Решение № 6553 от 11.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6553 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110148276 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени

„Топлофикация София“ ЕАД срещу М. А. А., както следва: установителни искове от иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1271.57 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. София, общ. Оборище, бул. „Я. С.“, № ...., ет. партер вдясно, абонатен номер ...., за периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г., както и сумата 15.08 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.12.2019г. 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 17.01.2023г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 244.41 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 22.12.2022г., както и сумата 3.46 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2020г. – 22.12.2022г.

Ищецът твърди, че било налице облигационно отношение, възникнало с ответника М.

А. А., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито 1 клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. София, общ. Оборище, бул. „Янко Сакъзов“, № 56, ет. партер вдясно, като ответникът имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, която се извършвала от „Термокомплект“ ООД, което не е сторил. Вземанията се претендират от ответника в качеството й на потребител за битови нужди като собственик на топлоснабдения имот. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2460/2023г., срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато по отношение на ответника търсеното вземане. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски. Прави искане за привличане на трето лицепомагач.

Ответникът - М. А. А., е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва исковете с довод за липса на облигационно отношение между него и ищеца, като оспорва доказаността на правнорелевантното обстоятелство да е собственик или вещен ползвател на имота през исковия период. Недоказани според ответницата е и обстоятелството, че е поставена в забава по отношение на претендираните главни вземания за заплащане на топлинна енергия и услугата дялово разпределение посредством предвидения в общите условия начин, чрез публикуване на интернет страницата на топлофикационното дружество на данни за месечни фактури и общи фактури за съответния отоплителен сезон. Като допълнителен довод за недължимост в полза на ищеца на цената за извършване на дяловото разпределение сочи обстоятелството, че тази услуга е предоставяна от дружествототоплинен счетоводител, поради което именно то е легитимирано да получи плащане на цената й, както и намира за недоказано обстоятелството относно уговорен и съобщен на клиентите на топлинна енергия ред за заплащане на тази услуга. Счита, че не дължи заплащане на обезщетение за забава, тъй като не е поставена в забава по надлежния начин съобразно приложимите общи условия. за погасяване на част от задълженията по давност.

При тези доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Конституираното по делото трето лице-помага „Термокомплект“ ООД е представило исканите документи.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 11.10.2001г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с “Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на решението е представен сключен между тези лица договор от 18.10.2001г. Представен по делото е също договор от 2

03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – “Техем Сървисиз“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.

Видно от представените по делото доказателства – нотариален акт за покупко-продажба № 94, том XXVI, дело № 4858/1957г., на 08.10.1957г. И. И. А. по паспорт, а по първи съпруг И. Х. Гл., продава на Л. Ст. А. стая с южно изложение с размер 4,25/3,50 м. от тристайния си апартамент, застроен на 160 кв.м. от етажната собственост на бул. „Вл. З.“ № ..., гр.

София, находящ се в партера на вътрешна постройка, при съседи на апартамента: от изток – двор, от запад – Л. С. А. и стълбище, от север – двор, от юг – двор, а при съседи на стаята: от запад хола на купувача Л. С. А., от юг – двор, от изток – хол на продавача И. И. А., от север – гардеробно антре на продавача, над стаята – В. С., а под стаята – мазето на Г. М. И., заедно със 7/827 ид.ч. от общите части на сградата и от цялото място, състоящо се от 941.40 кв.м.

На 31.10.1959г. Л. С. А. се е разпоредил с правото на собственост върху 44/100 ид.ч. от собствения си тристаен апартамент, находящ се в гр. София, бул. „В. З.“ № ..., на партера /дясно/, във вътрешна сграда, с площ от около 95 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, гардеробно антре, клозет, килер, антре, тераса, при съседи на целия апартамент: от изток – И. А. и стълбище, от север – двора на етажната собственост, от запад- калканна стена, от юг – задния двор на етажната собственост, продавайки го на М. С. Р.

След извършеното разпореждане, Л. С. А. остава собственик на 51/100 ид.ч. от топлоснабдения имот.

С нотариален акт от 15.11.1992г. М. Д. А. прехвърля на сина си С. Л. А. ½ ид.ч. от топлоснабдения имот – апартамент № ...., находящ се в гр. София, общ. Оборище, бул. „Я.

С.“, №...., ет. партер вдясно.

Видно е, че С. Л. А. е починал на 21.02.2014г. и е оставил за свои наследници М. А. А. – преживяла съпруга, А. С. А. – син, и Л. С. А. – син.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В 3 клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.

Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Термокомплект“ ООД, което обстоятелство страните не оспорват. Обявено е за безспорно между страните, че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба 4 услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.