Решение № 112 от 05.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Варна , 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Радостин Г. Петров при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело № 20203100901143 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "В Г-5" ЕООД, ЕИК 124710547, със седалище гр. София, чрез адв. Р.

М., срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК 103533691, със седалище гр. Варна, с която са предявени осъдителни искове правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 155710.81 лева, дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2017 г., сума от 43728.72 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, сума в размер 79320.66 лева, дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2017 г., сума от 22275.95 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно с законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен 1 към електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-1097/14.09.20073074/28.09.2007-4019-ВГ-27.05.2008 от 04.08.2008 г., сключен между ищеца и Електроразпределение - Варна АД (в последствие „Е.ОН България Мрежи" АД, а от 10.09.2012 г. преименувано на „Енерго-Про Мрежи" АД). Излага се също така, че ищецът е сключил и Договор за изкупуване на електрическа енергия № 87/17.02.2010 год. с ответното дружество "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД (с предишно наименование „Е.ОН България ПРОДАЖБИ“ АД), по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц010/30.03.2011 год.

Сочи, че за месец септември 2017 год. е доставил на ответника електрическа енергия в размер на 757,101 MWh, за която е издал фактура № 113/11.10.2017 год. на стойност 15354.68 лева с ДДС. Впоследствие централата на ищеца е надминала 2250 ефективни часа работа и ищецът е издал дебитно известие № 114/31.10.2017 год. към фактура № 113/11.10.2017 год. на стойност 155710.81 лева с ДДС, която сума е дължима, но не е заплатена към датата на завеждане на исковата молба. Ответникът не е заплатил тази сума, с което ищцовата страна обосновава правния си интерес от предявяване на осъдителна искова претенция в размер на 155710.81 лева, дължима на основание договорните отношения между страните. Исковата сума се претендира ведно с обезщетение за забава в размер на 43728.72 лева, считано от датата на забавата – 01.01.2018 год. до датата на предявяване на иска. Като развива доводи, че механизмът за заплащане на произведената от ищеца ел.енергия е в съответствие със сключения между страните договор, предявява исковете си.

По отношение на втория иск твърди, че за месец октомври 2017 г. е доставил електроенергия на ответника в размер на 395,632 MWh, за която е издал фактура № 115/31.10.2017 год. на стойност 86580.76 лева с ДДС, като продажната цена за количеството от 242,899 MWh е 188,29 лева/MWh.

Продажната цена за количеството 152,733 MWh е 172,95 лева/MWh (а именно, съответно приложимата преференциалната цена, дължима по т. 1.9 от 2

Решение СП-1) след достигане на ВяЕЦ на Ищеца на 2250 ефективни часа работа. Количеството произведена електрическа енергия през месец октомври 2017 г. в общ размер на 395,632 MWh (242,899 MWh при работа на централата до 2250 ефективни часа плюс 152,733 MWh при работа на централата над 2250 ефективни часа), е подлежало на изкупуване последователно по двете преференциални цени по т. 1.7 и т.1.8 от Решение СП-1, защото през целия месец октомври централата не е достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. Ответникът е заплатил единствено част от сумата по Фактура № 115 в размер на 7 260.10 лева на ищеца, като към настоящия момент остава дължима и незаплатена сумата в размер на 79 320.66 лева с ДДС. Исковата сума се претендира ведно с обезщетение за забава в размер на 22275.95 лева, считано от датата на забавата – 01.01.2018 год. до датата на предявяване на иска. Отправено е искане съдът да се произнесе инцидентно относно валидността на Решение СП-5 на КЕВР.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът "ЕНЕРГО-ПРО

ПРОДАЖБИ" АД депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост на исковете, но за тяхната неоснователност. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на електрическа енергия, но сочи, че приложимата цена за ел.енергията до размера на нетното специфично производство е преференциалната цена, определена с Решение № Ц10/30.03.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство, приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище на НЕК ЕАД относно приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на КЕВР относно приложението на т.1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15г., ответникът заплащал произведената ел.енергия над нетното специфично производство по цена за излишък. Излага, че за становището на НЕК, който изкупува ел.енергията ищецът е уведомен, поради което и с оглед съществуващата неяснота относно тълкуването на Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР, респективно при осъщественото плащане по съответната цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД, ищецът е следвало да анулира така предявените документи за плащане. Излага, че с решение ЦП-5 КЕВР валидно и законосъобразно установява какво е нетното специфично производство, използвано при утвърждаване на преференциална цена по т.8 3 от Решение № Ц-10/30.03.2011г.

