Решение № 243 от 06.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Красимира Медарова

Мария Митева при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200157 по описа за 2023 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Ловеч срещу въззивна присъда № 16/07.12.2022 г. на Окръжен съд – гр. Ловеч, постановена по в.н.о.х.д. № 368/2022 г.

В протеста са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се иска отмяна на новата оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В писмено допълнение към протеста, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се сочи, че мотивите на въззивния съд са вътрешно противоречиви и непоследователни. Твърди се, че от една страна е прието, че липсват доказателства в подкрепа на обвинението, като съдът не е дал вяра на показанията на свидетелите очевидци на инцидента, както и на обясненията на подсъдимия И., не ги е обсъдил, и не е анализирал противоречията между тях и показанията на свидетеля П. Ц., като е кредитирал последните безусловно, независимо от липсата на други подкрепящи ги доказателства.

От друга страна съдът е приел, че не е налице субективната страна на деянието, поради липса на пряк умисъл. Едновременно с това е квалифицирал извършеното деяние като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, като е приел, че формално осъществява признаците на състав на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, което изключва първата теза за 1 недоказаност на обвинението.

Поради наличните противоречия в мотивите към въззивната присъда, които са взаимно противоречиви и взаимоизключващи се и с оглед допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста и моли същият да бъде уважен по подробните съображения, изложени в него. Застъпва становището, че при постановяването на въззивната присъда са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с анализа и оценката на доказателствата, което е довело и до нарушение на материалния закон. Намира предявеното обвинение за достатъчно ясно и пълно и счита, че противоречия са налице само в мотивите на окръжния съд, в които при недоказано обвинение се коментира приложението на чл.9, ал.2 от НК. Моли за отмяна на новата присъда и за връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.

Пред касационната инстанция подсъдимият И. се представлява от упълномощения защитник, адв. М., който оспорва касационния протест, като го намира за недопустим, поради несъответствие с изискванията на чл. 351, ал.1 от НПК, което не може да се санира с допълнение по реда на чл.351, ал.4 от НПК. В този смисъл счита, че указанията на съдията от въззивния съд за неговото допълване в 7-дневен срок не са съобразени с процесуалния закон, който дава възможност за допълване само на редовен протест. Отделно сочи, че и в представеното писмено допълнение не са посочени касационни онования, а е наведено оплакване за необоснованост, което не се включва в пределите на касационната проверка.

Счита, че за пръв път прокурорът от ВКП навежда редовни основания за касационна проверка по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК в съдебно заседание пред ВКС.

По съществото на протеста изразява становище за неговата неоснователност, като оценява доказателствената дейност на въззивния съд за законосъобразна, а мотивите към въззивната присъда определя като последователни и надграждащи. Счита, че вътрешното убеждение на съда е правилно формирано при спазване на изискванията на процесуалния закон. По изложените съображения намира, че не са налице основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, като прави искане за оставяне на протеста на прокурора без разглеждане, алтернативно – за оставянето му без уважение и за оставяне в сила присъдата на окръжния съд.

Подсъдимият И. в последната си дума пред ВКС моли да се потвърди присъдата на окръжния съд.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди основанията, наведени в касационния протест и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 17/17.12.2021 г. на Районен съд – гр. Луковит, постановена по н.о.х.д. № 300/20 г. подсъдимият П. Н. И. е признат за виновен в това, че на 09.05.2020 г., около 02.30 2 часа, в /населено място/ унищожил стъкло на задна лява врата и малко стъкло над заден ляв калник, на обща стойност 160.00 лв. на чужда движима вещ – лек автомобил марка /марка/, модел /модел/ с рег. номер /рег. №/, собственост на С. К. К., унищожил части /подробно описани в присъдата/ на обща стойност 630,80 лв. на чужда движима вещ, лек автомобил /марка/ с рег. номер /рег. №/, собственост на И. К. К. или общо щети на стойност 790,80 лв., поради което и на осн. чл.216, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати и разноските по делото, на осн. чл.189, ал.3 от НПК.

С нова въззивна присъда № 16/07.12.2022 г. на Окръжен съд – гр. Ловеч, постановена по в.н.о.х.д. № 368/2022 г. присъдата на Районен съд – Луковит е била отменена изцяло и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият И. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.216, ал.1 от НК. Разноските по делото са оставени в тежест на държавата.

Касационният протест е подаден в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустим.

Защитата на подсъдимия оспорва допустимостта на касационния протест пред ВКС, като в правомощията на касационната инстанция е да извърши собствена проверка за неговата допустимост и редовност и относно „годността му да постави начало на касационен контрол върху атакувания акт“ /ТР № 5/2018 г. на ОСНК на ВКС/, независимо от извършената проверка от съдията от въззивния съд по чл. 351, ал.5 от НПК, в случаите когато не е налице връщане на протеста, доколкото само при връщане на процесуалния документ е предвиден специален ред за обжалване пред ВКС.

