Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6 от 05.01.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4513/2025
Вид
Решение № 6
Подписан
05.01.2026
В сила
06.06.2026
Състав
Силвия Георгиева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1, т.1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 5, ал. 3 · Закон за общинската собственост
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за общинската собственост

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Плевен, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И. при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. И. Гражданско дело № 20254430104513 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.

И. Г. с ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***” №*** Г. Г. Х. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „.***" №*** и И. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.

Плевен, ул. „***“ №*** вх. *** ет.*** ап. *** всички чрез пълномощник адв.

Т. М. от АК-Плевен, ПРОТИВ *** ПЛЕВЕН с ЕИК ***, адрес: гр. Плевен, п.к. ***, пл. „***" №*** представлявана от *** на ***та ***, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

Съдът приема за техническа грешка посочването в исковата молба на фамилията на ищцата ***, вместо И. Г. Б..

Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници по закон на починалия ***, ЕГН **********, акт за смърт №***/***г.

Изложени са доводи, че по силата на Типов договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя, на *** г. Градски народен съвет на с. Ясен дало на наследодателя *** правото на строеж върху държавно урегулирано място от 1.000 кв.м., съставляващо парцел *** в кв. ***, находящо се в с.Ясен за постройка на жилищна сграда срещу заплащане на 1 сумата от 500 лева. Твърди се, че договорът се сключва на основание Решение на Изпълком, взето с Протокол №***19.11.1963г. и молба от *** до *** на с. Ясен от 27.04.19***г. Твърди се, че сумата от 500 лева е изплатена.

Твърди се, че съгласно кадастрална схема №*** от 19.03.2025г. на СГКК – Плевен процесният имот съставлява ПИ с идентификатор *** с адрес на поземления имот с.Ясен, ул. „***“ с площ 879 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, ниско застрояване до 10 м, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел ***.

Изложено е в исковата молба, че независимо, че сградата не е построена от 19*** година до към настоящия момент, *** и понастоящем наследниците му владеят и ползват имота непрекъснато и необезпокоявано без никой да е оспорвал правата им върху него. Твърди се, че приживе ***, а след смъртта му и неговите наследници, продължават да поддържат имота много добре.

Твърди се, че са положили усилия имотът да е електроснабден и за същия да има отделна партида. Твърди се, че ежегодно се заплащат дължимите данъци към *** Плевен.

Твърди се, че през 2000 година е издадена Скица №***, съгласно която недвижимият имот е записан на *** и представлява имот №*** в стр.кв.*** по плана на с.Ясен с 940 кв.м. Сочи се, че съгласно приложената кадастрална карта на ПИ № *** година съставлява имот №***.*** с идентификатор ***, за който няма записан собственик.

Твърди се, че е издадено Удостоверение с изх.№*** от 04.06.2025 година на ***, в което е посочено, че след извършена справка *** Плевен имотът бил общинска собственост. Към Удостоверението е приложено и копие от Разписен лист, в който ищецът сочи, че имотът е записан на наследодателя ***

Ищците излагат доводи, че първоначално недвижимият имот е държавна собственост.

Ищците и техния праводател считат, че са осъществявали непрекъснато, спокойно, явно владение върху имота в периода от изменението на чл.86 от ЗС през 1996 година и в периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 година до момента на предявяване на настоящия иск като давностния десетгодишен срок по чл.79, ал.1 от ЗС е изтекъл и същите са го придобили по давност.

Ищците отправят искане да бъде постановено решение, с което да бъде 2 признато, спрямо *** Плевен, че ищците са собственици на основание наследството на ***, починал на ***г. и давностно владение, на недвижим имот в с.Ясен, ул. „***“ с площ 879 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, ниско застрояване до 10 м, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел ***, при съседи: ***.***.45, ***.***.52,

***.***.50, ***.***.55, ***.***.54,

***.***.***, ***.***.***, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗС.

Направени са доказателствени искания. Приложени са писмени доказателства по опис.

В законовия срок по чл.131 ГПК ответника, чрез гл.*** Л. Б.. е постъпил писмен отговор от

Изложени са доводи, че исковата молба е нередовна, а по същество- че е неоснователна.

Изложени са съображения, че се касае за незастроен поземлен имот, който е бивша държавна собственост и е преминал в собственост на *** по силата на изрична законова разпоредба. Сочи се, че съгласно пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Твърди се, че Общината се легитимира като собственик на имота чрез надлежно съставен Акт за частна общинска собственост №***/11.09.2025 г., вписан в Служба по вписванията - Плевен с вх. peг. №*** от 15.09.2025 г., акт №***, том ***, дело ***.

Твърди се, че в *** няма данни за придобиване право на собственост от друго лице/лица.

Твърди се, че съгласно приложеното от ищците удостоверение с изх.

№*** г., издадено от *** на Област Плевен, че процесният недвижим имот с идентификатор ***., съставляващ * * * * * * , кв. *** по действащия регулационен план на с. Ясен, е бил държавна собственост и съгласно изричната разпоредба на пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОС е преминал в собственост на общината. Сочи се, че върху държавния имот през 19*** г. е отстъпено 3 право на строеж на *** от с. Ясен за изграждане на жилищна сграда.

Сочи се, че от приложеното удостоверение за идентичност с изх.

№***/15.09.2025 г., издадено от *** на ***, имотът съставляваш ******, кв.

*** по действащия регулационен план на с. Ясен, одобрен със заповед №***/03.08.2000 г. на *** на *** - отменен от 1926 г., е образуван от УПИ ****** кв. *** по плана на с. Ясен /упоменат в договора за отстъпено право на строеж/. Удостоверението е придружено от копие от регулационен план на с.

