Определение № 209 от 27.03.2024, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 209 гр. Пещера, 27.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100054 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.

***, чрез адв. П. П. от САК, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени следните искове: иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2572054/17.05.2022 г., сключен между ищцата В. Г.

Н. и ответника „Кредисимо“ ЕАД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП; иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство 2572054 от 17.05.2022 г., сключен за обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит № 2572054/17.05.2022 г. между ищцата В. Г. Н. и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 4 от ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата В. Г. Н. сумата в размер на 1,00 лв. ( к а т о частичен иск от сумата в размер на 39,77 лв. ) – представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит № 2572054/17.05.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищцата В. Г. Н. сумата в размер на 1,00 лв. (като частичен иск от сумата в размер на 362,04 лв.) – представляваща 1 недължимо платена сума по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство № 2572054 от 17.05.2022, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2572054/17.05.2022 г. за сумата в размер на 1016,59 лв., която ищцата, в качеството на кредитополучател, се задължила да върне за срок от 3 месеца, при годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,00 %. Сочи се, че ищцата усвоила 1000,00 лв. от кредита. Твърди се, че във връзка с чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване – 17.05.2022 г. ищцата сключила с ответника „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, носещ същия идентификационен номер, като номера на Договора за потребителски кредит. По така посочения договор за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя се изисквало заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 362,04 лв. Излага се, че в раздел IV от Договора за предоставяне на поръчителство било предвидено ответникът „Кредисимо“ ЕАД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“ ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по Договор за предоставяне на поръчителство, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. В резултат на това при главница в размер на 1000,00 лв. и за срок на ползване на сумата от 17.05.2022 г. до 11.08.2022 г. или 87 дни, кредитополучателят заплатил 1411,81 лв. Поддържа се, че наред с това в Общите условия по кредита била уговорена опцията за „автоматично продължаване с нов период на револвиране“ (§10, буква „б“ от раздел „Дефиниции“ на ОУ). В резултат на това за всеки следващ 30-дневен период на кредита, кредиторът начислявал нов размер на договорна лихва (16,59 лв.), а поръчителят начислявал ново възнаграждение за поръчителство.

Ищцата счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като кредиторът се е задоволил да посочи в Договора за кредит лихвения процент по заема и ГПР само като абсолютни стойности, без да са посочени останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и без ясно да е разписана методиката на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в Договора размер на ГПР, съответно кои са допусканията, които са използвани при изчисляването му.

Твърди, че обстоятелствата, че Договорът за потребителски кредит и 2

Договорът за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, носят един и същи идентификатор и двете ответни дружества са „свързани лица“, обосновано сочат, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на Договора за кредит. Това се потвърждавало и от факта, че кредиторът „Кредисимо“ ЕАД предоставил на кредитополучателя информация под формата на „обединен погасителен план“ в електронния профил на кредитополучателя, където се съдържа информация за обединените задължения по кредита и поръчителството. Ищцата сочи, че видно от Приложение № 1 към Договора за потребителски кредит, при изчисляване на ГПР не са взети предвид разходите за поръчителство.

Акцентира, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР. Сочи, че при условие, че същото е било включено в ГПР, то действителният размер на ГПР би възлизал на повече от 1000,00 %. Поради това счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водещо до нищожност на Договора за потребителски кредит, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по Договора. С тези свои действия кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точното посочване на финансовата тежест за длъжника. Посочването в Договора за потребителски кредит на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.

2, т. 1 от ЗЗП. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържанието в договора за кредит за точното посочване на реалния размер на ГПР, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то целият договор за потребителски кредит е недействителен. Ищцата твърди, че клаузата за възнаградителна лихва в размер на 40,00 % накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа за добросъвестност при договарянето, поради което е нищожна.

Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие следвало да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния Договор за потребителски кредит. Поддържа, че недействителността относно договорната лихва води до нищожност на целия договор, на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. чл. 22 от ЗПК. Сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за потребителски кредит е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и неравноправна, като нарушаваща изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и излага конкретни доводи в тази насока. Поддържа, че в процесния случай е неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД по отношение на частта от Договора, в която се уговарят ГПР и ГЛП, тъй като същите са незаместими по право от повелителните правила на закона и сделката не би била сключена при ГПР, надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа, че не е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в процесния Договор за кредит лихвеният процент не е посочен на ден, а на годишна база.

3

Това също водело до недействителност на Договора за кредит. Договорът за кредит бил нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави, тъй като водел до значителна нееквивалентност на насрещните престации.

Ищцата твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство № 2572054/17.05.2022 г., сключен с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, противоречи на добрите нрави и е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 4 от ЗЗД и чл. 143, ал.

2, т. 19 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че в настоящия случай за кредит в размер на 1000,00 лв. от кредитополучателя се изисква да заплати за допълнителна услуга по поръчителство сумата в размер на 120,68 лв. на месец, който размер е 7 пъти по-висок от уговорената по кредита възнаградителна лихва от 16,59 лв. на месец. Поддържа, че поради накърняване на принципа на добрите нрави се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцовата страна с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. Сочи, ч е сключването на Договора за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Излага, че посоченият Договор за предоставяне на гаранция е сключен с цел изпълнение на условието на „Кредисимо“ ЕАД за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. При обезпечаване на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 от Договора за кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. Поддържа, че Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 4 от ЗЗД, поради липса на предмет и основание (кауза), като излага конкретни съображения в тази насока. Поддържа, че клаузите на Договора за предоставяне на поръчителство нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т.

19 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, тъй като противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрират директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на двата договора.

Ищцата поддържа, че доколкото съгласно чл. 23 от ЗПК, когато 4 договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи, то за нея е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД за сумата от 1,00 лв., като частичен иск от 39,77 лв., представляваща разликата между заплатената по кредита сума и главницата по кредита. Твърди, че на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ответникът „Ай Тръст“ ЕООД следва върне заплатените от нея суми по нищожния Договор за предоставяне на поръчителство, поради което за нея е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск за сумата в размер на 1,00 лв., като частичен иск от 362,04 лв., представляващи заплатени суми по нищожния Договор за предоставяне на поръчителство.