Решение № 17356 от 09.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17356 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110104227 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано е по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу З. М. П., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че З. М. П. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД сумата от 2 556,46 евро /с левова равностойност 5 000 лева/, представляваща непогасена главница по Договор за предоставяне на гаранция № ******* от 19.07.2022 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 07.03.2024г. до окончателното плащане, сумата от 440,29 евро /с левова равностойност 861,14 лева/, представляваща договорна лихва за периода от 05.08.2022г. до 23.06.2023г., както и сумата от 460,40 евро /с левова равностойност 900,47 лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 24.06.2023г. до 27.02.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 16813 от 04.06.2024 г. по ч.гр.д. № 21377/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в.

Ищецът твърди, че на 19.07.2022 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на кредитодател и З. М. П. в качеството му на кредитополучател с сключен Договор за потребителски кредит № ******* от разстояние по реда на ЗПФУР, по силата на който дружеството му отпуснало заемна сума в размер на 5 000 лева, от която 1 854,66 лева послужили за погасяване на задълженията на ответника по Договор за паричен заем № 4478067, а останалата сума му била предадена. Сочи, че за кредитополучателя възникнало задължението да върне общата сума от 5 884,32 лева на 24 двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 245,18 лева, с падеж на последната погасителна вноска – 23.06.2023г. При несвоевременно погасяване на отделните вноски било предвидено обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. Поддържа, че на основание чл.

4 от договора за заем на 19.07.2022 г. ответникът сключил и договор за предоставяне на 1 гаранция № 4478067 с „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който дружеството се задължило да гарантира изпълнението на всички задължения по Договор за паричен заем № 4478067 от 19.07.2022г. От страна на ответника З. М. П. били извършени плащания в общ размер на 230 лева, но поради несвоевременно изпълнение на всичките задължения по договора за кредит „Изи Асет Мениджмънт“ АД поканило „Файненшъл България“ ЕООД да погаси задълженията му, като същите били погасени от гаранта на 02.08.2023г. С извършването на плащането „Файненшъл България“ ЕООД встъпил в правата на кредитора по договора за кредит. Материалноправната си легитимация обосновава с доводи, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020г. придобил от „Файненшъл България“ ЕООД вземанията към длъжника З. М. П., за което обстоятелство на длъжника била изпратена пощенска пратка. Прави особено искане уведомяването на длъжника за извършената цесия да се счита осъществено с връчването на исковата молба и приложенията към нея. Тъй като заповедта по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, в изпълнение на съдебно разпореждане ищецът е предявил настоящите установителни искове. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител – адв. Д.

Д., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва материалноправната легитимация на кредитора с доводи, не е уведомен за извършената цесия. Релевира възражение, че вземанията на ищеца са погасени поради изтекъл 3-годишен давностен срок. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 21377/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в е издадена Заповед № 16813 от 04.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Длъжникът З. М. П. е уведомен за заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, в резултат на което са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и заявителят „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е подал установителни искове в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Правният спор следва да бъде разгледан по същество.

По същество:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, които намират правната си квалификация в чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 143 ЗЗД, вр. с 9 ЗПК. Основателността на исковите претенции е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: наличие на облигационно отношение, възникнало по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕЕУ, по силата на което на ответника е предоставена парична сума за определен срок и условия срещу задължението на ответника да я върне, както и да заплати лихва по кредита, фактическо предаване на сумата, наличието на уговорка за заплащане на лихва за забава върху просрочената главница по договора за кредит, изпадането на кредитополучателя в забава, както и наличие на сключен договор за цесия с кредитора, по силата на който вземането му е прехвърлено. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените 2 обстоятелства, а при доказване на горепосочените обстоятелства – че е погасил задължението си.

На първо място, следва да се осъществи проверка относно материалноправната легитимация на ищеца. В подкрепа на твърденията за придобиване на процесните притезания е приет Рамков договор за прехвърляне на вземания от 02.03.2020 г., от чието съдържание се установява, че вземанията, предмет на сделката, произтичат от встъпване на поръчителя/гаранта „Файненшъл България“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени вземания по договори за потребителски кредит на физически лица. Към договора е представено Приложение, в което под № 669 е посочен Договор за паричен заем № ******* от 20.07.2022 г. с кредитополучател З. М. П.. В приложението се съдържа конкретна информация за вземането – основанието, от което произтича, длъжника, както и неговия размер, поради което следва да се приеме, че последното е достатъчно индивидуализирано и валидно прехвърлено на цесионера.

Съобщаването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сделката и правата преминават към цесионера от момента на нейното сключване.

