Решение № 1303 от 11.11.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н

И Е

№………./………2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА при секретар Димитричка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова въззивно гражданско дело № 1141 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Н.Н.Я., ЕГН **********,***, действащ чрез адв. С.Х., против решение № 547/11.02.2019г. по гр.д. № 15013/2018г. на 47-ми състав на ВРС, с което е изменен размера на присъдената с Решение № 5279/14.12.2012 г. по гр.д. № 339/2012 г. по описа на ВРС, издръжка, дължима от него, в полза на детето М.Н.Я., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка О.К.Л., ЕГН **********,***, като я е увеличил от 150.00 лева на

250 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2018 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, като обжалва решението за разликата над

180.00лв. до присъдените 250.00лв. Считайки обжалваното решение за неправилно поради нарушения на процесуалните правила и материалния закон, по изложените във въззивна жалба съображения, се моли да бъде отменено в обжалваната част. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М.Н.Я., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка О.К.Л., ЕГН **********,***, чрез адв. Анг.А., в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение.

ДСП-Варна редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по въззивната жалба.

В писмена молба вх. № 28280/26.09.2019г. Н.Н.Я., чрез адв. С.Х. поддържа въззивната си жалба.

ВОС взема предвид следното:

В исковата си молба М.Н.Я., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка О.К.Л., ЕГН **********,***, чрез адв. Анг.А., насочена срещу Н.Н.Я., ЕГН **********,***, е предявил иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на присъдената му издръжка с решение № 5279/14.12.2012г. по гр.д. № 339/2012г. на 14-ти състав на ВРС, като бъде увеличена от 150.00 лв. на 350.00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.10.2017 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Излага, че от предходното определяне на издръжката е изминал значителен период от време, в който нуждите му са нараснали значително. Баща му не участвал в отглеждането му, а това е поставено изцяло в тежест на майка му. Ангажиментът на баща му към него се изразявал единствено в заплащане на определената му издръжка. Интересът на баща му към него се изчерпвал с няколко обаждания по телефона. Майка му работела като продавач-консултант в голям хранителен магазин и получавала основна месечна заплата от 700.00лв. Тя заплащала ежемесечно наем на баща му за ползването на семейното жилище, в размер на 100.00лв. Баща му имал високи месечни доходи и смята, че без затруднения би заплащал претендирания увеличен размер на издръжката.

В срока по чл.

131 ГПК ответникът Н.Н.Я., ЕГН ********** *** е представил писмен отговор, в който оспорва иска, намирайки го допустим, но неоснователен. Невярно според него е, че грижите към детето М. се ограничавали само до заплащене на издръжка в определения от съда размер. Майката е била тази, която ограничава контактите със сина му, настройвайки го срещу него. Срещите им се свеждали до искане на пари. Разговорите им също. Твърди, че му купувал неща, от които има нужда.

Много често, като питал от какво има нужда да купи, за да бъде подготвен за новата учебна година, отговорът бил: „Нямам нужда от нищо, всичко е наред“. От друга страна жилището, в което живеели М. и майка му било в централната част на града и не им се налагало да правят транспортни разходи до училище или до работата на майката. В жилището живеел и по-големия брат на М.-Ненчо и съпругата му. Ненчо имал собствено жилище, но майката приела в дома си големия син и съпругата му и отдавала под наем жилището на Ненчо, като получавала голяма наемна цена, която се разходвала за нуждите на четиримата. Синът Ненчо и съпругата му също работели. Той не е поискал и увеличение на наемната цена за ползването на семейното жилище, на осн. чл. 57, ал. 2, предл. 3 от СК, отчитайки именно нарасналата възраст на детето М. и това, че майката би разходвала за сина им дължимата в увеличен размер в негова полза сума. Доколкото това жилище е било предоставено на бившата му съпруга и детето М., той е бил принуден да живее в с. Тополи, като разходите му за транспорт до местоработата му в следствения арест-Варна били значителни. След развода си сключил последващ брак и имал родени две деца-*** р. 10.02.2014г. и ****, р. 05.10.2015г. Голямата му дъщеря посещавала детска градина № 48 „Ран Босилек“ и заплащал 48.00лв. месечна такса, а малката-яслената група в същото заведение, за което заплащал 24.00лв. месечна такса. Двете малки деца често боледували и се налагало закупуване на лекарства. Те бързо растели и се нуждаели от дрехи и обувки, които не били евтини. Те имали дарби, но поради липсата на средства не е бил в състояние да осигури развитието им. Това, че живеел в къща с малки деца, налагали много по-високи разходи за отопление, в сравнение с тези в апартамент.

Оспорва, че месечния доход на бившата му съпруга е

700.00лв. От значение за спора било брутното й трудово възнаграждение. Изказва несъгласие да заплаща издръжка по банков път, но ако това се налага, следва да се извършва по сметка на сина му М., който разполага с призната от закона дееспособност, макар и ограничена, а не по сметката на майка му. Ако последната не е в състояние да полага грижите за сина им, то предлага споразумение, което постигнат в отделно производство и след одобряване от съда, той да упражнява родителските права по отношение на детето М.. Моли се да бъде оставен без уважение предявения иск, ведно с присъждане на сторените разноски.

Контролиращата страна Дирекция

„Социално подпомагане”–*** депозира писмена молба, чрез соц.работник ***, в която посочва, че искането за увеличение на издръжката е в интерес на детето, тъй като тази, която получава е недостатъчна да задоволява текущите му нужди и моли съдът да определи размер, който бащата да е в състояние да изплаща, а на детето да е предоставена по този начин реална възможност да разчита на нея.

