Решение № 4197 от 14.07.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№……… гр. София,

14.07.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА

ЗИСОВА при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №9382/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Й.В.Т. и Т.В.Т., с която са предявени срещу П.Р.Б., И.Р.М. и Б.С.П., искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ответниците не е собственици на недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ стопански двор, трайно предназначение на територията: земеделска, находящ се в гр.София, район Овча купел, Горна баня, местност „В.з. Горна баня – раз.“, с площ от 10036 кв.м., граничещ с имоти с идентификатори както следва: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***.

Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот, като са го придобили от А.С.Т. по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт от 22.05.2012 г. След получаване на уведомление от АГКК са установили, че като собственици на имота им са вписани ответниците. Твърдят, че са собственици на имота и по силата на давностно владение, защото в тяхна полза е изтекла кратката придобивна давност от 22.05.2012 г. до 22.05.2017 г., като са владяли имота явно, спокойно и необезпокоявано. Позовават се и на общата придобивна давност, текла от 1995 г., като към срока на своето владение прибавят това на праводателката си. Твърдят, че владението на имота са извършвали чрез фактически и правни действия – косили са тревата, поддържали са оградата, събирали са плодове от дърво в имота, подавали са молби пред държавни органи във връзка със статута на имота, като по тяхна инициатива е изменен кадастралния план, в който попада. Молят да се постанови съдебно решение, с което да се установи, че ответниците не са собственици на процесния имот.

Ответниците оспорват иска. Твърдят, че са собственици на процесния имот, като имотът е част от имоти, придобити от дядо им Б.П. през 1930 г. и 1934 г., а през 1949 г. е отчужден по ЗОЕГПНС, а впоследствие собствеността им е възстановена по силата на чл.1 ЗВСОНИ и имотът е деактуван със Заповед №57-440/08.04.1996 на СО. Поради бездействие на Ликвидационния съвет на ТКЗС „Г.Кирков“ да им предаде собствеността са предявили ревандикационен иск и с решение от 07.01.1999 г. на СГС по гр.д. №5148/1995 г. правоимащите лица на заличеното ТКЗС „Г.Кирков“ са осъдени да им предадат владението върху имота. По издадения изпълнителен лист по делото е образувано изпълнително производство. През 1996 г. са предявили и иск срещу А.К.и Р.С., закупили процесния имот от ТКЗС, но с въззивно решение от 19.05.2016 г. на СГС по гр.д. №326/2005 г. е обезсилено решението на СРС по гр.д. №3172/1996 г. и производството по делото е прекратено, като въззивният съд е приел, че с решението на СГС по гр.д. №5148/1995 г. е формирана сила на пресъдено нещо, която се разпростира и срещу приобретателите и върху тях преминава и задължението да предадат владението на вещта. С определение на ВКС, с което решението по гр.д. №326/2005 г. на СГС не е допуснато до касация, също е прието, че влязлото в сила решение на СГС по гр.д.

№5148/1995 г. по спора за собствеността има сила на пресъдено нещо и спрямо последващите приобретатели, независимо че не са страна по делото, тъй като са придобили права от ТКЗС „Г.Кирков“ след подаване на исковата молба. Твърдят още, че доколкото ищците се позовават на права, които са придобили от А.Т., която от своя страна е придобила имота по дарение от Р.С. и съпруга й Г.С., то също се явяват обвързани от влязлото в сила решение, постановено по отношение на ТКЗС „Г.Кирков“. Оспорват и твърдението за изтекла в полза на ищците придобивна давност върху имота. Твърдят, че след влизане в сила на решението на СГС по гр.д.

№5148/1995 г. през 1999 г. са установили фактическа власт върху имота, като са определили границите на същия чрез поставяне на колчета съобразно скицата на вещото лице и от този момент насетне без прекъсване го владеят.

По допустимостта на производството:

С т.1 на ТР №8/2012 г. на ОСГТК на

ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

За отстраняване на противоречива съдебна практика и на изясняване на предмета на доказване по отрицателните установителни искове за право на собственост след цитираното ТР е постановена от ВКС и практика по реда на чл.290 ГПК. Така по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о., ГК е допуснато касационно обжалване по въпроса: „Как следва да процедира съда, сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, когато правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от претенцията му да е титуляр на правото, което отрича на ответника, при формиране на извод за недоказаност на фактите, на които се основава правото на собственост на ищеца - да прекрати производството поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по съществото на спора. С постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о., ГК, ВКС приема, че при недоказване на фактическите твърдения, които пораждат правата, на които се позовава ищецът, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо „само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот … в този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. … Производството по делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното, респ. позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника.“ В този смисъл са и Определение

№ 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на

ВКС, II г. о., постановено по реда на чл.

274, ал. 3, т. 1 ГПК, както и Решение № 15 от

19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о. и Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о.

Ето защо съдът приема, че осъществяването на правата, на които ищците се позовават, за да обосноват правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, доколкото се основават на притежание на самото спорно право, което се отрича на ответниците, са въпрос на материална, а не на процесуална легитимация и следва да бъдат разгледани по съществото на делото – при формиране на преценка за основателност или не на предявения установителен иск, а не като въпрос на процесуална легитимация относно допустимостта на производството. По тези съображения заявените от ищеца придобивни основания – сделка и давност, ще бъдат обсъдени при преценка материалната легитимация – по съществото на делото.

По предявения отрицателен установителен иск:

1.