Ясен /отменен/ - 1926 г., копие от разписен лист, придружаващ отменения регулационен план, копие на действащия регулационен план на с. Ясен и копие от разписен лист, придружаващ плана на с. Ясен от 2000 г.

Изложено е в отговора на искова молба, че записването на имота на *** в разписния лист произтича от т. 8 на типовия договор за отстъпване правото на строеж, съгласно която строителят се задължава в 3-месечен срок от сключване на договора да запише мястото на свое име. Сочи се, че това записване в разписния лист е чисто формално и не поражда право на собственост. Твърди се, че от това произтича и че на издадената Скица №***/21.02.2000 г. от УТСУС при *** имотът е записан на ***, но записването е с оглед задължението на лицето да извърши строеж в имота.

Твърди се, че този извод на ответника се потвърждава и от Скица №*** от 12.08.1969 г., издадена „за строеж“.

Ответникът излага доводи, че твърдяното от ищците владение на процесния имот, произтича от отстъпеното право на строеж на техния наследодател ***, тъй като в правомощието да се извърши строителна дейност върху чужда земя, се имплантира и правомощието да се владее чуждия поземлен имот /В този смисъл Решение №458/1994 г.. 1 г.о. на ВС/.

Сочи се, че носителят на правото на строеж има и допълнително правомощие да ползва чуждата земя, доколкото това е необходимо за използване на постройката. Ответникът счита, че така или иначе правото на строеж не е реализирано от ***, както и от неговите наследници, поради което то е погасено по давност. Позовава се на чл. 67, ал. 1 от ЗС, правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. Излага съображения, че в случая на чл. 67 от ЗС не става въпрос за обикновена искова давност. Посочва, че тук правото на строеж се „погасява“ 4 не защото титулярът му не е предявил иск за неговата защита, а защото в определения от закона 5-годишен срок не е упражнил фактическо въздействие върху чуждия поземлен имот за неговото застрояване със сграда в определена степен на завършеност — до груб строеж. Излага доводи, че титулярът на правото на строеж го губи, защото е проявил бездействие и не е упражнил неговото съдържание. Излага аргументи, че по своята правна същност, установеният в чл. 67 от ЗС петгодишен срок е преклузивен, прекратява се самото право на строеж. Твърди, че в този смисъл са и условията на сключения Типов договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя от *** г. /т. 2 и т. 6/, като дори уговореният срок в т. 2 е двугодишен, считано от датата на сключване на договора. Развива съображения, че изрично в договора се указва, че ако строителят не започне строежа или не поиска продължаване на срока, мястото се отнема. Твърди се в тази връзка, че лицата са загубили правото на строеж, в следствие на което и правото да владеят чуждия поземлен имот.

Развити са съображения, че с ПМС №235/19.09.1996 г. е разширено свързаното с правото на строеж правомощие да се ползва чуждата земя.

Съгласно параграф I от предходните и заключителни разпоредби, български граждани, придобили право на строеж върху държавна и общинска земя до 13.07.1991 г., могат по тяхна молба да придобият и право на собственост върху земята. Молбата се подава до ***, съответно до *** на общината.

Придобиването става с възмездна сделка - продажба. Ответникът посочва, че ищците не са се възползвали от тази възможност.

Ответникът излага аргументи, че в преобладаващата си част, недвижимите имоти - собственост на държавата и на общините, не са идентифицирани и актувани съгласно законовите изисквания и са изложени на риск от завземане от частни лица и въвличане на държавата и общините в многобройни спорове за собственост, както е в конкретния случай.

Относно твърдението на ищците, че заплащат данъци и такси за имота, се позовава на практиката на ВКС, че само по себе си декларирането на имот като изключителна собственост, както и заплащането на дължимите за него данъци, не представляват своене на вещта по смисъла на чл. 79 ЗС (Решение №37 от 26.03.2018 г. по гр.д.№ 1969/2017 год. на ВКС, II г.о.. Решение № 195 от 28.06.2011 г. по гр.д. №86/2011 г. на ВКС. II г.о.. Решение №247 от 5

21.12.2023 г. по гр. д. №4508/2022 г. на Върховен касационен съд. 2-ро гр. отделение).

По отношение на твърдението за изтекла придобивна давност в полза на лицата, счита, че не се установява субективният елемент от фактическия състав на владението.

Позовава се на приложените удостоверения за постоянен и настоящ адрес с изх. №***, ***, ***, ***, *** и ***/23.09.2025 г., издадени от ***, че ищците не са адресно регистрирани на адреса. Постоянните и настоящите адреси на две от тях от тях са в гр. Плевен, на третата в гр. ***. Сочи, че и наследодателят им също е бил с постоянен и настоящ адрес в гр. Плевен, видно от приложените удостоверения за промени в постоянен и настоящ адрес с изх. №*** и ***/23.09.2025 г.. издадени от ***. Ответникът *** не приема твърдението, че лицата са упражнявали непрекъсната, явна и необезпокоявана фактическа власт върху имота. Счита, че лицата не са живели на адреса.

Счита, че липсва активна материална легитимация на лицата, което обуславя отхвърляне техния иск.

Ответникът излага доводи, че е спорен е и обективният елемент изтекъл ли е в полза на претендиращата страна 10-годишен период на непрекъснато, явно и необезпокоявано владение. Излага аргументи, че едва с влизане в сила на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОС с ДВ, бр. 96 от 19***9 г.. според която само имотите, които са публична общинска собственост, не могат да се придобиват по давност, т.е. имотите, частна общинска собственост - могат по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОС. т. е. лице може да се позовава на придобивна давност от 05. 11. 1999г. Развити са доводи, че съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията, последиците от преустановяване на мораториума ще настъпват от момента на влизане на решението в сила.