Въз основа събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна :

Видно от приложеното по първоинстанционното дело решение № 5279/14.12.2012 г. по гр.д. № 339/2012 г. по описа на ВРС, Н.Н.Я. е осъден да заплаща на сина си М.Н.Я., чрез неговата майка О.К.Л., издръжка в размер на 150 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението-28.05.2013 г..

Съгласно служебна бележка №

5/19.09.2018 г., изд. от директора на

Седмо средно училище „Найден Геров“, гр. Варна, М.Н.Я. е ученик в 9-ти клас през учебната 2018/2019 година.

Представена е и уведомителна бележка от 19.09.2018 г., издадена от ФК „Олимпик“ Варна , според която М.Н.Я. тренира футбол, за което заплаща месечна такса в размер на 40 лв.

С исковата молба е представен препис от трудовия договор на О.К.Л., от който става ясно, че от 04.01.2016г. заема длъжността „продавач-консултант“ в магазин, находящ се на ***, като получава основно трудово възнаграждение в размер на 700.00 лв. и допълнително възнаграждение от 0.6% за всяка година трудов стаж на същата ,сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.

Съгласно удостоверение с изх. №

2019-005/11.01.2019г., изд. от „Дария 07“ ЕООД, брутното трудово възнаграждение на О.Л. за периода от м.10.2017г. до м.12.2018г. възлиза на сумата от 11966.17лв., или по 797.74лв. средно месечно за този период.

Не се спори между страните и се установява от приложеното към първоинстанционното дело извлечение от сметката на О.К.Л. в „Банк ДСК“, че тя заплаща ежемесечно на Н.Я. наем в размер на 100 лв. за ползване на семейното жилище.

О.Л. е представила разписки за заплатени задължения за потребена електроенергия и ВиК услуги.

С оглед доказване на възраженията и твърденията си Н.Я. от своя страна е представил удостоверение за сключен граждански брак с Ивелина Демирова Дончева от 02.08.2013г. и удостоверения за раждане на децата им Демана, р. 10.02.2014г. и Виктория, р. 05.10.2015г.

Според служебна бележка изх. № АД-02-15/23.10.2018г. детето **** е записано и посещава редовно трета група към ДГ № 48 „Ран Босилек“-с.**** през учебната 2018/2019г. От служебна бележка изх. № АД-02-16/23.10.2018г. се установява, че детето Виктория Николаева Янева е записано и посещава редовно първа група към ДГ № 48 „Ран Босилек“-с.Тополи през учебната 2018/2019г. За периода от м.01.2018г. до м.10.2018г. за детето Демана Янева е заплатена такса от 351.91лв. общо, а за детето Виктория Янева за периода от м.01.2018г. до м.10.2018г.-172.03лв. общо.

Видно от справка –данни за осигуряването на Н.Н.Я. за периода от 01.10.2017г. до 31.10.2018г., изд. от ТД на НАП, лицето има начислен месечен облагаем доход в общ размер на 18280.05лв. или средно месечен такъв от 1406.15лв.

С договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в НА № 112, т. 2, рег. № 3023, дело № 230/2014г. на нотариус *****,

***** е прехвърлил на внука си Ненчо Н.Я. собственото си жилище, находящо се в *****, със застроена площ от 91.35кв.м., като прехвърлителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване.

Видно от препис-извлечение от акт за смърт, изд. от Община Варна, прехвърлителят Ненчо Я. Христов е починал на 14.10.2017г.

По първоинстанционното дело са изслушани показанията на водените от страните свидели, както следва: *****-майка на ответника, водена от ищеца и ****, без родство и дела със страните и *****-съпруга на ответника, двамата водени от последния. Показанията на свидетелките, водени от страните съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

Св. ***** поддържа, че синът й Н.Я. не поддържа връзка с М., не го търси и не се интересува от него, не го вижда ни за рождения му ден, ни за Нова година. Сочи, че финансовото положение на М. и майка му е затруднено, защото с израстването на детето се увеличават разходите за учебници, обувки, дрехи за момчето, като само учебникът по английски език струва 100.00лв. Бащата не е купувал нищо за сина си, откакто родителите са се развели. Това й е станало известно от думите на самото дете. Случвало се М. да я моли да му услужи с 2 или 5лв., защото майка му не може да си позволи да му осигури това, с което разполагат приятелите му. Излага, че апартаментът, в който М. живее с майка си има течове, има нужда от ремонт.

Св.

Валентин Косев излага, че с Н.Я. са колеги, като Я. искал да купи на сина си М. обувки, дрехи, учебни пособия, а момчето имало други желания, интересувало се от компютри, искало някакви игри, а не нещата, които бащата предлагал. Майката на момчето не отговаряла на обажданията му. Този свидетел няма преки впечатления от отношенията между страните по делото, а възпроизвежда споделеното му от бащата. Пак от колегата си знае, че той е търсил сина си и майка му преди Нова година, да му даде пари или му купи нещо, но без резултат.

Св.

*****, настоящата съпруга на ответника сочи, че детето М. живее с майка си, с по-големия си брат и съпругата му в семейното жилище на бившето семейство на Н.. От съпруга си знае, че големият му син отдава под наем собственото си жилище и не знае какво налага да живее все още с майка си и брат си, заедно със съпругата си. От две-три години, може и повече, Н. няма възможност да вижда детето М. и от тогава не му е купувал нещо, извън определената издръжка. Невъзможността му да контактува със сина си, свидетелката обяснява с това ,че 9-10 месеца съпругът й не разполагал с телефона си, а след това