Сделките, от които ищците черпят правата си:

Установява се от нотариален акт №28 от 22.05.2012 г., че А.С.Т. е прехвърлила на ищците Й.В.Т. и Т.В.Т. по силата на договор за покупко-продажба реална част от неурегулирано място с площ от 26277 кв.м., находящо се в землището на гр. София,

Район Овча купел, кв. „Горна баня“, обхващащо парцел I от плана за перцелиране на стопанския двор на ТКЗС „Г.Кирков“ – Суходол, вписано в кадастралния план като ИМОТ с пл.№366, в кад.л. 488, с площ на реалната част от 10138,50 кв.м., по съседи на реалната част по решение за делба от 25.05.1998 г. по гр.д.

№3339/1995 г. на СРС, представляващо дял III по делбата: от север – дял I, предоставен на Г.и А.Д., и дял II, предоставен на С.и Л.Р., от юг – дял IV, предоставен на А.К.и от запад и изток – черен път и дере.

Праводателката А.С.Т. е придобила имота от Р.и Г.С.и по силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт №177 от 29.03.1995 г., с който й се прехвърля 1/2 ид.ч. от недвижим имот пл.№366 с площ от 26277 кв.м.

С решение от 30.10.1997 г. по гр.д.

№3339/1995 г. на СРС е допуснато извършване на съдебна делба на имота , представляващ неурегулирано место в землището на кв. Горна баня с площ от 26277 кв.м., обхващащо парцел I от плана за парцелиране на стопанския двор на ТКЗС „Г.Кирков“, вписано в кадастралния план на кв. Горна баня като имот пол.№366, между следните лица и за следните квоти: Г.Д. и А.Д.– 3000/26277 ид.ч.; С.Р.и Д.Р.–

3000/26277 ид.ч., Р.С. и Г.С. - 10138,5/26277 ид.ч. и А.К.- 10138,5/26277 ид.ч.

С решение от 25.05.1998 г. по гр.д. №3339/1995 г. на СРС е извършена съдебната делба по реда на чл.292 ГПК (отм.), като в дял на праводателите на А.Т. - Р.и Г.С.и е поставен имот, представляващ дял III от скицата по делото, с площ от 10138,50 кв.м. при съседи: от север – дял I, предоставен на Г.и А.Д., и дял II, предоставен на С.и Л.Р., от юг – дял IV, предоставен на А.К.и от запад и изток – черен път и дере.

Съделителите по горното дело А.К.и Р.С. от своя страна са придобили имота, предмет на делбата, представляващ земя от 26277 кв.м. и сгради по силата на договор за покупко-продажба от 30.11.1993 г., сключен с ТКЗС „Г.Кирков“, за което е съставен нотариален акт №94 от 09.02.1994 г. (л.173-176). С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №28 от 11.02.1994 г. (л.1177-178) А.К.и Р.С. прехвърлят на С.Р.и Г.Д. 6000/26277 ид.ч. от имота, като по този начин се формира съсобствеността, прекратена с делбата по гр.д. №3339/1995 г. на СРС. Впоследствие имота, поставен в дял на Р.С. и Г.С., прехвърлен от тях на А.С.Т. с договор за дарение, е продаден от А.С.Т. на ищците с договор за покупко-продажба.

От изложеното следва, че първоначалният праводател, от когото чрез сделки и дарение имотът е преминал през патримониума на няколко лица и е прехвърлен на ищците с договора за покупко-продажба от 22.05.2012 г., е ТКЗС „Г.Кирков“, който след проведен търг и чрез договора, за който е съставен нотариален акт №94 от 09.02.1994 г., е прехвърлил имот, представляващ неурегулирано место в землището на кв. Горна баня с площ от 26277 кв.м. и сгради.

2.

Придобивното основание, от което ответниците черпят правата си:

Установява се от нотариални актове

№40 от 05.04.1930 г. и №144 от 24.08.1934 г. (л.166-167), че Б. Ю.П. е придобил ливади и ниви в местността „Зад Кръста“ в Горнобанското землище. С Акт за завземане от 22.07.1949 г. (л.168) е отчужден по ЗОЕПГНС имот на П., представляващ нива и ливада от 30 дка в Горнобанското землище – София – в скотовъдна кооперация.

Установява се от Удостоверение за наследници, че Б.П. е починал на 01.02.1949 г. и е оставил за наследници по закон Б.П., И.М. и П. Борисова (внуци).

По повод молба на наследниците на Б.П. и на основание чл.1 ЗВСОНИ със Заповед №РД-57-440/08.04.1996 г. на кмета на СО (л.106) е постановено отписването от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти нива и ливада от 30 дка в местността „Зад Кръста“ в Горнобанското землище, като имотът е идентифициран съобразно скица като стар пл.№2003 на кад.л. 488 и 512 – извън регулация.

По повод бездействие на ТКЗС „Г.Кирков“ да предаде гореописания имот на наследниците на Б.П. е предявен иск по чл.108 ЗС, по който е образувано гр.д. №5010/1993 г. на СРС, 49 състав. С влязло в сила решение на въззивния съд по този иск, а именно – решение от 07.01.1999 г. на СГС по гр.д. №5148/1995 г. правоимащите лица на заличеното ТКЗС „Г.Кирков“ са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на наследниците на Б.П. владението върху имоти, сред които парцел I с площ от 26,277 дка, индивидуализиран съобразно скица на назначено по делото вещо лице, която скица представлява неразделна част от решението.

Разпечатката съдържа 45 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3842f2f5-00b1-4855-9530-0c58d624f4e4