Решение № 150 от 08.05.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. С., 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440101521 по описа за 2025 година

За да се произнесе, двзе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца М. К. П. срещу ответника „***“АД, както следва:

Да бъде прието за установено в отношенията между страните М. К. П., ЕГН- **********, и „***“АД, ЕИК-***, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ***/15.06.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и Иск с правнтото основание на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, с което ответното дружество „***“АД, ЕИК-***, да бъде осъдено да заплати на М. К.

П., ЕГН-**********, сумата в размер на 790.32 лева /404,08 евро/, платени без основание по нищожен Договор за потребителски кредит № ***/15.06.2024г., сключен между тях, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 05.11.2025г. до окончателното изплащане на сумите.

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника „***“АД исковете се оспорват.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Исковете се поддържат с писмено становище от процесуалния му представител.

Ответникът, редовно призован, не се явява. От процесуалния представител е постъпила молба, с която се поддържа становище за отхвърляне на исковете.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, писмените становища за съдебно заседание, и като обсъди събраните по делото писмени 1 доказателства, намира предявените искове за ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения.

Между страните няма спор относно сключения между тях договор за потребителски кредит №***/15.06.2024г., по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 1 266,70 лева , със срок за погасяване 15.04.2025г., размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение 158,21 лева, размер на погаситерната вноска 268,51 лева, брой на погасителните вноски 10. По делото се представя договора за кредит с Приложение №1 към него, като годишшната лихва за ползване на кредита е 32,36 %, ГПР по кредита 65,00%, общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита е 1 582,10 лева.

В Приложение №5 към договора потребителски кредит страните се съгласяват и споразумяват, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключцване на договора за кредит, кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: 1. Поръчителство на две физически лица, или 2.

Банкова гаранция в размер на 1582,10 лева, представляваща сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор.

В чл.2 от Приложение №5 към договора за кредит се съдържат изискванията за обезпечението чрез поръчителство, а именно – поне двама поръчителе, като същите следва задължителнсо да отговарят на определени условия: да имат нетен размер на осигурителен доход дв размер на 1500 лева, да бъдат лица над 20 годишна възрасгт, да работят на безсрочен трудов договор, да имат не помалвко от 5 години трудов и осигурителен стаж, да нсе са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя, да нямат неплатеносигуровки за последните две години, , да нямат задължения към д9руги кредитни или финансови институции или ако имат с статусът на кредитната история да е не по- лош от редовен, . В случай, че кредитополучателят не осигури обезпечението се предвижда заплащането на неустойка в размер на 1103,00 лева, видно от погасителния план към договора за потребителски кредит. Общият размер, подлежащ на плащане по договора за кредит при липса на обезпечение е 2 685,09 лева.

Така уговореното плащане на неустойката представлява още едно възнаграждение за кредитора и води до допълнително оскъпяване на кредита.

Същото няма характер на неустойка, отчитайки предмета на договора.

Неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечението /поръчител или банкова гаранция/ не рефлектира пряко върху задължението за погасяване на предоставения кредит, което е именно основното същинско задължение по договорното правоотношение. Такава неустойка би била уговорена да обезпечи неизпълнението на заемателя да погаси основното си задължение за връщане на кредита в срок, а в случая макар определена като неустойка, същата няма характер на неустойка за такова неизпълнение.

Видно е, че неустойката е уговорена за неизпълнение на задължения, които на практика са неосъществими в предвидения и посочения по- горе срок по 2 договора срок, а и условия, които са изискват. Безспорно, предвидения срок за осигуряване на обезпечението с конкретните условия, поставят в невъзможност кредитополучателя да ги изпълни.

Предвиждайки задължението за потребителя за осигуряване на обезпечението при описаните условия, кредиторът прехвърля задължението за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя в негова тежест.

Освен това, размера на неустойката за неосигуряване на обезпечение в срок, съпоставен с размера на отпуснатия кредит, се явява завишен и води до неоснователно обогатяване на кредитора. А именно, предоставен е кредит в размер на 1 266,70 лева, а подлежащата на плащане неустойка е в общ размер от 1103,00 лева, т.е., почти равна на размера на отпуснатия кредит. Предвид изложените доводи, процесната клауза за неустойка нарушава принципа на добросъвестност.

