Решение № 1583 от 29.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1583 гр. София , 29.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев

Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20201001002476 по описа за 2020 година

С решение от 13.07.2020 г. по т.дело № 1209/19 г. СГС, ТО, VІ – 8 състав е отхвърлил иска, предявен от “Агрикс Ленд ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, община ***, район “***”, ул. “***” № 15, ет. 3, ап. 3, против “Доминион Грейн България“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, община ***, район “***”, ул.

“***” № ***, вх. А2, ет. 9, ап. 116, искове с правно основание чл. 82 вр. с чл. 88, ал. 1, изр. посл. от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 77 979,07 лева (седемдесет и седем хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и седем стотинки), представляваща обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение от страна на ответника “Доминион Грейн България“ АД на Споразумение от 17.05.2018 г., сключено между “Агрикс Ленд“ ООД като купувач и като продавачи “Доминион Грейн България“ АД и “Добруджански клас” ЕООД, изразяващи се в претърпени загуби - заплатени от ищеца “Агрикс Ленд“ ООД разходи с оглед сключването и изпълнението на Споразумението от 17.05.2018 г., за сумата от 350 000 лева (триста и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение от страна на ответника “Доминион Грейн България“ АД на Споразумението от 17.05.2018 г., изразяващи се в претърпени загуби - платена от ищеца “Агрикс Ленд ООД на “Ф+С Агро“ 1

ООД неустойка по предварителен договор от 20.06.2018 г., сключен между “Агрикс Ленд ООД и “Ф+С АГРО” ООД, и за законната лихва върху главниците, считано от 26.06.2019 г. до окончателното им плащане, като неоснователни. Отхвърлил е предявените от „Агрикс Ленд ООД, ЕИК *** против “Доминион Грейн България“ АД, ЕИК *** искове с правно основание чл. 289 от ТЗ вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за 77 979,07 лева (седемдесет и седем хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и седем стотинки), представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в претърпени загуби в резултат на злоупотреба с право от страна на ответника “Доминион Грейн България“ АД - заплатени от ищеца “Агрикс Ленд ” ООД разходи с оглед сключването и изпълнението на Споразумението от 17.05.2018 г., за сумата от 350 000 лева (триста и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в претърпени загуби в резултат на злоупотреба е право от страна на ответника “Доминион Грейн България“ АД - платена от ищеца “Агрикс Ленд ООД на “Ф+С Агро” ООД неустойка по предварителен договор от 20.06.2018 г„ сключен между “Агрикс Ленд ООД и “Ф+С Агро” ООД, и за законната лихва върху главниците, считано от 26.06.2019 г. до окончателното им плащане, като неоснователни.Осъдил е ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 10 089,58 лева.

С определение от 02.09.2020 г. по т.дело № 1209/19 г. СГС, ТО, VІ – 8 състав е отхвърлил молбата на ответника “Доминион Грейн България“ АД за изменение на постановеното решение в частта за разноските, чрез присъждане на пълния размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение.

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство “Агрикс Ленд ООД , който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.

Въззивникът навежда доводи за незаконосъобразност на извода на съда, че ответникът е имал право да прекрати действието на споразумението от 17.05.2018 г. по силата на клаузата на чл. 5 ал. 1 от същото, която предвижда уговорка за отметнина. Твърди, че съдът изобщо не е изложил мотиви по наведените от ищеца доводи за нищожност на клаузата на чл. 5 ал. 1 от споразумението, поради противоречието й със закона и добрите нрави. Сочи, че липсата на противоречие на клаузата на императивна законова разпоредба не е достатъчно , за да бъде обоснован извод за нейната действителност, тъй като същата ограничава отговорността на ответника до изначално уговорен размер от 100 000 лева. Излага, че поведението на ответника, изразяващо се в отказ да предостави документите за нотариално изповядване на сделката е умишлено. Сочи, че предвиждането на реципрочни права на страните не изключва нищожност на клаузата с доводи, че същата противоречи на разпоредбата на чл. 94 от ЗЗД , тъй като изключва отговорността на ответника при умисъл и груба небрежност. Поддържа, че в нарушение на правилата за тълкуване на договорите съдът е счел доводите на ищеца за недействителност на клаузата на чл. 5 ал.1 от споразумението за неоснователни. Навежда доводи за необоснованост на извода, че клаузата на чл. 5 ал.1 от договора е по естеството си 2 уговорка за отметнина, както и че нормата на чл. 308 от ТЗ е диспозитивна по своя характер.

