Решение № 141 от 22.05.2024, Окръжен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Монтана, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20241600500183 по описа за 2024 година

Производството е свързано с обжалване на действия на съдебен изпълнител и е по реда на чл. 435-438 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на жалба, подадена от А. К. А., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, район „ххх“, ул. „ххх № хх, вх. хх, ет. хх, ап.хх в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 1862/2019 г., по описа на частен съдебен изпълнител Мая Иванова, с peг. № 748 и с район на действие Окръжен съд-гр. М действащо чрез процесуалния си представител адвокат Г.

С. К., срещу действията на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Мая Иванова, изразяващи се в отказ да бъде прекратено изп. д. № 1862/2019 г., обективиран в разпореждане и уведомление.

В обстоятелствената част на жалбата длъжникът по изпълнителното дело излага подробни съображения защо счита, че то следва да бъде прекратено. Твърди се, че изпълнителното производство е образувано срещу несъществуващ правен субект, тъй като първоначалният длъжник Аххх А.

(дядо на жалбоподателя) е починал две години преди това. Позовава се на ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което исковото производство е 1 недопустимо, когато посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска. Счита се, че приетото в него намира съответно приложение и в изпълнителното производство. Излага се, че в случая липсва първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. В случай, че изпълнителното дело се приеме за валидно образувано, то се счита, че са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Отделно от това се твърди, че съдебният изпълнител с район на действие Окръжен съд-гр.

Монтана, не е местно компетентен, поради постоянен адрес на длъжника в гр.

София. Наред с всичко изтъкнато се сочи, че цесията не е породила ефект спрямо третите лица, доколкото същата е нередовно съобщена. Въз основа на така изложеното, жалбоподателят прави искане за отмяна на акта, с който е отказано прекратяване на изпълнителното дело.

В тридневния срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК, конституираният на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК като взискател по изпълнителното дело, „ххххБГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, представлявано от пълномощника Зорница Николова Димитрова, в качеството й на член на Съвета на директорите, упълномощена от Мариуш Аркадиуш Григлицки и Анджей Бернард Бак, в качеството им на представляващи дружеството, действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иван Прокопиев, е подал писмено възражение. Твърди се, че изпълнителният лист е породил своето сезиращо действие спрямо съдебния изпълнител. В съответствие с изискванията на закона се сочи, че след констатиране на смъртта на първоначалния длъжник, ЧСИ е постановил спиране на изпълнителното дело, последвано от конституиране на наследниците на починалия длъжник. Предвид това не е имало момент, в който изпълнението да е насочено срещу несъществуващ правен субект. Проследява се хронологично чрез изрично посочване на поисканите от него и предприетите от съдебния изпълнител изпълнителни действия, поради което се счита, че перемпция не е настъпила. Въз основа на изложеното, моли съда да потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен. Претендира се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в гражданското производство в размер на 360,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от НЗПП, във връзка с чл. 37 от ЗПП, както и възнаграждение в размер на 80,00 лв. на основание чл. 13, т. 2 от НЗПП.

На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2, in fine от ГПК ЧСИ Мая Иванова е 2 изложил подробни мотиви по обжалваното действие. Жалбата се счита за неоснователна. Излага се, че след образуване на изпълнителното дело е извършена справка НБД „Население“, от която се установява, че длъжникът А Н А. е починал, поради което то е спряно. Счита се, че правилно като правоприемници на длъжника са конституирани двама негови наследници, един от които е жалбоподателят. Сочат се конкретни дати, на които и двамата длъжници са уведомени за извършената цесия. Твърди се, че местната подсъдност е спазена. Изброява се в хронологичен ред какви изпълнителни действия са поискани и извършени, поради което се намира, че не е налице перемпция.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения по чл. 436, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, с правен интерес-длъжник по изпълнителното дело, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 436, ал. 4, във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, а извършените от ЧСИ действия-законосъобразни.

Окръжен съд-гр. Монтана, действащ като контролна инстанция относно процесуалната законосъобразност на обжалвания несъдебен акт, а не като въззивна такава, след като се запозна с изложеното в жалбата, в писменото възражение и в мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, въз основа на доказателствата в изпълнителното дело, преценени поотделно и в съвкупност, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 1862/2019 г., по описа на частен съдебен изпълнител Мая Иванова, с peг. № 748 и с район на действие Окръжен съдгр. Монтана, е образувано по молба от 24.09.2019 г. (л. 1, 2 от изпълнителното дело), подадена от „хххх“ ЕАД, представлявано от прокурист З Д , действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт Даниела Иванова, въз основа на изпълнителен лист от 19.03.2015 г. (л. 3 от изпълнителното дело), издаден от СГС, т. о. VI 1- ви състав, във връзка с Решение № 1249/20.11.2014 г. по вътрешно арбитражно дело № 1249/2014 г., 3 по описа на арбитър Б Г . С изпълнителния лист първоначалният длъжник А Н А. е осъден да заплати на първоначалния взискател „хххх“ ЕООД , сумата от 4064,69 лв., ведно със законна лихва от 20.11.2014 г.-датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 383,88 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, сумата от 85,00 лв., разноски по арбитражното производство и сумата от 50,00 лв., представляваща заплатената от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист.

Настоящият взискател „ххх БГ“ ЕАД е частен правоприемник на „ххх“ ЕООД, въз основа на сключен между тях договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.08.2018 г., приложен към молбата (л. 4-8 от изпълнителното дело).