По отношение възражението на защитата на подсъдимия относно недопустимост на протеста на прокурора, поради несъответствие със законовите изисквания на чл. 351, ал.1 от НПК относно неговото съдържание е необходимо да се отчете, че въззивният съд е спазил процедурата по чл. 351, ал.5 от НПК, като след депозиране на нередовен касационен протест е дал 7-мо дневен срок на прокурора, считано от постановяване на мотивите към присъдата, за привеждането му в съответствие с изискванията на процесуалния закон. С нарочно разпореждане № 380/13.12.2022 г. съдията от въззивния съд е посочил необходимостта от привеждане на протеста в съответствие с изискванията на чл.351, ал.1 от НПК и е указал на страната, че при неотстраняването им в срок/считано от получаване на мотивите към присъдата/ протестът ще бъде върнат обратно на неговия подател. Видно от материалите по делото, предоставеният 7-мо дневен срок е бил спазен от прокурора, изготвил протеста, /уведомлението за изготвените мотиви е получено от ОП-Ловеч на 01.02.2023 г. и допълнението към протеста е постъпило в ОС – Ловеч на 03.02.2023 г./ като в постъпилото допълнение се съдържат необходимите реквизити към касационния протест, за които съдът е дал указание да се допълнят – а именно, текстово е посочено касационното основание по чл.

348, ал.1, т.2 от НПК, което е аргументирано подробно, както и е изрично формулирано направеното в тази връзка искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново 3 разглеждане на въззивния съд, с което касационният протест е приведен в съответствие с текста на чл. 351, ал.1 от НПК. Процедурата по чл. 351, ал.5 от НПК е предвидена по отношение на иницииращия процесуален документ, който се преценява относно неговата редовност, считано от датата на изтичане на 7-мо дневния срок, с който са дадени указанията за привеждането му съобразно изискванията на НПК. Процесуалната възможност по чл. 351, ал.4 от НПК действително се отнася само до редовен протест, но срокът започва да тече след приключване на процедурата по чл.351, ал.5 от НПК, която предвижда, че при неизпълнение на указанията относно редовността на протеста, той ще бъде върнат. По настоящото дело прокурора от окръжна прокуратура е спазил указанията на съда и е депозирал редовен протест в указания му 7-мо дневен срок, поради което касационният протест срещу въззивната присъда е допустим и следва да бъде разгледан относно неговата основателност.

Разгледан по същество, касационният протест се прецени и за основателен.

Основателни са възраженията от протеста за това, че мотивите към въззивната присъда са противоречиви относно тяхното съдържание, като съдържат взаимоизключващи изводи за недоказаност на обвинението и за малозначителност на извършеното деяние, доколкото последният извод е допустим само при доказано обвинение и при наличие на съответните допълнителни предпоставки по чл.9, ал.2 от НК.

От друга страна направената от окръжния съд оценка на гласните доказателствени средства не е съобразена с действителното им съдържание и смисъл, както и не почива на обективен анализ на цялостната доказателствена съвкупност. Фактическите изводи от въззивната присъда са основани на изолирани доказателствени източници, които не намират необходимата по закон доказателствена подкрепа, която е заменена от недопустими предположения, направени от страна на съда.

Окръжният съд е отменил присъдата на първата инстанция, като е направил собствен прочит на доказателствата по делото и въз основа на него е приел, че гласните доказателствени средства на свидетелите на инцидента и обясненията на подсъдимия И. за извършените от него действия по увреждане на процесните автомобили не са обективно пресъздадени и вместо това се е доверил на показанията на свидетеля П. Ц., които е оценил като единствения достоверен източник на доказателства за обстоятелствата от значение за обвинението. Мотивирал е оценката си с незаинтересоваността на същия свидетел от изхода на делото, без да коментира обстоятелството, че този свидетел е присъствал само част от инцидента и не го възприел изцяло, като е напуснал мястото на произшествието, докато последният е продължавал. В принципен план подобен подход /за приемане на обективност на изолиран доказателствен източник/ е възможен в случаите когато останалите доказателства и доказателствени средства, макар и еднопосочни са дискредитирани напълно, поради което не могат да послужат за надеждна доказателствена основа и се изключват като източник на достоверни факти. При всички случаи изводите за оценка на доказателствата следва да почиват на обективен всестранен и пълен анализ на цялостната доказателствена съвкупност и да са придружени от съответна аргументация, съобразена с 4 изискванията на процесуалния закон и действителното съдържание на доказателствените източници, за да може да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по релевантните за обвинението факти и неговата правилност.

Въззивният съд е допуснал нарушение на тези основни принципи, което е довело до пороци при формиране на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението, което по естеството си представлява съществено процесуално нарушение и води до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на съответния съд.

При новото разглеждане на делото следва да се направи обективен прочит на цялостната доказателствена съвкупност, като оценката на доказателствата да е при спазване изискванията на чл.13, чл.14, ал.1 и чл. 107, ал.5 от НПК и приетите от съда факти да се ползват с надлежна доказателствена обезпеченост, която не може да се заменя от предположения, направени от решаващия съд и основани изолирано на житейска или формална логика.