстрани противоречието по реда на чл.129 ГПК. Същото задължение във връзка с приложението на чл.130 ГПК първо-инстанционният съд има и когато от исковата молба не следва по категоричен начин извод за допустимост на предявения иск, в който случай на ищеца следва да бъдат дадени указания за обосноваване на съответните предпоставки за допустимост.

В настоящия случай с цитираното определение от о.с.з. на 9.06.2025 г. първоинстанционният съд е дал именно такива указания, насочени към прецизиране на предявените осъдителни искове и към привеждане в съответствие на обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Законосъобразно дадените от съда указания по чл.129, ал.2 ГПК, целящи конкретизиране характера на претендираните от ищците имуществени вреди и обосноваване правния им интерес от търсената искова защита, обаче са останали неизпълнени, вкл. с подадената на 18.06.2025 г. уточнителна молба. Не е ясно дали обезщетението се търси за пропуснати ползи или за реално претърпени загуби по смисъла на чл.82 ЗЗД, като според даденото в Тълкувателно решение № 3/ 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/ 2021 г. на ВКС- ОСГТК, тълкувателно разрешение и утвърдената практика на ВКС пропуснатата полза представлява нереализирано увеличение на имуществото и може да бъде предмет на иск, само ако е налице реален интерес за ищците и конкретна възможност за имуществено увеличение, което в случая липсва. Освен това заявеният от ищците петитум на исковете /последен абзац/ съдържа недопустимо искане в смисъл ответникът да заплати сам на себе си неиздължения остатък по договора за кредит.

Направеното в частната жалба уточнение, че „претендираните суми следва да бъдат заплатени по банковата сметка на наследодателката, чиито титуляри по наследяване са жалбоподателите- ищци“, също не води до търсената конкретизация на спорното право и на петитума на предявените искове.

Според установената по приложението на цитираните норми практика на ВКС 3 исковете без правен интерес /в посочения по- горе смисъл/ и с противоречив петитум подлежат на връщане като процесуално недопустими, което разрешение, по преценка на настоящия въззивен съд, е приложимо и в настоящия случай.

Предвид липсата на конкретизация относно характера на вредите, неустановеният имуществен интерес и процесуално недопустимия петитум, обжалваното определение, с което исковата молба е върната като недопустима на основание чл.130 ГПК, като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството частните жалбоподатели дължат да заплатят на ответника по жалбата „Банка ДСК“ АД сумата 51.13 евро /100 лв./- разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 22.09.2025 г., постановено по гр.д. № 76018/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГК, 176 състав, с което на основание чл.130 ГПК исковата молба на Ц. И. Н. и С. С. Д. е върната като процесуално недопустима.

ОСЪЖДА Ц. И. Н. /ЕГН **********/ и С. С. Д. /ЕГН **********/ да заплатят на „Банка ДСК“ АД- гр. София /ЕИК 121830616/ общо сумата 51.13 евро /петдесет и едно евро и 13 евроцента, с левова равностойност 100 лв./- разноски за частното въззивно производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4