Решение № 131 от 05.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Варна, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110204456 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ж. Т. Б., с ЕГН: **********, с адрес: *, депозирана чрез нейния процесуален представител адв. М. П. от АК – Шумен срещу Наказателно постановление № 25 – 0819 – 004244 от 09.10.2025 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.

Варна, с което на жалбоподателката Б., на основание разпоредбата на чл.

178ж, ал. 1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са й наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева/511, 29 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца за това, че на 31.07.2025 г. в 13:21 часа в общ. Аксаково, на път Автомагистрала А – 2 („Хемус“) в посока гр. София, на пътен възел за гр.

Аксаково, на км. 418 + 126, управлява лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *, собственост на К.Д., като се движи в лентата за принудително спиране, без повреда на МПС или здравословни проблеми на водача и пътниците – нарушение на разпоредбата на чл. 58, т. 3 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателката Ж. Т. Б. намира за незаконосъобразно и неправилно оспореното от нея наказателно постановление, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място посочва, че самото нарушение, за което й е било повдигнато „административно обвинение“ не 1 може да бъде установено по снимков материал, какъвто се съдържа в административно – наказателната преписка. Обръща внимание на съда, че към датата 31.07.2025 г. разпоредбата на чл. 58, т. 4 от Закона за движение по пътищата е предвиждала забрана за движение в платното за насрещното движение, като едва на датата 06.09.2025 г. е влязла в сила нормативната промяна, която предвижда забрана за движение в лентата за принудително спиране. Акцентира, че липсват каквито и да е било доказателства, че в действителност не е имало техническа повреда на превозното средство или в автомобила се е намирал човек във влошено здравословно състояние. На последно място подчертава, че е налице несъответствие в посочената за нарушена правна норма, доколкото актосъставителят е приел, че е била нарушена разпоредбата на чл. 58, т. 4, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, а административно – наказващия орган е приел за нарушена нормата на чл. 58, т. 3 от Закона за движение по пътищата, което несъответствие, според жалбоподателката, представлява нарушение на процесуалните правила.

Поради гореизложените съображения, жалбоподателката Ж. Т. Б. моли за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 10.12.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4456 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката Ж. Т.

Б. не се явявя лично, а се представлява от своя процесуален представител адв.

М. П. от АК – Шумен, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, поставяйки акцент в своята пледоария, че нито актосъставителя, нито административно – наказващия орган не е установил здравословното състояние на водача на автомобила.

В проведеното на 10.12.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4456 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 31.07.2025 г. в 13:21 часа жалбоподателката Ж. Т. Б. управлява лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *, собственост на К.Г.Д. по Автомагистрала А – 2 „Хемус“ в посока към гр. София.

2

Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за движение по пътищата установила, че в 13:21 часа на 31.07.2025 г. лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № * се намирал в лентата за принудително спиране на Автомагистрала А – 2, катоНационално ТОЛ управление изпратило сигнал до Директора на ОД на МВР гр. Варна.

Било разпоредено на св. Е. Ж. Г. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна да извърши проверка по случая, като той предоставил на собственика на превозното средство – К.Г.Д. декларация, в която да посочи лицето, което е управлявало лекия автомобил с рег. № * на датата 31.07.2025 г. в 13:21 часа.

Собственикът на автомобила декларирал, че на процесната дата и час (31.07.2025 г. в 13:21 часа) превозното средство било управлявано от жалбоподателката Ж. Т. Б., която също потвърдила това обстоятелство в нарочна декларация.

На 16.09.2025 г. св. Е. Ж. Г. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателката Б. за нарушение на разпоредбата на чл. 58, т. 4, предл. 2 от Закона за движение по пътищата.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 09.10.2025 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателката Б. административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева/511, 29 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 58, т. 3 от Закона за движение по пътищата.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните 3 съображения:

На първо място според съда остава недоказано извършването на нарушение на разпоредбата на чл. 58, т. 3 от Закона за движение по пътищата.

В кориците на административно – наказателната преписка се съдържа само една единствена снимка на лек автомобил с рег. № *, която въпреки, че не е с особено високо качество, все пак установява, че превозното средство се намирало в лентата за аварийно спиране на Автомагистрала А – 2 „Хемус“.

От самата снимка обаче категорично не може да се заключи, че автомобила е в движение, тъй като кадъра е само един единствен.

Самият св. Е. Ж. Г. също заяви в своите показания, които съдът няма причина да не кредитира, че от камерите на Националното ТОЛ управление са представени само снимки (в случая 1 бр. снимка), без видеоклипове, на които да се проследи движението на автомобила.

При тази налична информация, според съда остава напълно недоказано, че лек автомобил с рег. № * се е движел преднамерено в лентата за аварийно спиране в нарушение на чл. 58, т. 3 от Закона за движение по пътищата или пък в нарушение на чл. 58, т. 4, предл. 2 от Закона за движение по пътищата.

Няма как съдът да не сподели за основателно и другото наведено възражение в жалбата, а именно за наличие на противоречие в позицията на актосъставителя и административно – наказващия орган по отношение коя точно норма е била нарушена.

Разпоредбата на чл. 58, т. 3 от Закона за движение по пътищата (в сила от 7.09.2025 г.) предвижда забрана да се спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, докато нормата на чл. 58, т. 4, предл. 2 от Закона за движение по пътищата въвежда забрана за движение на автомобил в лентата за прунудително спиране. Противоречието в позицията на актосъставителя и административно – наказващия орган е видимо и съществено, същото не би могло да се „санира“ от съда, поради което и съдът приема, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е опорочило административно – наказателното производство до степен, изискваща отмяна на наказателното постановление.

Следва да се подчертае, че и АУАН и наказателното постановление са 4 издадени след измененията на Закона за движенията по пътищата, влезли в сила на 07.09.2025 г., поради което и очевидно актосъставителят св. Г. и административно – наказващия орган са квалифицирали поведението на жалбоподателката с нормите, които са в сила след изменението на Закона за движение по пътищата, считано от 07.09.2025 г., но тук отново бива поставян въпроса, че нормата на чл. 58, т. 3 от Закона за движение по пътищата не предвижда забрана за движение, а за спиране на превозното средство в аварийната лента на магистрален път, а такова „административно обвинение“ въобще не е било повдигано на жалбоподателката, доколкото се твърди, че тя се е движела с автомобила.

Поради гореизложените съображения, съъдт намира, че Наказателно постановление № 25 – 0819 – 004244 от 09.10.2025 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора се явява основателна претенцията на жалбоподателката Б. за обезщетяване на сторените от нейна страна разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизат в размер на 650 лева (с равностойност 332, 34 евро), съгласно приложения в кориците на НАХД № 4456 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд договор за правна защита и съдействие от дата 25.10.2025 г.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № 25 – 0819 – 004244 от 09.10.2025 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.

Варна, с което на Ж. Т. Б., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са й наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева/511, 29 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца за това, че на 31.07.2025 г. в 13:21 часа в общ.

Аксаково, на път Автомагистрала А – 2 („Хемус“) в посока гр. София, на пътен възел за гр. Аксаково, на км. 418 + 126, управлява лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № *, собственост на К.Д., като се движи в лентата за принудително 5 спиране, без повреда на МПС или здравословни проблеми на водача и пътниците – нарушение на разпоредбата на чл. 58, т. 3 от Закона за движение по пътищата.

Осъжда ОД на МВР гр. Варна да заплати на Ж. Т. Б., с ЕГН: **********, с адрес: * парична сума в размер на 332, 34 евро (с равностойност 650 лева), представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 4456 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6