Значението на уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД се свързва с това, че стабилизира правата в лицето на цесионера и задължението не би могло да бъде изпълнено валидно другиму. В константната си съдебна практика ВКС възприема, че правнорелевантно за действието на цесията е съобщаването от цедента на длъжника, освен ако старият кредитор не овласти новия. /в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о. , Решение № 204 от 25.01.2018г. по т.д. № 2230/2016г. на ВКС, I т.о., Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на III т.о./. От представеното пълномощно се установява, че П. Б. Д. като управител на „Файненшъл България“ ЕООД е учредил представителна власт в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД да уведомява от името на цедента всички длъжници, вземанията срещу които са прехвърлени на ищеца с Рамков договор за цесия от 02.03.2020 г. По делото е прието уведомление за извършената цесия от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, без да са налице данни последното да е достигнало до длъжника. При това положение, уведомлението изходящо от упълномощения цесионер, приложено към исковата молба и достигнало до ответника със същата, представлява надлежно съобщаване на цесията съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето поражда действие и за длъжника. Уведомяването се счита за редовно получено макар и исковата молба с приложенията към нея да са връчени на особен представител /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС, I т.о./. Ето защо, ищцовото дружество се явява материалноправно легитимирано да претендира исковите суми.

В подкрепа на твърденията за съществуващо облигационно отношение е представен Договор за паричен заем № ******* от 19.07.2022 г., сключен от разстояние между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и З. М. П., по силата на който дружеството се е задължило да предостави на ответника заемна сума в размер на 5 000 лева при фиксиран лихвен процент 35,00 % и ГПР 40,83 %. Общата сума, която следва да заплати кредитополучателя, възлиза на стойност от 5 884,32 лева, платима на 24 двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 245,18 лв., с краен срок на договора 23.06.2023г. В чл. 4 е предвидено задължение в тежест на кредитополучателя в 3-дневен срок от сключването на сделката да предостави обезпечение под формата на поръчителство, банкова гаранция, отговарящи на посочените изисквания, или одобрено от кредитодателя дружество гарант.

От приетите като писмено доказателство общи условия се установява, че 3 кандидатстването за паричен заем се извършва чрез създаване на потребителски профил в личната страница на заемодателя, като след регистрация в сайта или чрез мобилно приложение , която регистрация е достъпна за заемателя след вход с потребителско име и парола – ар. от раздел IV, т. 1 във вр. с раздел III, т. 5. Според раздел III, т.3. паролата за достъп до потребителския профил представлява информация, имаща действие на електронен подпис на заемателя съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, който в отношенията му с „Изи Асет Мениджмънт“ АД има действие на саморъчен подпис. В раздел V, т. 4 е предвидено, че след одобрението на заявката за паричен заем в личния профил на потребителя се визуализират договор за заем, общи условия, погасителен план и СЕФ, подписани с електронен подпис от „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно раздел V, т. 5 заемателят трябва да се запознае с всички упоменати документи и ако ги приема, трябва да ги подпише електронно, като натисне бутон „Подпиши“. На съответното поле потребителят следва да въведе паролата по раздел III, т. 7.3, която страните изрично уговарят, че има действие на саморъчен подпис в техните отношения. С въвеждане на паролата от заемателя се счита, че същият е получил предварителната договорна информация под формата на СЕФ, подписал е всяка страница на договора за паричен заем, погасителния план и общите условия, доколкото същите са представени на траен носител, включително в подсигурен PDF формат, който не позволява да бъдат изменяни. Съгласно раздел V, т. 6 с въвеждането на паролата заемателят изразява своето съгласие за сключване на договора при посочените в него параметри, както и със съдържанието на останалите документи, като непосредствено след подписването им същите се изпращат на електронна поща на заемателя във вформат на електронен документ в PDF формат.

Установява се, че на 19.07.2022 г. З. М. П. е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № *******, с който финансовата институция се е задължила да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнението на всички задължения по договор за паричен заем № *******, срещу възнаграждение в размер на 4 387,68 лв. Според от чл. 1, ал. 2 и чл. 2 действието на сделката е поставено под отлагателно условие - в случай че потребителят не изпълни задължението си да предостави някоя от другите форми на обезпечение по чл. 4 от договора за паричен заем. Съобразно чл. 2 възнаграждението е платимо по начините, установени в договора за заем, като в ал. 3 се съдържа овластяване на заемодателя да приема вместо гаранта изпълнението на задължението за заплащане на възнаграждение. При недостатъчност на сумата с приоритет се погасява възнаграждението на гаранта.