С молбата от 24.09.2019 г., наред с искането на взискателя за образуване на изпълнително дело, се прави искане да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника и да бъде насрочена дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, намиращи се в дома на длъжника. Освен това, взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл. 18 от ЗЧСИ да извърши всички необходими действие по хода на изпълнителното производство.

Видно от Разпореждане от 24.09.2019 г. (л. 14 от изпълнителното дело), непосредствено след образуване на изпълнителното дело, ЧСИ е разпоредил спрямо длъжника А Н А. да бъде извършена справка в Национална база данни „Население“. Въз основа на нея, на 25.09.2019 г. е установено, че длъжникът е починал, поради което с ръкописна резолюция от същата дата, изпълнителното дело е спряно до конституиране на неговите наследници (л.

15 от изпълнителното дело). На 17.10.2019 г. от ЧСИ до Община Монтана е изпратено искане за издаване на удостоверение за наследници на длъжника (л. 18 от изпълнителното дело). В отговор на него такова е издадено. Видно от Удостоверение за наследници (на гърба на л. 19 от изпълнителното дело) на длъжника А Н А., същият на ххх г. е починал. Съобразно разпореждане на ЧСИ от 24.10.2019 г. (л. 20 от изпълнителното дело) на взискателя са указани лицата явяващи се наследници на починалия длъжник и какви действия следва да бъдат предприети в случай, че се иска принудителното изпълнение да бъде насочено спрямо тях. С молба от 23.12.2019 г. (л. 22 от 4 изпълнителното дело) взискателят е поискал изпълнението да продължи срещу наследниците на починалия А Н А., а именно срещу Л. А. А. и А. К.

А.. На 23.12.2019 г., с ръкописна резолюция положена върху тази молба двамата са конституирани в качеството на длъжници, като наследници на починалия длъжник. На същите е посочено да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение.

Н а 05.03.2021 г. взискателят е подал молба (л. 32 от изпълнителното дело) до ЧСИ съдържаща искане за насрочване на дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи намиращи се в дома на конституираните като длъжници наследници.

Н а 14.09.2022 г. взискателят е подал молба (л. 56 от изпълнителното дело) до ЧСИ, с която спрямо А. К. А. е поискано да бъде наложен запор върху трудовото му възнаграждение и банкови сметки, или налагане на възбрани върху притежаваното от него имущество, а в случай на не налагане на запор да бъде определена дата за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на този длъжник, намиращи се в дома му.

На 15.02.2024 г. на длъжника А. К. А., видно от известие за доставяне (на гърба на л. 65 от изпълнителното дело), е връчена покана за доброволно изпълнение (л. 65 от изпълнителното дело). На 29.02.2024 г. длъжникът е подал молба (л. 72, 73 от изпълнителното дело) до ЧСИ, която има идентично съдържание с това на жалбата послужила за образуване и на настоящото производство пред окръжния съд. С нея е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело. В отговор на тази молба, с Разпореждане от 19.03.2024 г., под формата на ръкописна резолюция поставена върху нея (л.

72 от изпълнителното дело), съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело. Този отказ е обективиран и в уведомление адресирано до А. К. А. (л. 78 от изпълнителното дело), което се обжалва.

Жалбоподателят въвежда четири различни основания, поради които счита, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено.

За неоснователен съдът намира доводът на жалбоподателя за изначална недопустимост на изпълнителното дело, поради липса правоспособност на първоначалния длъжник А. Н. А..

Съдебният изпълнител е обвързан с посочения в изпълнителния лист 5 длъжник и не може да се отклонява. В настоящия случай изпълнителното д е л о е образувано на 24.09.2019 г., въз основа на изпълнителен лист издаден на 19.03.2015 г., с който първоначалният длъжник А Н А. е осъден.

Предвид това правилно изпълнителното производство е образувано срещу длъжника А Н А., доколкото изпълнителният титул е издаден срещу него.

Видно от приложените по изпълнителното дело справка от Национална база данни „Население“ (л. 15 от изпълнителното дело) и Удостоверение за наследници на лицето А Н А. (на гърба на л. 19 от изпълнителното дело), последното е починало на хххх г. Съгласно чл. 429, ал. 2 от ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. С тази разпоредба субективните предели на изпълнителния лист се разширяват спрямо наследниците на починалия длъжник. От значение в случая, за законосъобразността на образуваното изпълнително дело, е кога е издаден изпълнителният лист. Чл. 429, ал. 2 от ГПК е приложим само в случаите, когато изпълнителният лист е издаден срещу наследодателя и същият е починал преди образуването на изпълнителното производство, но след издаването на изпълнителния лист. Именно такава хипотеза е налице по настоящото дело, тъй като изпълнителният лист е издаден 19.03.2015 г., срещу лице починало на 17.08.2018 г. и преди образуване на изпълнителното дело на 24.09.2019 г. Така, въпреки че изпълнителното производство действително е образувано срещу починало преди този момент физическо лице-длъжник, това не е основание за неговото прекратяване. Последното е така, тъй като изпълнителното основание е издадено към момент, в който длъжникът е бил жив, т. е. правоприемството чрез наследяване е настъпило след снабдяването на кредитора с изпълнителен титул. За бъде основателен доводът на жалбоподателя трябва смъртта на длъжника да предхожда издаването на изпълнителния лист.