В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията в отговора, като твърди, че поведението на НЕК не може да дерогира задълженията на ответника по договора за изкупуване, и именно последният се явявал неизправна страна по договора.

Излага доводи, че първоинстанционния съд следва да се произнесе относно валидността на решение СП-5.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който оспорва доводите на ищеца и поддържа/развива своите за неоснователност на иска.

Трето лице-помагач на страната на ответника - "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Триадица“ № 8, с писмена молба изразява становище за неоснователност на иска.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, ведно с присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък. В представените писмени бележки вх. № 8318/29.04.2021 г. по същество се излагат доводи за основателност на исковете.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък.

Третото лице - помагач "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА

КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК 000649348, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в съвкупност, становищата на страните и приложимите материални и процесуалноправни норми, приема за установено от фактическа страна, следното:

На основание чл.146, т. 3 и 4 от ГПК, съдът прие за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелствата: че ищецът е 4 производител на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на електрическа енергия; наличието на договорно правоотношение между страните за изкупуване на ел.енергия; НЕК е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; до достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференциална цена по т.8 от Решение Ц-10; количествата произведена и фактурирана електроенергия; факта на получаване на фактурите и дебитните известия от ответника.

Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-1097/14.09.2007-3074/28.09.2007-4019-ВГ-27.05.2008 от 04.08.2008 г., сключен между ищеца и „Е.ОН България Мрежи“ АД (от 10.09.2012 г. преименувано на „Енерго-Про Мрежи“ АД, а от 29.01.2018 г. на "Електроразпределение Север" АД).

Ищецът е сключил и Договор за изкупуване на електрическа енергия № 87/17.02.2010 год. с ответното дружество "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД (с предишно наименование „Е.ОН България Продажби“ АД), по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на цена, определена от ДКЕВР. Договорът е изменен с анекс 1.

За месец септември 2017 год. ищецът е фактура № 113/11.10.2017 год. на стойност 15354.68 лева с ДДС за доставена електрическа енергия в размер на 757,101 MWh. Впоследствие ищецът е издал дебитно известие № 114/31.10.2017 год. към фактура № 113/11.10.2017 год. на стойност 155710.81 лева с ДДС.

За месец oктомври 2017 г. ищецът е издал фактура №

115/31.10.2017 год. на стойност 86580.76 лева с ДДС, като продажната цена за количеството от 242,899 MWh е 188,29 лева/MWh, а продажната цена за количеството от 152,733 MWh е 172,95 лева/MWh. Между страните не е налице спор, че ответникът е заплатил част от сумата по Фактура № 115 в размер на 7260.10 лева на ищеца.

5

При така приетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.

Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи на причина за която длъжникът отговаря. Безспорно се установява от приетата за установена фактическа обстановка, а и не е спорно между страните, че обектът собственост на ищцовото дружество е въведен в експлоатация и присъединен към електропреносната мрежа като независим производител на ел. енергия.

Именно в качеството на такъв е сключил договор, по силата на който ответникът се задължил да изкупува произвежданата от ищеца енергия.

Видно от чл. 18 от Договора е, че към момента на сключването му, цената за продажба на ел. енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР, като в случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо допълнително договаряне.

Не е спорно, че за процесния период преференциалните цени за ВяЕЦ са определени от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. като е взет предвид и специален критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до 2250 часа включително – 188.29 лв./МВтч (т. 8) и над 2 250 часа – 172.95 лв./МВтч (т. 9).

По същество спорът между страните се заключава в това дали ответникът е задължен да изкупува по преференциални цени цялото количество произведена от ищеца ел. енергия.

В конкретния случай се прилага принцип различен от принципа за свобода на договарянето между страните. Договорната свобода е ограничена от наличието на административен елемент, въведен с норми от императивен характер, тъй като цените на които производителите продават ел. енергия на обществен доставчик и/или обществен снабдител, не подлежат на свободно договаряне, а са предмет на регулиране от компетентния държавен орган, в 6 случая – КЕВР.