Решение № 189 от 22.05.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Велико Търново, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20244110201714 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят Я. М. Я. е обжалвал НП № *** г. на началник РУ-***.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна заема становище чрез процесуален представител, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно. В съпроводително жалбата писмо се прави възражение за прекомерност на евентуални претенции от страна на жалбоподателя за разноски.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство се е развило спрямо жалбоподателя Я. М. Я. ЕГН **********, живущ на адрес: с.***, ул.“***, в качеството му на индивидуализиран от контролния и наказващия органи нарушител – субект на нарушение по чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „е“ от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, претендирано за извършено на *** г. Производството е започнало със съставянето на АУАН № *** г., при което са иззети веществени доказателства. Въз основа на АУАН е издадено НП № *** г. на началник РУ***, в което няма произнасяне по иззетите веществени доказателства. В АУАН 1 и НП при подробното описание на нарушението е посочено, че нарушителят Я. М. Я. притежава разрешение № *** г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, издадено от РУ-***, със срок на валидност до *** г.

Но в обжалваното наказателно постановление на основание чл. 184, ал.

1 от ЗОБВВПИ са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева и отнемане на горепосоченото разрешение за срок от шест месеца по отношение на друго лице, а именно Д.Х.Д. ЕГН **********, живущ на адрес: гр.***, ул.“***

Тоест, по отношение на жалбоподателя Я. М. Я. не са наложени визираните в чл. 184, ал. 1 от ЗОБВВПИ санкции. Такива са наложени на друго физическо лице – Д.Х.Д., нямащо в разглеждания казус качеството на административнонаказателно отговорен субект на претендираното конкретно нарушение по ЗОБВВПИ и непритежаващо отнетото с НП чуждо разрешение.

Допуснатият порок в наказателното постановление не представлява очевидна фактическа грешка, имаща технически характер. Но дори и такава да бе налице, то в административнонаказателното производство се явява неприложим процесуалния ред на чл. 248а от НПК, визиращ отстраняването на очевидна фактическа грешка в съдебната фаза на процеса. Реализирането на административнонаказателната отговорност чрез налагане на санкции на друг субект, а не на индивидуализирания в АУАН и в НП като нарушител жалбоподател представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на последния да разбере срещу какво следва да се защитава; кой и с какви наказания е санкциониран; какво е разпореждането с веществените доказателства; какви писмени и гласни доказателства да бъдат ангажирани в подкрепа на защитната позиция.

Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно без да се налага обсъждане по същество, както и на останалите възражения и правни доводи на страните.

При този изход на делото – отмяна на наказателното постановление претенцията на жалбоподателя за присъждане на 800 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява основателна съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , вр. чл. 36 от Закон за адвокатурата (ЗА), вр. чл. 18, ал.

2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради това ОДМВР-*** като първостепенен разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 от ЗАНН, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № *** г. на началник РУ-***.

Осъжда ОДМВР-*** да заплати на жалбоподателя Я. М. Я. ЕГН ********** разноски в размер на 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3