Определение № 464 от 02.09.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 464 гр. Кюстендил, 02.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Петър Л. Мичев като разгледа докладваното от Петър Л. Мичев Въззивно частно гражданско дело № 20261500500361 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на АД „Калибацев и Желев“, чрез адв. П.

Ж. срещу Определение № 425/01.04.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 480/2025 г. по описа на ДРС, с което е отстранена очевидна фактическа грешка в постановлението на съда за обезсилване на издадената по делото заповед за незабавно изпълнение.

Жалбоподателят счита атакуваното определение за неправилно. Съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното от него искане за присъждане на разноски, към което са представени необходимите доказателства. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на нов, с който да му бъде присъден претендирания адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна помощ на материално затруднения длъжник.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството пред ДРС е образувано по депозирано от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, към което са представени необходимите доказателства.

1

Въз основа на заявлението е издадена Заповед № 276/17.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.Н.К. да заплати на заявителя – кредитор следните суми:

1. 1 410,08 лв. (720,96 €) – главница по сключен Договор за потребителски кредит № 720031252916/07.08.2023 г., ведно със законната лихва от 17.03.2025 г. до окончателно изплащане на сумата;

2. 224,90 лв. (114,98 €) – договорна лихва за периода от 15.07.2024 г. до 15.02.2025 г.;

3. 258,25 лв. (132,04 €) – обезщетение за забава за периода от 15.07.2024 г. до 06.03.2025 г.

4. 37,86 лв. (19,35 €) – платена държавна такса;

5. 50 лв. (25,56 €) – юрисконсултско възнаграждение.

Постановил е незабавно изпълнение. Издаден е изпълнителен лист за всички претендирани суми от 17.03.2025 г.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение, с която длъжникът признава дължимостта само на сумите по т. 2) и т. 3). Относно разноските посочва, че следва да се намалят пропорционално на действително дължимите суми. Наред с това е поискал спиране на изпълнението, което му е отказано с Определение № 895/21.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 480/2025 г. по описа на ДРС.

С Определение № 579/01.10.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 400/2025 г. по описа на КнОС, разпореждането за незабавно изпълнение на горепосочената заповед е отменено, а издадения изпълнителен лист е обезсилен. Във връзка с това произнасяне на КнОС, заповедният съд с Разпореждане № 2832/13.11.2025 г. е указал на длъжника М.Н.К. да посочи дали поддържа възражението си по чл. 414 ГПК като заяви в коя част признава вземанията, обективирани в заповедта и в коя част ги оспорва.

С молба вх. № 14319/25.11.2025 г. длъжникът уточнява, че не възразява срещу дължимостта само на част от сумата по т. 1), а именно в размер на 160,58 лв. (82,10 €) – главница по сключения потребителски договор, както и за част от сумата по т. 4), а именно в размер на 3,22 лв. (1, 64 €). Възразява срещу останалите претендирани суми.

Така с Разпореждане № 3021/26.11.2025 г. заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415 ГПК, който да съобрази, че възражението е насочено срещу всички суми с изключение на главницата. Разпоредил е да се издаде ИЛ само за главницата и държавната такса в размер на 3,22 лв. (1, 64 €).

Във връзка с горното произнасяне е постъпила молба вх. № 14431/26.11.2025 г., с която длъжникът изрично е поискал от заповедния съд да съобрази предходната му молба вх. № 14319/25.11.2025 г., с която е възразил срещу присъдената главница за размера над 160,58 лв. (82,10 €).

В полза на заявителя е издаден изпълнителен лист за сумите от 160,58 2 лв. (82,10 €) и 3,22 лв. (1, 64 €).

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят не е представил доказателства за предявяването на иск за установяване дължимостта на останалите суми, срещу които длъжникът е възразил и това е мотивирало заповедния съд да постанови Определение № 69/16.01.2026 г., с което да обезсили издадената заповед за изпълнение в частите, в които е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя следните суми:

1. 224,90 лв. (114,98 €) – договорна лихва за периода от 15.07.2024 г. до 15.02.2025 г.;

2. 258,25 лв. (132,04 €) – обезщетение за забава за периода от 15.07.2024 г. до 06.03.2025 г.

