Решение № 3456 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3456 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100509965 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение 11422/14.06.2025 по гр.д.№ 15426/2024г. г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, е отхвърлен предявеният от ЗК „Лев ИНС“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че Агенция „Пътна инфраструктура“ дължи заплащане на Застрахователна компания „Лев ИНС“ АД на сумата в размер на 262,90 лева – регресно вземане за възстановяване на платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “Каско на МПС” за щети по лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ****, причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през препятствие на пътя – греда, на 10.03.2019 г., около 19:50 ч. на Околовръстен път – бул.

„Ботевградско шосе“, с включени 10,00 лева – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 07.08.2023 г., до окончателното плащане – суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.09.2023 г. по ч. гр. д. № 44353/2023 г. по описа на СРС, 29 състав. В полза 1 на ответника са присъдени разноски в размер на 100лв. за юрк.възнаграждение. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника - „Инжстройинженеринг“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца ЗК „Лев ИНС“ АД, с която се обжалва решението в цялост, по съображения, че е неправилно в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Изложени са конкретни съображения, че приетото от СРС, че уврежданията по застрахования при ищца л.а. Ауди А3 са в резултат на изпаднал предмет на пътното платно, са необосновани, доколкото почиват на показанията на свидетел, дадени повече от 5г. след датата на ПТП. Така и бил неоснователен изводът, че предметът изпаднал от движещ се пред л.а. товарен камион.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, в който оспорва въззивната жалба. Изложени са подробни съображения, че СРС не е допуснал процесуални нарушения.

Протоколът за ПТП не може да се ползва с доказателствена стойност по отношение на механизма на ПТП, а само относно фактите и обстоятелствата осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Правилно било оценено от първата инстанция, че не е налице бездействие на служители на ответника по поддръжка на пътя, доколкото причина за процесното ПТП е изпаднал предмет от движещ се непосредствено пред процесния л.а. камион, което се установявало от показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел, който установява, че е видял как препятствието изпада от друго ППС. В този смисъл се моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Конституираното трето лице – помагач не взема становище по делото.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността .

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната 2 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е ПРАВИЛНО по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД.

Спорът пренесен пред настоящата инстанция касае преценката дали ответникът е оборил презумпцията за вина, т.е. че процесното ПТП е в резултат на бездействия на служители на Агенцията, на които са възложени непосредствено задължения по поддържане на пътния участък.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на ищеца именно поради доказване на настъпване на вредите от конкретен причинител, в която насока е кредитирал изцяло показанията на поискани от ищеца свидетел – В.Я., подложени на внимателен анализи и извличайки от тях извод, че предметът на пътя, който станал причина за ПТП, изпаднал от движещ се пред св.Я. камион.

Доводите във въззивната жалба са насочени към това, че необосновано са кредитирани показанията на св.Я., доколкото противоречат на протокола за ПТП, в която част има характер на официален документ, така и поради ненадеждността на показанията на свидетелката с оглед изминалия значителен период от време, така и поради липсата на други преки доказателства относно произхода и местоположението на предмета.

Спорът е дали събраните доказателства оборват презумпцията за вина, което е в тежест на ответника. За да бъде успешно доказването следва да се установи, че процесното ПТП е в резултат от действие на трето лице, което резултира във внезапно възникнало препятствие, чието отстраняване или 3 обозначаване е невъзможно.

Релевантните доказателства по спорния въпрос са приетия по делото протокол за ПТП и показанията на св. Я..

Протоколът за ПТП е издаден от полицейски служител при посещение на място на инцидента, който е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, но относно обективираните в него обстоятелства констатирани от длъжностно лице, т.е. удостоверените от него пряко възприети факти при огледа, като местоположение на МПС, състоянието на пътя, видимите щети по МПС. Не и по отношение на механизма на ПТП и дали предмета на пътя е бил на пътя като необезопасено препятствие или непосредствено е изпаднал от друго МПС.

В показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел – Я., се установява, че е била водач на застрахования л.а. Противно на доводите в жалбата сочи, че ясно си спомня за инцидента, доколкото пътувала с двете си малки деца и събитието нанесъл голям психически удар. Изяснява, че предметът, в който се сблъскала била „Итонг“, вид строителен материал, който не могла да избегне, защото се движела в средната лента, а в другите имало други автомобили. Пред управлявания от нея л.а. имало камион, на повече от 50-70 метра и в далечината виждала, че сякаш памук лети, след което на самото платно видяла „Итонг“-а, но не като реален предмет, а след като го блъснала видяла какво е. Сочи, че имало и други пострадали автомобили, като всички отбили в ливада и Пътна помощ идвала да ги прибира една по една. Дава предположения, че след камиона видяла „Итонга“, но не може да каже с категоричност дали е паднал от него, но предполага, доколкото камионът не бил пострадал, така и след удара в предмета блокът се разчупил. Съдът намира, че показанията на разпитания свидетел следва да се кредитират изцяло като последователни и логични. Внимателният прочит на същите обосновава наличие на внезапно възникнало препятствие поради действие на трето лице /водача на т.а./, което правилно е било анализирано от СРС, което се базира на обстоятелствата, че процесният предмет „Итонг“ полетял „като памук“ непосредствено след камиона, който бил пред процесното МПС, а след сблъска с който се разчупил, вкл. имало и други пострадали автомобили. В този смисъл логичен е и изводът, че предметът е 4 паднал от камиона.

В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че реализираното ПТП не е в резултат на противоправно поведение на служители на ответника, а е следствие на случайно събитие, изразяващо се във внезапно възникнало препятствие на пътното платно, непосредствено породено от действията на трети лица, чието отстраняване или обозначаване е било обективно невъзможно.

В този смисъл оплакванията във въззивната жалба са неоснователни, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото с право на такива разполага само въззиваемият ответник, който е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 100€.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 11422/14.06.2025 по гр.д.№ 15426/2024г. г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, разноски пред настоящата инстанция в размер на 100€.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника - „Инжстройинженеринг“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5