Отделно от посоченото, тези разходи следва да се включат в ГПР, като с предвиждането им като неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. От погасителния план е видно, че неустойката е предвидена за плащане едновременно с погасителните, т.е,. въпреки невъзможността да се осигури обезпечението, предвид поставените изисквания, които следва да се покрият, се уговаря плащането на неустойката едновременно с издължаването на кредита, което допълнително затруднява кредитополучателя за изпълнение от страна на кредитополучателя.

Съгласно чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според чл.19, ал.1 от ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както се посочи по- горе, отчитайки изискванията на чл.19 от договора, при неизпълнението на които е дължима уговорената неустойка по чл.5.6 от договора за потребителски кредит , а именно по- скоро с характер на допълнително възнаграждение, следва същата да бъде включена в ГПР.

Посоченото задължение за плащане на неустойка по договора за кредит е допълнително възнаграждение за кредитора.

По горните съображения, следва да се постанови Решение, с което предявения иск да бъде прието за установено в отношенията между страните М. К. П., ЕГН- **********, и „***“АД, ЕИК-***, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ***/15.06.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да се уважи.

На уважаване подлежи и втория предявен иск с правнтото основание на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, заи осъждане на ответното дружество „***“АД, ЕИК-***, да бъде осъдено да заплати на М. К. П., ЕГН-**********, сумата в размер на 790.32 лева /404,08 евро/, платени без основание по нищожен Договор за потребителски кредит № ***/15.06.2024г., сключен 3 между тях, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 05.11.2025г. до окончателното изплащане на сумите.

Предвид приетото, че договорът за кредит е нищожен извършените плащания от кредитополучателя, извън главницата, представляваща чистата стойност на кредита, подлежат на връщане. Ответникът не оспори, че ищцата е извършила плащания за погасяване по договора за кредит над сумата, представляваща чистата стойност на кредита.

Ищцата представя разписки за платени суми в общ размер на 2057,02 лева, като представените разписки не се оспориха от ответника. Поради посредното ответникът е получил без основание сумата от 790,32 лева, равняващи се 404,08 евро. Това е размера на сумата над дължимата чиста стойност на кредита от 1266,70 лева, а именно разликата до пълния платен размер.

С оглед изхода на делото, ще следва на ищеца да се присъдят направените съдебни разноски в размер на 304,76 евро, включващи заплатената от нея държавна такса и адвокатско възнаграждение.

По горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. К. П., ЕГН- **********, и „***“АД, ЕИК-***, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ***/15.06.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да се уважи.

ОСЪЖДА „***“АД, ЕИК-***, да заплати на М. К. П., ЕГН-**********, сумата в размер на 404,08 евро/790,32 лева/, платени без основание по нищожен Договор за потребителски кредит № ***/15.06.2024г., сключен между тях, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 05.11.2025г. до окончателното изплащане на сумите ОСЪЖДА „***“АД, ЕИК-***, да заплати на М. К. П., ЕГН-**********, направените съдебни разноски по делото в размер на 304,76 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. С., 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440101521 по описа за 2025 година

За да се произнесе, двзе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца М. К. П. срещу ответника „***“АД, както следва:

Да бъде прието за установено в отношенията между страните М. К. П., ЕГН- **********, и „***“АД, ЕИК-***, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ***/15.06.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и Иск с правнтото основание на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, с което ответното дружество „***“АД, ЕИК-***, да бъде осъдено да заплати на М. К.

П., ЕГН-**********, сумата в размер на 790.32 лева /404,08 евро/, платени без основание по нищожен Договор за потребителски кредит № ***/15.06.2024г., сключен между тях, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 05.11.2025г. до окончателното изплащане на сумите.

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника „***“АД исковете се оспорват.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Исковете се поддържат с писмено становище от процесуалния му представител.

Ответникът, редовно призован, не се явява. От процесуалния представител е постъпила молба, с която се поддържа становище за отхвърляне на исковете.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, писмените становища за съдебно заседание, и като обсъди събраните по делото писмени 1 доказателства, намира предявените искове за ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения.

Между страните няма спор относно сключения между тях договор за потребителски кредит №***/15.06.2024г., по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 1 266,70 лева , със срок за погасяване 15.04.2025г., размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение 158,21 лева, размер на погаситерната вноска 268,51 лева, брой на погасителните вноски 10. По делото се представя договора за кредит с Приложение №1 към него, като годишшната лихва за ползване на кредита е 32,36 %, ГПР по кредита 65,00%, общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита е 1 582,10 лева.