Решение № 488 от 18.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Русе, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от А. С. Станчев Административно наказателно дело № 20254520201235 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-1882-000311/04.07.2025г., издадено от Началник на „Сектор” Първо РУ към ОДМВР-гр.Русе, против Н. Н. Й., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Срещу постановлението е подадена жалба от адв.И.П., упълномощен представител на Н. Й.. Жалбата е допустима подадена в законоустановеният срок в нея се твърди, че издаденото срещу Н. Й. наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, не се явява лично, вместо него се явява упълномощения представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, административно-наказващият орган /издателят на НП/, е редовно призован, явява се упълномощен представител, който поддържа НП.

Районна прокуратура-гр.Русе са редовно призовани, не изпращат представител и не релевират становище.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 26.05.2025г. около 15.35 часа, полицейските служители А.Л. и К.Т. спрели за проверка лек автомобил марка/модел „Мерцедес Ес 63 АМГ“, с рег.

****, който се движил в гр.Русе, по ул.“Мидия Енос“№7. При извършена служебна проверка било установено, че автомобила не е регистриран по надлежния ред и е с транзитни рег. табели с изтекъл срок на валидност от 10.05.2025г.

С оглед горепосочената констатация е съставен АУАН бл.

№044528/17.08.2023г. за допуснато от Н. Й. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. По случая било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Прокурор от РРП разгледал материалите по пол. преписка и на основание чл.199, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2, вр. чл.9, ал.2 1 от НК отказал да образува ДП, като указал на адм. орган да извърши преценка дали да наложи административно наказание на дееца, поради което и било издадено процесното на настоящото производство НП, впоследствие атакуваното пред въззивния съд.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, а НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Въззивният съд приема, че следва процесното на настоящото производство деяние, с което е осъществено адм. нарушение да се квалифицира като „маловажен случай“.

Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи“ н а административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, п р и която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.

Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл.6 от ЗАНН. В чл.28 и чл.39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.

Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

Въззивният съд приема, че при определяне на маловажните случаи при административните нарушения, както и при определяне на маловажните случаи при административни нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 и §.1, т.4 от ДР на ЗАНН.

От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че за да се направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността обстоятелства.

От съдържанието на §.1, т.4 от ДР на ЗАНН следва изводът, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно 2 нарушение.

За да се приеме случаят за маловажен следва да се изхожда от размера на вредните последици от нарушението, като релевантни за преценката остават и другите смекчаващи обстоятелства.

Въззивният съд при тълкуване на обективираната в термина "маловажен случай" законодателна воля, приема, че при административните нарушения следва да се преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на административното нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя, поради което „маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като „маловажен случай“.

Безспорно жалбоподателят Н. Н. Й. формално е осъществил от обективна страна състава на нарушението, но административният орган не е прецезирал всички факти и обстоятелства, касаещи настоящото производство.

Нарушението е установено да е извършено от жалбоподателя за първи от него и липсват доказателства по делото за противното. Същото е извършено няколко дни след изтичане срока на временните рег. табели. От нарушението не са произтекли вредни последици, а в конкретния случай същото се характеризира с ниска обществена опасност и е инцидентно, еднократно.

Освен това процесния автомобил не е собственост на жалбоподателя, а на юридическо лице, за което по делото няма данни кой е управител и представляващ, респ. отговорен да стопанисва по законен начин процесното МПС, което при движението си по пътищата за обществено ползване макар и с временни рег. номера е било разпознаваемо и е можело да се идентифицира от адм. органи при евентуално настъпване на ПТП.

Съдът, след съвкупната преценка на посочените обстоятелства счита, че настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи по чл.140, ал.1 от ЗДвП, налице е хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което и са налице съществени основания за неговата отмяна.

По делото от страна на жалбоподателя не се претендират разноски.

По гореизложените мотиви и на осн. чл.63, ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1882-000311/04.07.2025г., издадено от Началник на „Сектор” Първо РУ към ОДМВР-гр.Русе, против Н.

Н. Й., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. Н. Й., с ЕГН-**********, че при извършване на 3 друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4