Определение № 27062 от 02.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27062 гр. С., 02.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Частно гражданско дело № 20221110146006 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът е сезиран с молби от процесуалните представители на длъжниците, с които се иска допълване на постановеното по делото Определение № 68496/02.06.2023 г. по описа на СРС, 56 с-в в частта за разноските. И в двете молби се навеждат доводи, че в полза на адвокатите следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на длъжниците в размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г.

В срока за отговор е постъпило становище от заявителя, в което се поддържа, че молбата, подадена от адвокат К. Б. е неоснователна.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира молбата за основателна.

Молбите по реда на чл. 248 ГПК за допълване на решението в частта за разноските са процесуално допустими, доколкото същите са подадена в срок от правоимащи субекти. По делото няма данни препис от определението да е връчен на длъжниците, поради което съдът приема, че молбите са подадени в срок от правоимащи субекти.

По отношение на претендираните разноски за заповедното производство, съдът взе предвид, че възражението не се постановява в самостоятелен състезателен процес, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. (в този смисъл например Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК). От друга страна, макар и да не е необходимо, длъжникът може да мотивира възражението си, както и да ползва правна защита и да упълномощи адвокат, като страните по договора за правна защита и съдействие свободно могат да уговорят възнаграждение и за изготвяне на възражението – било то мотивирано или не. При разпределяне на отговорността за разноски обаче, съответно при натоварване на насрещната страна, следва да се отчете обусловената и несамостоятелна роля на защитата чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, като насрещната страна не следва да се натоварва с разноски за дублираща се или дори бланкетна в някои случаи защита. Доколкото 1 адвокатът има признато от закона право на възнаграждение, когато оказва безплатна правна помощ, следва да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, когато защитата е успешна. Съдът намира за необходимо да посочи, че в хипотезата на чл. 38 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, като съдът не обосновава преценката си за дължимия размер на адвокатското възнаграждение с Наредба № 1/2004 г., тъй като с Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22, същата е обявена за неприложима, а присъжда възнаграждение съобразно положения от адвоката труд и действителната правна, и фактическа сложност на делото.

Ето защо определението в частта за разноските следва да бъде допълнено, като „С.

В.“ ЕАД бъде осъдена да заплати на процесуалните представители на длъжниците сумата от по 50 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение № 68496/02.06.2023 г. по ч.гр. д. № 46006/2022 г. по описа на СРС, 56 с-в, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „С. В.“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат М. Л. Л., ЕГН:

**********, с адрес: гр. С., ул. „Г.“ № 31, ет. 1 сумата от 50 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на длъжника В. И. А. в производството.

ОСЪЖДА „С. В.“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН:

**********, с адрес: гр. С., ул. „Г.“ № 31, ет. 1 сумата от 50 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на длъжника В. Г. Ф. в производството.

Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 1- седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2