Твърди, че разпоредбата на чл. 308 от ТЗ е императивна относно изкискването, че правото на отказ от договора може да бъде упражнено от всяка от страните единствено до момента на започване на изпълнението по същия, тъй като обратното влиза в директно противоречие с обвързващият характер на съглашенията и задължението същите да бъдат изпълнявани стриктно. Инвокира оплакване за необоснованост на извода, че с факта на подписване на анексите за прекратяване на договорите за сметки със специално предназначение ищецът се е съгласил, че споразумението от 17.05.2018 г. е прекратено, тъй като е налице негово изрично волеизявление за оспорване правото на ответника да прекрати споразумението по силата на чл. 5 ал. 1 от същото. Сочи, че е претърпял вреди в размер на разходите, направени по договора за сметка със специален режим и предназначение, с доводи, че въпреки че насрещната страна е различна от ответника, разходите са направени от ищеца във връзка със споразумението от 17.05.2018 г. в полза на другия купувач по същото. Поддържа, че в процеса е установено по несъмнен начин наличието на причинна връзка между претърпените от ищеца вреди в размер на заплатената от същия неустойка по предварителния договор, сключен от него с трето лице и неизпълнението на ответника. В тази връзка навежда доводи за ирелевантност на предвидимостта за вредите за ангажиране на отговорността на ответника. Сочи, че дори и да се приеме, че вредите не са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, ответникът дължи обезщетяването им, тъй като същият е действал недобросъвестно. Излага съображения за незаконосъобразност на решението по евентуалния иск с твърдения, че в процеса е доказано по несъмнен начин намерението на ответника за увреждане. Излага, че същото се установява от необоснования отказ за сключване на окончателен договор в последния възможен момент, след двукратно удължаване на срока , от знанието му за наличието на финансиране от страна на банката, за направените от ищеца разходи, както и предвид липсата на доказателства за отказ от договора с цел изличаване на икономическа полза. Навежда доводи за незаконосъобразност на решението по евентуалния иск , с твърдения, че същият намира правното си основание в разпоредбата на чл. 289 от ТЗ вр. чл. 45 от ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното решение да уважи предявения иск.

Въззиваемият „Доминион Грейн България“ АД *** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Навежда доводи за законосъобразност на извода на съда за валидност на клаузата на чл. 5 ал.1 от предварителния договор, тъй като същата не е уговорена в нарушение на добрите нрави, а упражняването на правата на ответника по същата не би могло да бъде квалифицирано като умисъл или груба небрежност. Твърди, че разпоредбата на чл. 308 от ТЗ е диспозитивна по своя характер, тъй като същата не защитава обществен интерес , а регламентира конкретни отношения между равнопоставени частноправни субекти. Излага съображения за обоснованост на извода на съда за прекратяване на предварителния договор на 10.10.2018 г., въпреки изпарената от ищеца покана - известие от 15.10.208 г., с доводи, че ако ищецът все още се е считал за обвързан от споразумението, същият не би подписал споразумението за прекратяване на договора за 3 сметка със специален режим и предназначение и не би получил находящите по същата суми, както и че в този случай същият би следвало да се яви пред нотариуса на уговорената дата и час за нотариално изповядване на сделката. Навежда доводи за липса на причинно следствена връзка между вредите, претендирани от ищеца в резултат на неизпълнение на задълженията му по предварителен договор, сключен с третото лице „Ф+С Агро“ ООД , изразяващи си в заплащане на неустойка, както и за невъзможност същите да бъдат предвидени от продавача при пораждане на задължението. Позовава се на собствената си добросъвестност при подписване и изпълнение на процесното споразумение. Навежда доводи за законосъобразност на решението по евентуалния иск. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

С определение от 02.09.2020 г. по т.дело № 1209/19 г. СГС, ТО, VІ – 8 състав е отхвърлил молбата на ответника “Доминион Грейн България“ АД за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Срещу определението е депозирана частна жалба от „Доминион Грейн България“ АД, в която са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Частният жалбоподател излага, че съдът неправилно е приел, че в хипотезата на обективно съединяване на искове в съотношение на евентуалност се дължи адвокатско възнаграждение за защита на един интерес, тъй като в случая е заплатила адвокатското възнаграждение за защита по всеки един от предявените искове. Инвокира оплакване за необоснованост на изводите за ниска фактическа и правна сложност на делото, с доводи за цената на иска , защитавания интерес, броят на проведените съдебни заседания и правната сложност на казуса. Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди пълния претендиран размер на адвокатско възнаграждение, чието заплащане е установено с надлежни писмени доказателства по делото.

Ответникът по частната жалба „Агрикс Ленд“ ООД изразява становище за неоснователност на същата. Излага съображения за ниска фактическа и правна сложност на спора. Твърди, че по аналогия с разпоредбите за определяне на държавната такса, в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатското възнаграждение, заплатено за защитата по главния иск, тъй като и двата иска , предмет на спора , са предявени в защита на един интерес. Сочи, че процесуалното представителство на ответника е осъществявано от двама адвокати, а насрещната страна дължи единствено възнаграждението, заплатено в полза на един адвокат. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, предявена от “Агрикс Ленд ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

***, община ***, район “***”, ул. “***” № 15, ет. 3, ап. 3 срещу “Доминион Грейн България“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, община ***, район 4

“***”, ул. “***” № ***, вх. А2, ет. 9, ап. 116 за заплащане на сумата 77 979,07 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение от страна на ответника “Доминион Грейн България“ АД на споразумение от 17.05.2018 г., сключено между “Агрикс Ленд“ ООД като купувач и като продавачи “Доминион Грейн България“ АД и “Добруджански клас” ЕООД, изразяващи се в претърпени загуби - заплатени от ищеца „Агрикс Ленд“ ООД разходи с оглед сключването и изпълнението на споразумението от 17.05.2018 г., и на сумата 350 000 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение от страна на ответника “Доминион Грейн България“ АД на споразумението от 17.05.2018 г., изразяващи се в претърпени загуби - платена от ищеца “Агрикс Ленд ООД на “Ф+С Агро“ ООД неустойка по предварителен договор от 20.06.2018 г., сключен между “Агрикс Ленд ООД и “Ф+С АГРО” ООД, ведно със законната лихва върху главниците , считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане , в съотношение на евентуалност за заплащане на горните суми , представляващи обезщетение за вреди претърпени загуби в размер на горните суми, с доводи, че упражняването на правото по чл.