Решение № 1574 от 31.07.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1669/2022
- Вид
- Решение № 1574
- Подписан
- 31.07.2022
- В сила
- 24.11.2022
- Състав
- Атанаска Анастасова Анастасова
Цитирани разпоредби
- чл.165 ал.2 т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.182 ал.1 т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.46 ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1574 гр. Пловдив, 31.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330201669 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4441327, издаден от ОДМВР - Пловдив, с който на М. А. И., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „МАИ-ГРУП ХОЛДИНГ“ ООД, ЕИК ***, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
Жалбоподателят И., редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява от процесуален представител. В жалбата си излага съображения, въз основа на които моли съда да отмени изцяло ЕФ като незаконосъобразен.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозираното до съда становище, представляващата въззиваемата страна юрисконсулт Пенкова, моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ, претендира и разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, 1 поради което същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е издаден ЕФ за нарушение, извършено на 23.01.2021г. в 13:07ч. в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1, посока от гр. Пловдив към гр. Асеновград, установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта „ TFR1-M511“, за превишаване на разрешената скорост с 25 км/ч при управление на МПС – л. а. „МЕРЦЕДЕС ГЛ 350 БЛУТЕК 4 МАТИК“ с рег. № ***. Автомобилът се движел със скорост от 75 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, установена след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч от измерената стойност, в резултат на което превишил разрешената скорост с 25 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – ЕФ, снимков материал, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол от проверка № 9-33-20/26.10.2020г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, копие на ЕФ с отбелязана дата на връчване, справка за собственици на превозното средство, справка за нарушител водач. Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният ЕФ следва да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради следните съображения:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ, жалбоподателят И., управлявайки описания във фиша автомобил, е превишил максимално допустимата по закон скорост за управление на МПС в населено място. Безспoрно установени по делото, видно от приложения снимков материал, са датата и часът на нарушението, измерената скорост, действащото ограничение, заснетият участък от пътя, където е било извършено нарушението с посочен административен адрес, географските координати, както и посоката на движение на автомобила и неговите идентификационни данни. Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДП.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21 ал.1 от ЗДП, като нарушението е ясно и точно описано. Съгласно нарушената разпоредба от ЗДП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от категория В за населеното място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по 2 автомагистрала – 140 км/ч и скоростен път – 120 км/ч.
Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на М. И., в качеството му на управител на дружеството-собственик на МПС, с което е извършено заснетото нарушение така, както повелява нормата на чл.188 ал.2 от ЗДП, според която, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са налице данни процесното МПС да е било управлявано от друго лице, различно от неговия собственик, но така или иначе от страна на жалбоподателя не са въведени такива твърдения, нито пък данни да е спазил процедурата по чл.189 ал.5 от ЗДП – при изрично указана такава възможност в самия ЕФ. В качеството си на управител на дружеството-собственик жалбоподателят е бил длъжен да спази реда на чл.189 ал.5 от ЗДП, съгласно която при издаден електронен фиш, собственикът на заснетото МПС в 14-дневен срок от получаването на фиша заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. В процесния случай липсват доказателства, а всъщност дори и твърдения жалбоподателят да е представил декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДП, с което да обоснове отпадане на отговорността си. Последното от своя страна обуславя извода, че правилно същият, като управител на дружеството-собственик на процесното МПС, с което е било извършено нарушението, е бил привлечен към отговорност, а това, че именно „МАИГРУП ХОЛДИНГ“ ООД е било собственик на л. а. „МЕРЦЕДЕС ГЛ 350 БЛУТЕК 4 МАТИК“ с рег. № *** се доказва от приложената по делото справка за регистрация на МПС.
Неоснователни се явяват възраженията, че ЕФ не отговаря на законовите изисквания. Съгласно задължителните тълкувания, дадени с ТР 1/2014г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189 ал.11 от ЗДП/, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Неоснователно се сочи задължение за запълване на непълнотите в чл.189 ал.4 от ЗДП чрез правилото на чл.46 ал.2 от ЗНА. Дори напротив – налице е изрична уредба, като относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. Така изрично Решение № 342/16.02.2021г. по к. а. н. д. № 2740/2020г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2259/08.12.2020г. по 3 к. а. н. д. № 2438/2020г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 848/15.04.2019г. по к. а. н. д. № 156/2019г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2449/26.11.2019г. по к. а. н. д.
№ 3366/2019г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай, в ЕФ са налице всички изискуеми реквизити по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП, поради което не може да се говори за какъвто и да било процесуален пропуск. Следва да се отбележи, че към изискуемите реквизити не спада наличието на издател на фиша, подпис на лице или дата на съставяне. Липсва и изискване за посочване на адреса на нарушителя, като неправилното му посочване не води до наличие на съществено процесуално нарушение. По отношение на приложимия материален закон, включително по отношение на въпросите за давността на погасяване на административнонаказателното преследване, безспорно от значение се явява датата на извършване на нарушението, а не датата на съставяне на фиша.
Възражението, че на мястото на извършване на нарушението не е установено поставен пътен знак, който да указва осъществяването на видеоконтрол по спазването на правилата за движение, е изцяло неотносимо по делото и не е годно да обоснове основание за отмяна на ЕФ. С §1 т.2 б.„б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата /Обн. ДВ бр.
54/05.07.2017г./ е отменен чл.165 ал.2 т.8 от ЗДП, поради което към датата на извършване на нарушението – 23.01.2021г. не съществува правно задължение мястото за контрол с АТСС да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация да се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност. В тази връзка по делото не подлежи на изследване въпросът дали е имало поставен пътен знак, предупреждаващ жалбоподателя, че навлиза в участък, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, тъй като липсата на подобен знак не нарушава правата му, нито правилата за установяване на нарушението чрез използване на мобилно АТСС - така Решение № 1287/23.06.2021 г. по к. а. н. д. № 939/2021г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай неправилно жалбоподателят намира, че е следвало да бъде спрян от контролните органи, доколкото такова изискване не е налице, когато мобилната система работи при режим измерване „С“ стационарен, какъвто е бил настоящият случай, съгласно отбелязването в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и видно от снимката на разположение на уреда за измерване. Такова изискване е налично, когато мобилната система работи в режим „Д“ – в движение, на основание чл.11 ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г, но в случая не е налице измерване при този режим.
4
Същевременно издаването на ЕФ при заснето нарушение с мобилна система за контрол на нарушенията не се явява в нарушение на нормативната база. С Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от същата, стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като в чл.3 е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извод, че към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на ЕФ не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от № 8121з-532/12.05.2015г./ съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. по т. дело № 1/2013г. на ВАС.