Определение № 563 от 02.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 563 гр. Пловдив, 02.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Виделина Куршумова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500198 по описа за 2026 година Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Г. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат П., против Определение № 13838 от 27.10.2025 г. постановено по гр.д.№ 10775 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив, V гр.с., с което е върната исковата молба на частния жалбоподател против Български пощи ЕАД с вх.

№69475/28.06.2024 г. по описа на ПРС, както и производството по гр.д. № 10775/2025 г., ПРС, е прекратено.

Частният жалбоподател релевира оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, с което е прекратено производството поради неизпълнение на указания. Обсъжда указанията за конституирането на нов ответник и представяне на удостоврение по чл.5 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), което твърди, че не е възможно да бъде издадено. Позовава се на писмо с изх.№ 94-П-47/22.07.2024 г. от РУ на „Южен централен регион“ на „Български пощи“ЕАД за удостоверяване на факта, че в същото се пазят ведомостите за лицето П. Г. П.в, който бил техен служител през исковия период. Въз основа на изложеното настоява, че не е възможно да изпълни указанията на съда за представяне на удостоверението. Оспорва дадена правна квалификация на иска за установяване на трудов и осигурителен стаж по ЗУТОССР. Настоява, че е предявен иск по чл.124 от ГПК предвид правния интерес на ищеца да докаже, че във ведомостите, съхранявани в „Български пощи“ЕАД грешно е посочено лицето П. Г. П.в, които се отнасяли за самия него П. Г. Г.. Обсъжда твърдението на ответника „Български пощи“ЕАД, че правоприемник на работодателя по отношение на изпълняваната от ищеца длъжност е „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД – посочва, че доказателства за последното не са ангажирани, а от 1 писмо с изх.№ 94-П-47/22.07.2024 г. се удостоверявало, че ведомостите за П. Г. П.в се съхраняват в „Български пощи“ЕАД, а не в „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Позовава се на твърденията си в исковата молба и уточняващите молби – че лицето П. Г. П.в, за който се съхраняват ведомости в „Български пощи“ЕАД, е П. Г. Г.. Посочва, че трудовият договор е изгубен или унищожен от „Български пощи“ЕАД и те съхраняват единствено ведомостите за процесния период за П. Г. П.в, който всъщност е П. Г. Г.. Твърди, че е налице хипотеза, в която работодателят не е прекратен или е престанал да съществува или е загубил своите ведомости, каквито хипотези урежда ЗУТОССР, а ситуация, в която работодателят е завел грешно ведомостите, в който същите са били водени на хартия. Моли да се отмени обжалваното определение като неоснователно и незаконосъобразно.

В срока по чл.275, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ТП на НОИ – Пловдив, че пълномощника юрисконсулт А.. Взема становище, че не е надлежен ответник по предявения иск. Твърди, че предявеният иск е по чл.124 ГПК предвид изложените от ищеца твърдения за допусната техническа грешка във ведомостите на работадателя, а не иск по реда на ЗУТОССР за установяване на трудов и осигурителен стаж. Възразява, че няма правен интерес и процесуално качество да участва в процеса.

Ответникът „Български пощи“ЕАД не взема становище по частната жалба.

Пловдивският окръжен съд при извършената служебна проверка за допустимостта на производството намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Първоинстанционното произвоство пред ПРС е образувано по искова молба на П. Г. Г. против „Български пощи“ЕАД, в която е изложил твърдения, че е работил по трудово правоотношение при ответното дружество през конкретно посочени периоди и длъжност, включително, че от 01.03.1981 г. до 28.06.1982 г. е заемал длъжността „Механик селищни мрежи“, при 8-часов трудов ден и възнаграждение по ведомости, след което е напуснал „Български пощи“ЕАД. По негово искане му било издадено Удостоверение обр.УП-3, в което не фигурирало посочения исков период, в който е заемал длъжността „Механик селищни мрежи“ при ответника. При справка в канцеларията на ответника установил, че в същия период лицето П. Г. П.в заемало същата длъжност, което напуснало ответното дружество по същото време както ищеца. Намира, че е налице техническа грешка при администрирането на трудовите правоотношения, което не се признава от ответника и предвид което се отказва издаването на съответните документи, удостоверяващи трудовата заетост на ищеца за процесния период. С изложеното обосновава правния си интерес от предявяване на 2 иск на осн.чл.357 КТ за установяване на трудовото правоотношение с ответника през исковия период.

Постъпил е отговор от ответника „Български пощи“ЕАД, в който е посочил, че удостоверението за трудовия стаж на ищеца е издадено въз основа съхраняваните в дружество писмени документи, а за исковия период във ведомостите, предадени за съхранение на „Български пощи“ЕАД няма данни за ищеца. Посочва, че след 1992 г. в „Български пощи“ЕАД няма предадени/налични трудови досиета на прекратени служители на „Български пощи и далекосъобщения“ООД, поради което ищецът следва да насочи претенцията си към НОИ или БТК ЕАД/Виваком ЕАД.

В първоинстанционното производство е постановено решение № 73/07.01.2025 г. по гр.д.№11335/2024 г. на ПРС, с което отхвърлен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество за период от 01.03.1981 г. до напускане на дружеството на 28.01.1982 г. на пълен работен ден от 8 часа, с трудово възнаграждение по ведомост.

Първоинстанционното решение е обезсилено с решение № 627/27.05.2025 г. по в.гр.д.№ 672/2025 г. на ПОС и е върнато за изпълнения на дадени указания.

Въззивният съд е приел, че искът намира своето основание в чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, поради което е върнал делото с указания при новото разглеждане на делото да се конституира ТП на НОИ като страна, като на ищеца се укаже да представи доказателствата, изискуеми се от разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗУТОССР, като при неизпълнение да се приложи разпоредбата на ал.3 на същата разпоредба.

