Присъда № 69 от 09.05.2024, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда №69/09.05.2024г.:

Срещу подсъдимия Т.Т.Г. от гр.Плевен е повдигнато обвинение за това, че:

На 15.10.2022г., в затвор гр.Плевен, в условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство - дръжка от метла противозаконно отнел чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор, а именно 9 броя фонокарти на мобилен оператор *** за стационарен телефон *** и 1 бр.цигари *** на обща стойност 118.30лв. от владението на собственика Г.И.С. от гр.Д.Дъбник обл.Плевен, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.2 и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б. „а“ от НК.

Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия Т.Т.Г. и моли съда да му определи наказание в размер на пет години лишаване от свобода, като така определеното наказание да бъде намалено с основание чл.58а от НК с една трета, или подсъдимият Г. да търпи 3 години и четири месеца лишаване от свобода.

Повереникът на частния обвинител Г.И.С. адв. Н.Я. от АК-Плевен навежда правни доводи, че обвинението е доказано по несъмнен начин и моли съда да определи на подсъдимия минималното предвидено в закона наказание лишаване от свобода за срок от пет години.

Подсъдимият Т.Т.Г. разбира обвинението за какво е, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, отнася се критично към извършеното и моли съда да му определи наказание под минималния предвиден в закона размер.

Назначеният служебен защитник на подсъдимия Т.Т.Г. адв. Ц.Ц. навежда правни доводи, че обвинението срещу подсъдимия Г. е доказано по несъмнен начин и моли съда да определи наказание при условията на чл.55 от НК, като отчете признаване на вината, ниската щета и тежкото му социален статус.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Със споразумение № 103/13.03.2018г. по НОХД 1101/2016г. на СРС на подсъдимия Т.Т.Г. е определено наказание две години лишаване от свобода при строг режим за извършено през периода 17.01.2015г. – 23.02.2015г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„“а“ и б.“б“ вр. чл.26 ал.1 от НК.

Подсъдимият Т.Т.Г. излежавал присъда лишаване от свобода в затвора гр.Плевен. Подсъдимият Г. се нуждаел от набавяне на парични средства и решил да извърши кражба на фонокарти, които след това да продаде чрез натурална размяна на различни лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в затвора гр.Плевен.

1

За целта на 15.10.2022г. подсъдимият Г. издебнал пострадалия Г.И.С., който решил да ползва общата тоалетна в затвора гр.Плевен, намираща се на първия етаж, до която достъпът бил свободен. Свидетелят Г.С. преметнал ползваните от него къси панталони на една от преградите между тоалетните.

Подсъдимият Г. знаел, че С. притежава фонокарти и ги държи именно в тези панталони. Подсъдимият Г. с помощта на дръжка от метла повдигнал и взел късите панталони и от джоба взел 9 броя фонокарти, съдържащи общо сто импулса, както и кутия цигари, след което върнал панталоните на мястото им.

С. не забелязал това, но друг лишен от свобода - свидетелят М.Ф.Ф., бил свидетел на действията на подсъдимия Г.. Свидетелят Ф. от страх да не възникне конфликт не спрял подсъдимия Г., но веднага след това информирал С..

Подсъдимият Г. продал чрез натурална размяна 9 броя фонокарти на свидетеля А.Д.М., за 8 бр. кутия с цигари. М. без да знае за произхода на картите ги дал на друг лишен от свобода – свидетеля Я.Р.М., който от своя страна ги употребил всичките с изключение на една, която, след като научил, че са откраднати, ги предал на инспектор социална дейност Ж..

От заключението на вещото лице Е.Г. по назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на противозаконно отнетите движими вещи, предмет на престъпното деяние, собственост на Г.С., към момента на деянието – 15.10.2022г. е 118,30лв.: 9 броя фонокарти на *** -112.50лв и кутия цигари *** – 5,80лв.

Горната фактическа обстановка се установява от направените самопризнанията на подсъдимия Т.Т.Г. и обявени от съда по реда на чл.372 ал.ІV от НПК, както и от всички събрани доказателства в досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК – показанията на свидетелите Г.И.С., С.Й.С., Я.Р.М., М.Ф.Ф. и А.Д.М., заключението на вещото лице Е.Г. по изготвената съдебно оценителна експертиза, свидетелство за съдимост, веществени доказателства и писмени доказателства.

От така установената фактическа обстановка е видно, че Т.Т.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.2 и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б. „а“ от НК.

От обективна страна подсъдимият Т.Т.Г. на 15.10.2022г., в затвор гр.Плевен, в условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство - дръжка от метла противозаконно отнел чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор, а именно: 9 броя фонокарти на мобилен оператор *** за стационарен телефон *** и 1 бр.цигари *** на обща стойност 118.30лв. от владението на собственика Г.И.С. от гр.Д.Дъбник обл.Плевен, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Тези движими вещи, чиято обща стойност е 118.30лв лева, подсъдимият е взел без съгласието на Г.И.С., като е прекъснал досегашното му владение върху 2 съответните им вещи и е установил своя фактическа власт. Подсъдимият Г. се е разпоредил с противозаконно отнетите вещи като ги е продал чрез натурална размяна на други лишени от свобода.

