Определение № 2784 от 03.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2784 гр. Варна, 03.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501039 по описа за 2026 година

Производството е по чл.278, вр. чл.274, ал.1, т.1 и чл.415, ал.5, изр.1-во от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Е.С.К., срещу определение №317/26.03.2026 г., постановено по ч.гр. дело № 1385/2025г. на Районен съд - Провадия, с което е обезсилена изцяло издадената заповед за изпълнение № 723/12.12.2025г. поради неизпълнени в срок указания по чл.

415, ал. 1 ГПК за предявяване на иск.

Определението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно като се твърди, че дадените от заповедния съд указания на кредитора са неправилни, което именно е довело до неправилна преценка относно необходимостта и срока за предявяване на иск по чл. 415 ГПК. Сочи се в тази връзка, че посочената в разпореждането информация, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците при условията на чл. 47 ГПК, е обективно невярна и заблуждаваща заявителя като процесуалното му бездействие е пряка последица от поведението на съда, поради което санкцията „обезсилване на заповедта“ се явява незаконосъобразна. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и заповедното производство да бъде възобновено от етап даване на правилни указания на заявителя, включително нов срок за предявяване на иск по чл. 415 ГПК.

Претендира се и присъждане на разноски.

Насрещната по частната жалба страна – длъжниците Я. Б. Х. и В. Б. Х., двамата с адрес в град Б., не е депозирала отговор в законоустановения срок.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт (чл.274, ал.1, т.1, вр чл.415, ал.5, изр.1-во от ГПК), с оглед на което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба се преценява за неоснователна.

Производството по ч.гр. дело № 1385/2025г. на Районен съд - Провадия е образувано по заявление по чл.410, ал.1, т.1 ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците Я. Б.

1

Х., ЕГН **********, и В. Б. Х., ЕГН **********, двамата с адрес в град Б., за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит

№

40011101360/29.07.2022г. Издадената заповед за изпълнение № 723/12.12.2025г. е била връчена редовно на длъжниците на 29.12.2025г. (лично на длъжника Я. Х., по реда на чл.46 – на длъжника В. Х.). На 03.02.2026г. по делото са заведени възражения от длъжниците по чл.414 ГПК, получени по пощата с дата на пощенското клеймо 29.01.2026г. Възраженията са приети за подадени в срок, с оглед на което с разпореждане №347/04.02.2026г. заповедният съд е дал указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заповедта, в едномесечен срок от съобщението, на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. В разпореждането изрично е указано, че в същия срок заявителят следва да представи доказателства за предявяване на иска по чл. 422 ГПК срещу длъжниците с предупреждение, че при неизпълнение /не представяне на такива/ в едномесечния срок, заповедта за изпълнение ще бъде служебно обезсилена. Изрично е указана и възможността в същия срок да бъде предявен и осъдителен иск за частта от посочените в заявлението вземания, за които изрично е било отказано издаване на заповед за изпълнение.

Съобщението, ведно с преписи от разпореждането на заповедния съд и от подадените възражения, са връчени на заявителя чрез ЕПЕП на 09.02.2026 г.

Не е спорно, че в указания му срок (изтекъл на 09.03.2026 г., присъствен ден) кредиторът – заявител не е предявил иска си.

Спорният въпрос, изведен от повдигнатото от заявителя обжалване на определението на заповедния съд, с което издадената заповед за изпълнение е била обезсилена в хипотезата на чл.415, ал.5, изр.1-во от ГПК, е дали дадените му от заповедния съд указания са били правилни спрямо осъществените към този момент действия в заповедното производство, респ. дали същите са достатъчно ясни и прецизни, за да позволят на заинтересования кредитор да разбере какви действия следва да предприеме, за да защити правата и законните си интереси.

В процесния случай нарушения в тази насока не се констатират. Изрично както в мотивите, така и в диспозитива на разпореждането съдът е посочил, че „срещу издадената от съда заповед за изпълнение № 723/12.12.2025г. са подадени в срока по чл. 414 ГПК възражения от длъжниците“, разпоредил е и връчване на преписи както от самото разпореждане, така и от подадените от длъжниците възражения. Наличието на такива приложения изрично е посочено в изпратеното до страната чрез ЕПЕП съобщение. Ако същите са липсвали (не са изпратени ведно със съобщението), страната е разполагала с достатъчно време и възможност да изиска същите. От друга страна, предоставеният достъп до делото чрез ЕПЕП дава достатъчно възможност за своевременно запознаване с осъществените действия по делото и постановените от съда актове.

Дори да се приеме, че единственият документ, който е бил връчен на заявителя, е съобщението, в което е посочено, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, не би могло да се приеме, че дадените указания на кредитора, че следва да предяви иск за установяване на вземанията, са неправилни. Целта на заповедното производство е кредиторът да се снабди по облекчен ред с изпълнително основание, спестявайки си разходи на време и средства за водене на исков процес. Това е възможно само в хипотеза, че длъжникът, надлежно уведомен за издадената срещу него заповед за изпълнение, не оспори включените в нея вземания на кредитора. Ако заповедта за изпълнение е връчена фикционно в хипотезата на чл. 47, ал. 5 ГПК при надлежно удостоверена констатация, че 2 длъжникът – адресат не живее на адреса, заповедта за изпълнение не може да влезе в сила и да съставлява надлежно изпълнително основание. До същия резултат води и своевременното оспорване от длъжника на вземанията по заповедта чрез своевременно подадено възражение по чл.414 ГПК. И в двете хипотези, за да постигне целта на инициираното заповедно производство и да защити интереса си (включително и запазване на сторените разходи за държавна такса, прекъсване на давността за вземанията), кредиторът – заявител следва да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си, включени в заповедта за изпълнение. Именно такова указание дължи заповедния съд и в двете хипотези – чл.415, ал.1 ГПК („Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си…“). В този смисъл не може да се приеме, че неточното посочване в съобщението до заявителя, че „издадената заповед за изпълнение … е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК“ не съответства на дадените указания и заблуждава и/или възпрепятства заявителя да разбере какви последващи действия следва да предприеме за защита на правата си. Причините, довели до необходимостта от предявяване на иск (по т. 1 или по т. 2 от ал.1 на чл.415 ГПК), не са от значение нито за вида на необходимата искова защита (и в двата случая искът следва да е установителен, нито за съдържанието на исковата молба, която и в двата случая трябва да съдържа твърдения за съществуване на вземането и искане съдът да признае това за установено в отношенията между страните.

Съобразявайки горното, съдът намира, че дадените в случая указания са правилни и ясно формулирани, поради което могат да бъдат приложени последствията от неизпълнението им. И тъй като в случая нито се твърди, нито се представят доказателства за предявяването на иска в указания от съда срок, обезсилването на издадената заповед за изпълнение е закономерна и законово обоснована правна последица - чл. 415, ал. 5 ГПК. В този смисъл обжалваното определение на заповедния съд е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №317/26.03.2026 г. на Районен съд - Провадия, постановено по ч.гр. дело № 1385/2025г. по описа на ПРС, с което е обезсилена изцяло издадената заповед за изпълнение № 723/12.12.2025г. поради неизпълнени в срок указания по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3