При новото разглеждане на делото, с определение № 7870/16.06.2025 г. по гр.д.

№ 775/2025 г., ПРС, съдът е конституирал ТД на НОИ – гр.Пловдив като ответник по делото, както и е оставил исковата молба без движение за представяне на удостоверение по чл.5, ал.1 или ал.2 от ЗУТОССР.

С молба от 10.07.2025 г. ищецът е представил писмо с изх.№ 94-П-47/22.07.2024 г. на РУ на „Южен централен регион“ на „Български пощи“ЕАД за установяване на обстоятелството, че при ответника се съхраняват ведомости на работодателя, но няма данни за ищеца по делото. Представил е и отказ за издаване на удостоверение с изх.№ 5530-15-327/22.04.2024 г. на ТП на НОИ – гр.Пловдив с мотива, че не са предадени и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи от БТК Пловдив – Регионално управление на далекосъобщения Пловдив. Посочено е, че приетите документи за съхранение на горепосочения осигурител са с начална дата 01.01.1993 г.

С Разпореждане от 18.08.2025 г. районният съд е приел, че ищецът не е отстранил нередовността на иска с представените документи, при което му е дал последна възможност за представи удостоверение в съответствие с изискванията на чл.4, ал.2 във вр. с чл.5 от ЗУТОССР.

3

С молба от 01.09.2025 г. ищецът е изложил съображения, че фактически и правно не е възможно да представи изисканото удостоверение, тъй като ведомостите се съхраняват при ответника, но не съдържат данни за ищеца, за което се е позовал на представените документи с молбата от 10.07.2025 г. Предвид изложеното е поддържал, че изначално искът не е правилно квалифициран по реда на ЗУТОССР, тъй като предвид допусната техническа грешка във ведомостта на работодателя касателно ищеца за исковия период е предявил иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.357 от КТ относно съществуващото трудово правоотношение.

За да постанови обжалваното определение районният съд е приел, че ищецът не е изпълнил дадените указания за отстраняване нередовността на предявения иск с представянето на удостоверение в съответствие с изискванията на чл.4, ал.2 във вр. с чл.5 от ЗУТОССР – съгласно указанията на въззивния съд, дадени с решение № 627/27.05.2025 г. по в.гр.д.№ 672/2025 г. на ПОС. Отделно от изложеното районният съд е изложил съображения, че иск за установяване на трудово правоотношение е недопустим освен ако не се твърди, че трудовият договор е унищожен или загубен, както и че този иск следва да се насочи към правоприемника на работодателя. Според районния съд, независимо от многократно дадената възможност за това, ищецът не е отстранил констатираните нередовности и не е предявил редовна искова молба със заявена допустима искова претенция.

Определението е неправилно.

Съгласно утвърдената съдебна практика, изразена и в решение № 217 по гр. д.

№ 223/2014 г. III г. о., ВКС, удостоверението, издавано от работодателя по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, че документите, установяващи трудовия и/или осигурителния стаж са унищожени или изгубени, представлява особена процесуална предпоставка за предявяването на иска по реда на посочения закон. Предвиденият особен процесуален ред за установяване на трудов стаж е предназначен да даде защита в случаите, в които не съществува спор относно обстоятелството дали са водени съответните книжа, ведомости и/или счетоводни документи, които установяват начисляването и изплащането на трудовото възнаграждение и съответстващия на него обем на положен труд, но макар те да са били надлежно съставени, са изгубени или унищожени.

Когато работодателят отрича или не се съгласява с твърдението на работника или служителя относно елементи от съдържанието на трудовото правоотношение неговата продължителност, обема и характера на полагания труд, дължимото възнаграждение и др., или изобщо съществуването на правоотношението, то тогава е налице трудовоправен спор по смисъла на чл. 357 КТ относно съществуването или изпълнението на трудовото правоотношение, в който смисъл е съдебната практика, изразена в определение № 327 по ч. гр. д. № 1339/2008 г. на IV г. о., ВКС и определение № 277 от 13.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2052/2018 г., IV г. о., ГК.

4

В горния смисъл е Определение № 343 от 31.05.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3492/2013 г., IV г. о., ГК, според което извън случаите, когато работникът цели да установи трудов стаж по реда на ЗУТОССР поради загубени или унищожени документи, установяването на трудово правоотношение е допустимо по общия исков ред чрез трудов спор по чл. 357 КТ.

В аспекта на изложените разяснения и след самостоятелна преценка на данните по делото настоящият съдебен състав на ПОС намира, че районният съд е сезиран с трудовоправен спор, който намира своето основание в разпоредбата на чл.357 КТ.

Изрични са твърденията на ищеца за съществуващо трудово правоотношение през исковия период, което се отрича от ответника с позоваване на приетите от него ведомости на работодателя за ПС Раковски. Следователно съобразно твърденията на ищеца и изнесените данни по делото с писмо с изх.№ 94-П-47/22.07.2024 г. на РУ на „Южен централен регион“ на „Български пощи“ЕАД и отказ за издаване на удостоверение с изх.№ 5530-15-327/22.04.2024 г. на ТП на НОИ – гр.Пловдив, документацията съществува и не се касае за загубени или унищожени документи. Т.е. неприложим е специалния ред по ЗУТОССР и неправилно е било изискано да се представи удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР.

В разглеждания случай спорът е относно съществуването на трудовото правоотношение през исковия период, който е допустим по общия искове ред с предявения иск по чл.357 КТ съгласно дадените разяснения в определение № 327 по ч. гр. д. № 1339/2008 г. на IV г. о., ВКС, определение № 277 от 13.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2052/2018 г., IV г. о., ГК, определение № 343 от 31.05.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3492/2013 г., IV г. о., ГК.