3. 34,64 лв. (17,71 €) – платена държавна такса;

4. 50 лв. (25,56 €) – юрисконсултско възнаграждение и е прекратил производството по делото.

Във връзка с това произнасяне на съда, длъжникът е подал молба вх. № 884/21.01.2026 г., с която е поискал по реда на чл. 248 ГПК да бъдат присъдени в полза на АД „Калибацев и Желев“ разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 € за осъществена защита в полза на длъжника по заповедното дело. Становище по молбата от другата страна не е постъпило.

Наред с това е постъпила и молба вх. № 1939/10.02.2026 г. пак от длъжника, с която е поискал по реда на чл. 247 ГПК да се отстрани допусната очевидна фактическа грешка в Определение № 69/16.01.2026 г., като се посочи, че заповедта се обезсилва и за сумата над 160,58 лв. (82,10 €) – главница по сключен

Договор за потребителски кредит

№

720031252916/07.08.2023 г. Становище и по тази молба не е постъпило от другата страна.

С Определение № 425/01.04.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 480/2025 г. по описа на ДРС е допълнено Определение № 69/16.01.2026 г., като издадената заповед за незабавно изпълнение е обезсилена и в частта за разликата над 160,58 лв. (82,10 €) – главница по сключен Договор за потребителски кредит № 720031252916/07.08.2023 г. Това определение е предмет на обжалване понастоящем.

Настоящият съдебен състав счита, че не следва да се пристъпва към разглеждане на жалбата по същество, а производството следва да се прекрати и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по молба с правно основание чл. 248 ГПК. Съображенията за това са следните:

Заповедният съд е бил надлежно сезиран с молба вх. № 884/21.01.2026 г. от М. Н. К., чрез адв. В.К., с която е обективирано искане за допълване по реда на чл. 248 ГПК на Определение № 69/16.01.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 480/2025 г. по описа на ДРС. Произнасяне на първоинстанционния съд по тази молба липсва. ДРС се е произнесъл единствено по молбата на длъжника с правно основание чл. 247 ГПК, независимо от обстоятелството, че в 3 обжалваното понастоящем определение са използвани изразни средства, които касаят по-скоро обсъждане на въпроса за дължимостта на разноските, а не на този за отстраняване на допусната ОФГ. От съдържанието на Определение № 425/01.04.2026 г. обаче е видно, че заповедният съд е отстранил допусната в Определение № 69/16.01.2026 г. очевидна фактическа грешка и не е взел никакво отношение по молба вх. № 884/21.01.2026 г. При пропуск на заповедния съд да се произнесе по искане за присъждане на разноски с крайния си съдебен акт, е налице непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК. След като в настоящия случай този пропуск продължава да не е отстранен от ДРС, за въззивния съд не съществува възможност направо да присъди в полза на частния жалбоподател претендираното адв. възнаграждение за производството пред заповедния съд.

Едва при надлежно постановено определение по чл. 248 ГПК за въззивния съд ще възникне задължение да се произнесе по частна жалба като настоящата.

Настоящото производство следва да се прекрати, тъй като частната жалба е преждевременно подадена и делото да се върне на ДРС за надлежно произнасяне по молбата на длъжника с правно основание чл. 248 ГПК. Едва след постановяване на определение по разноските ще възникне и възможността за частния жалбоподател да подаде частна жалба срещу същото или да заяви, че насочва настоящата жалба срещу определението по чл. 248 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 361/2026 г. по описа на КнОС, III състав.

ВРЪЩА делото на ДРС за надлежно произнасяне по молба вх. № 884/21.01.2026 г. по рег. на ДРС, подадена от длъжника, чрез адв. В.К..

В случай че след произнасяне на ДРС с отделно определение по чл. 248 ГПК частна жалба вх. № 4261/25.08.2026 г. по рег. на КнОС се подава срещу същото, делото да се изпрати обратно на въззивния съд за разглеждането ѝ.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от същото да бъде връчен на жалбоподателя за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5