Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 407 от 22.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 632/2023
Вид
Определение № 407
Подписан
22.11.2023
В сила
08.12.2023
Състав
Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Тодор Илков Хаджиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20235001000632 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК.

С определение №319/14.09.2023г., постановено по т.д. №21/2023г. по описа на Окръжен съд П., е прекратено производството по търговско дело №21/2023г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, по искова молба на „Г.ф.“ против Г.В.М. от гр.В. с цена на иска 43 574,77лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Против така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от ищеца „Г.ф.“. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, с доводи и твърдения за липса на предпоставките на чл.230 ал.2, изр. 3-то от ГПК. Иска се обжалваното определение да бъде отменено.

Като се запозна с приложените към делото доказателства, Апелативният съд намира частната жалба за допустима – като подадена в срок и от легитимирана страна, а по същество - неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д. №21 по описа на ОС П. за 2023г. е образувано по искова молба с вх.№924/23.01.2023г., с която е предявен осъдителен иск от „Г.ф.“ против Г.В.М.. При извършена служебно справка от окръжния съд в НБД е констатирано, че ответникът Г.В.М. е починал на 16.06.2019г. /т.е. преди завеждане на исковата молба/. Вследствие така констатираното, с определение №52/06.0222023г., окръжният съд е спрял производството по 1 делото, като е приел, че е налице основанието по чл.229 ал.1, т.2 от ГПК.

Указан е 6-месечния срок на ищеца да посочи данни за наследниците на починалия ответник. Това съобщение е връчено на ищеца на 16.02.2023г. При констатирано бездействие от страна на ищеца /въпреки че с молба – л.93 и втора молба – л.97, страната е поискала да се снабди със съдебно удостоверение, а с втората молба е посочено, че такова се представя, но не е представено/, с обжалваното определение от 14.09.2023г., окръжният съд, приемайки, че са налице предпоставките по чл.230 ал.2, изр. последно, е прекратил производството по делото.

Обжалваното определение, като краен резултат, е правилно. Както се посочи, още към датата на депозиране на исковата молба в съда, ответникът Г.М. е починал - на 16.06.2019г., а исковата молба е предявена на 23.01.2023г.

Т.е. – още към образуване на исковото производство е налице липса на пасивно легитимирана страна, липса на първоначална процесуална легитимация, което рефлектира по отношение на допустимостта на предявения иск. Това е и приетото в т.2 от ТР №1/09.07.2019г. по тълк. д.

№1/2017г. на ОСГТК – „Процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение“. При предявен иск срещу починало лице, не се касае до нередовна искова молба, която може да бъде поправена по реда на ГПК, а до липса на първоначална процесуална легитимация, което води до недопустимост на исковата молба. Това се извежда от двустранния състезателен характер на исковото производство, доколкото абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявен иск, е наличие на срещуположни страни, задължително разполагащи с необходимата процесуална правоспособност. И доколкото съдът служебно дължи проверка за допустимостта на предявения иск, включително и във въззивната фаза по частно производство, въззивният съд приема, че предявеният иск е недопустим и първоинстанционниият съд не е следвало да спира производството по делото на основанието по чл.229 ал.1, т.2 от ГПК, а да прекрати производството по предявения недопустим иск. Дори и да се приеме другото становище – че предявяване на иск срещу починало лице 2 рефлектира само върху нередовността на исковата молба, то обжалваното определение и в тази хипотеза е правилно, доколкото по делото липсват данни указанията, дадени с определение №52/06.0222023г., да са изпълнени.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна, при което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №319/14.09.2023г., постановено по т.д.

№21/2023г. по описа на Окръжен съд П., с което е прекратено производството по търговско дело №21/2023г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, по искова молба на „Г.ф.“ против Г.В.М. от гр.В. с цена на иска 43 574,77лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3