Подсъдимият Т. е обвинен в кражба на фонокарти на мобилен оператор и цигари, които могат да бъдат обект на такова престъпление. Съгласно задължителните указания, дадени с ППВС № 6/71г., т.II.1, предмет на кражбата може да бъде движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност, както и ценни и други книжа, които материализират имуществени права /относно последното – и ТР № 116/1983г. на ОСНК/. 9 - те броя фонокарти на мобилния оператор *** за стационарен телефон *** материализират имуществени права Следователно те могат да бъдат предмет на кражба, защото притежават паричен еквивалент .

Подсъдимият Г. е отнел вещи, които не са били под постоянния надзор на собственика. Правната доктрина и съдебната практика са неизменни в разбирането си за това кога е налице кражба на вещи без постоянен надзор.

Такива са вещите, които по обичай, по естество, по предназначение или поради други наложили се обстоятелства са оставени на обществено доверие, без постоянен надзор, независимо от това къде се намират тези вещи - на поле или в населено място без организирана охрана – тогава, когато собственикът или държателят практически не е в състояние да упражнява постоянен надзор или да вземе други мерки за тяхната защита. В конкретния случай вещите са били оставени на обществено доверие, на открито място, до което са имали достъп неограничен кръг лица и тези вещи са били наблюдавани само периодично от техния собственик. Поради изложеното, деянието следва да бъде квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК.

За улеснение при осъществяването на изпълнителното деяние подсъдимият е използвал дръжка от метла – техническо средство по смисъла на чл. 195, ал. 1 т. 4 НК.

Квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1 т. 4 НК и обществената опасност на деянието изключват маловажния случай по смисъла на чл. 93 т. 9 НК.

Видно от електронна справка за съдимост рег.№ 230406005000162091 от 6.04.2023г. се установява, че подсъдимият Т.Т.Г. е осъден със споразумение № 103/13.03.2018г. по НОХД 1101/2016г. на СРС на основание чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„“а“ и б.“б“ вр. чл.26 ал.1 от НК на наказание две години лишаване от свобода при строг режим.

Следователно подсъдимият Г. е извършил процесното престъпление, предмет на настоящото наказателно производство, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК , което дава основание да се приеме, че престъплението е извършно при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 б. „а“ от НК и следва да се квалифицира и по чл.

196, ал. 1 т.2 НК.

3

От субективна страна престъпното деяние се осъществява при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият Т.Т.Г. е съзнавал, че отнема чужди движима вещи /9 броя фонокарти на мобилен оператор *** за стационарен телефон *** и 1 бр.цигари ***/ от владението на другиго /Г.И.С./, като установява неправомерно свое такова, предвиждал е преминаването на вещите в своя фактическа власт и е целял настъпването на този резултат. Подсъдимият Т.Т.Г. е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение противозаконно да ги присвои, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целел настъпването на обществено-опасните последици.

При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл. 373, ал.2 от НПК във вр. чл. 372, ал.4, вр. чл. 58а от НК, съдът намира, че наказанието следва да се определи, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК - при условията на чл.36 и чл.55 от НК. При определяне размера на наказанието на подсъдимия Т.Т.Г. съдът съобрази от една страна като смекчаващи отговорността обстоятелства – доброто процесуално поведение на подсъдимия, насочено към разкриване на обективната истина по делото, демонстрирането на критично отношение към извършеното от него деяние, ниската стойност на предметите на престъплението, която стойност е до 1/5 от размера на минималната работна заплата, установена за страната, тежкото му семейно и социално положение.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия Г. съдът взе предвид миналите му осъждания, извън тези които квалифицират деянието като извършено при условията на опасен рецидив, които не са изиграли своето поправително и превъзпитателно въздействие. Според съда основното смекчаващо вината обстоятелство, а именно - ниската стойност на отнетите вещи, следва да бъде определено като изключително, което обуславя по-ниската степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия Г. деяние от типичната за този вид престъпление, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия. При така посоченото съдът намира, че са налице предпоставки наказанието да се определи при условията на чл.58а ал.4 от НК, вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК.

Съдът осъди подсъдимия Т.Т.Г. за извършеното престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.2 и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ от НК при условията на чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК го осъди на наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ режим.

Определеният размер на това наказание съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на 4 престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на подсъдимия. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Т.Т.Г. да заплати направените деловодни разноски в досъдебното производство в полза на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 243,45лв.

Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Т.Т.Г. да заплати направените деловодни разноски в съдебното производство в полза на Районен съд – гр.Плевен в размер на 60,00лв.